Тънкости при покупка на имот на търг от съдия изпълнител

Покупката на недвижим имот предложен на публична продан в България, особено когато върху него има наложена възбрана или тежести, е юридически сложна и практически рискова процедура, изискваща сериозна предварителна проверка и професионален подход. Все по-често в големите градове като София (включително райони като Люлин, Младост, Лозенец, Надежда, Витоша и Овча купел), Бургас, Варна и Пловдив се предлагат атрактивни имоти от частни съдебни изпълнители (ЧСИ), които обаче крият редица подводни камъни – от съсобственост и висящи дела, до недействителни възлагателни постановления и проблеми с въвода във владение. Един често срещан пример е ситуация, в която купувачът наддава и печели имот с ипотека или възбрана, но едва след това разбира, че част от имота е съсобственост с трето лице, което не е участвало в изпълнителния процес – така се стига до спорове, отказ от доброволно предаване и необходимост от съдебна защита.

Съгласно чл. 498, ал. 1 ГПК, купувачът придобива правото да бъде въведен във владение само ако представи удостоверения за платените такси за прехвърляне и за вписване на възлагателното постановление. Но тази процедура не гарантира автоматично спокойно владение, особено когато има вписани права на трети лица или става дума за покупка на имот с тежести. Още повече – публичната продан по своята правна природа е деривативен способ за придобиване, което означава, че купувачът придобива само онези вещни права, които е притежавал длъжникът към момента на възбраната (чл. 496, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 453 ГПК).

В настоящата тема ще разгледаме подробно как се осъществява покупката на възбранен имот от ЧСИ, какви документи се проверяват, какви са таксите, какви възможности има за покупка с кредит, какво означава съсобственост при публична продан и какви правни рискове крие всяка от тези хипотези.

BSLC предоставя пълна правна защита и съдействие при покупка на имот от ЧСИ в цяла България– извършваме преглед на правния статус на имота, анализ на вписванията, идентифицираме рисковете и при необходимост водим преговори или съдебни дела за защита на придобитото право на собственост. Клиентите ни разчитат на нас за сигурност, прозрачност и ефективна сделка, без неприятни изненади след придобиването.

Как протича процедурата по продажба на недвижим имот на публичен търг от ЧСИ?

Закупуването на недвижим имот от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), включително в случаи на публична продан, е правен процес с множество особености и потенциални правни капани – особено ако имотът е с възбрана, тежести или е съсобствен. За да бъде сделката напълно законна, тя трябва да бъде проведена по реда, регламентиран в чл. 474–506 Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като се спазят сроковете, процедурите по наддаване, изготвяне на постановление за възлагане и вписване на придобиването в Имотния регистър.

Публичната продан е форма на принудителна продажба, при която ЧСИ предлага на търг недвижим имот с цел удовлетворяване на вземанията на кредитора. Проданата се обявява чрез надлежен опис, оценка и насрочване на търг, който трае 7 дни (чл. 485, ал. 2 ГПК). Купувачът трябва да внесе задатък, равен на 10% от началната цена, и при спечелване – да заплати цялата цена в срок от 7 дни от обявяването на купувача (чл. 492, ал. 1 и 2 ГПК).

Постановлението за възлагане, с което имотът се „прехвърля“ на купувача, се вписва в Имотния регистър и има вещнотранслиращ ефект – т.е. с него се придобива собствеността (чл. 496, ал. 1 ГПК). Но това постановление подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му – както от длъжника, така и от трети лица, които твърдят, че имат права върху имота, накърнени от проданта (чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК). Това означава, че дори формално да е „влязло в сила“, то все още може да бъде оспорвано чрез искове – например по чл. 440 ГПК за недопустимост на изпълнението спрямо трето лице-собственик.

Закупуването на имот с възбрана или вписани вещни тежести и други обременения (напр. ипотеки, право на ползване, аренда) изисква купувачът да разбере кои от тях ще бъдат заличени автоматично (чл. 496, ал. 3 ГПК – например възбраните) и кои остават в сила след проданта (чл. 498, ал. 3 ГПК – напр. наемни договори, вписани след ипотеката).

Как се изнася имот на публична продан?

Изнасянето на имот на публична продан представлява специфичен процес по принудително изпълнение, който започва само при наличие на надлежно образувано изпълнително дело. Съгласно чл. 428 и чл. 429 от Гражданския процесуален кодекс, това производство се инициира по молба на взискателя (тоест кредитора, който има годно изпълнително основание срещу длъжника) до съдебния изпълнител, като към нея се прилага изпълнителен лист и се посочва начинът на изпълнение – в случая чрез изнасяне на недвижим имот на продан.

Преди да бъде изнесен имотът на търг, съдебният изпълнител извършва проучване дали длъжникът е собственик и дали имотът е годен за изпълнение. За целта се прави справка в Имотния регистър, като се установява актуалният собственик и вписаните тежести. Възбраната върху имота може да бъде наложена още със заповедта за изпълнение, но тя е задължително условие за публичната продан – чл. 450, ал. 1 ГПК. Само ако възбраната е вписана, последващите разпоредителни действия с имота от длъжника са недействителни спрямо взискателя и купувача (чл. 453 ГПК).

След това следва опис на имота – акт, с който съдебният изпълнител документира местонахождението, състоянието, площта, вещните права и евентуалните трети лица, ползващи имота. На основание чл. 485, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител възлага оценката на вещо лице, като се съставя експертно заключение за пазарната стойност на имота. Началната цена за първата продан е 100% от тази оценка, но не може да е по-ниска от данъчната оценка (чл. 485, ал. 2 ГПК).

След оценката се издава обявление за публична продан, което се поставя на различни места: върху имота, в сградата на съда, в общината и на интернет страниците на съда и ЧСИ – съгласно чл. 487 ГПК. Публичната продан трае един месец, през който наддавачите могат да подадат предложения в запечатан плик, заедно с квитанция за платен задатък в размер на 10% от началната цена (чл. 489 и чл. 490 ГПК).

След изтичането на срока ЧСИ отваря пликовете в присъствието на явилите се наддавачи и обявява купувач. Ако предложената цена бъде платена в срок, се издава постановление за възлагане – документ с вещнотранслиращ ефект. В случай на отказ от плащане, задатъкът се задържа за удовлетворяване на взискателя (чл. 492 ГПК).

🧭 В практиката на BSLC често срещаме случаи, в които имоти се изнасят на продан с неясна собственост, неподходящо описана площ, неуведомени съсобственици или недобре разгласена продан. Всички тези обстоятелства могат да доведат до последващи жалби, искове за собственост и дори обявяване на проданта за нищожна. Именно затова е ключово страните да бъдат правилно консултирани още преди началото на проданта.

Какво се случва след извършването на проданта?

На първо място, след придобиването на имота с влязло в сила постановление за възлагане, купувачът има право да бъде въведен във владение, дори ако имотът е зает от трети лица. Съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във фактическо владение, като защитата на тези лица се осъществява единствено чрез иск за собственост. Това означава, че наематели, роднини, бивши собственици или други ползватели, които са отказали доброволно да напуснат имота, могат да бъдат принудително изведени, без това да налага ново съдебно дело, стига купувачът да поиска въвод от съдебния изпълнител.

Второ, трябва ясно да се разбира кои тежести „падат“ и кои остават. Според чл. 496, ал. 3 ГПК с влизането в сила на постановлението за възлагане се погасяват вписаните възбрани, както и последващи ипотеки, ако са вписани след възбраната. Това обаче не се отнася до вещни права с противопоставимо действие – например правото на ползване, учредено с нотариален акт и вписано преди възбраната, остава валидно. Аналогично, наемните договори, вписани преди първата ипотека, също са противопоставими на новия собственик (чл. 498, ал. 3 ГПК). Това има реални последици – например купувачът може да придобие имот, в който се намира наемател с 5-годишен вписан договор, който не може да бъде прекратен едностранно.

Трето, при съсобствени имоти или такива с недобре установена собственост, рискът за купувача е повишен. Ако ЧСИ обяви на публична продан идеални части от имот, купувачът придобива съсобственост, а не цялостна собственост. Това е честа причина за спорове след проданта – особено когато другият съсобственик не желае доброволно уреждане на съсобствеността. В този случай е нужно предявяване на иск за делба или използване на правото на изкупуване, ако е приложимо.

Също така, в случаи на грешки при идентификация на имота (напр. неправилни кадастрални данни, липсващи граници, несъответствия в площи), новият собственик може да се окаже с имот, който формално е придобил, но на практика не може да ползва без нова процедура по уточняване и евентуално исково производство.

Екипът на BSLC се ангажира не само с правния анализ и процесуално представителство пред съдебния изпълнител, но и с последващите действия – като изготвяне на покани до заварени ползватели, искове за премахване на незаконни постройки, съдействие при нанасяне на имота в кадастъра, както и координация с банки при финансиране на такива сделки. Освен това осигуряваме пълна правна проверка на имота преди участие в проданта, защитава интересите на клиенти при обжалване на търга, води искове за собственост и освобождаване на имота от бивши наематели или ползватели. Екипът ни работи в цяла България, включително София (всички райони – Люлин, Надежда, Младост, Лозенец, Център), Бургас, Пловдив и Варна. Разясняваме процеса и за купувачи с банков кредит, където се изисква предварително постановление и одобрена оценка на имота от банката.

📌 Придобиването на имот от ЧСИ не е просто „търг с най-висока цена“, а сложен правен процес, в който всяка грешка може да струва хиляди левове и месеци загубено време. Именно затова съветваме всеки клиент да се консултира преди наддаване, а не след това.

Кои са подводните камъни при покупка на имот на публична продан?

Един от най-съществените рискове при покупка на имот на публична продан е невъзможността купувачът да придобие по-големи права от тези, които е имал длъжникът. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, купувачът придобива всички права върху имота, които е имал длъжникът към момента на вписване на възбраната. Ако длъжникът не е бил собственик, дори и проданта да е формално изрядна, купувачът няма да придобие собствеността. Това е основна грешка, когато ЧСИ разчита на остарели справки или когато имотът е преминал в собственост на друго лице преди вписване на възбраната.

Все пак трябва да отбележим, че едно от правните положения по българското право в полза на купувача, е че длъжникът не може да се възползва от общата защита по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане. Както приема тълкувателната практика, постановлението не е съдебен акт по същество, а действие на съдебния изпълнител, затова не подлежи на отмяна поради нови обстоятелства или документи.

Друго много често срещано препятствие - наемните и арендните договори също могат да създадат проблем. Съгласно чл. 498, ал. 3 ГПК, тези договори са противопоставими на купувача, ако са вписани преди първата ипотека върху имота. В практиката това води до ситуации, в които купувачът придобива жилище или земя, обременени с дългосрочни ползвания, които не може да прекрати. Така вместо да се сдобие с имот за лично ползване, новият собственик се сблъсква с правно защитен наемател или арендатор.

Съществуват и чисто процесуални рискове – напр. нередовно обявление, липсваща справка за тежести или неправомерно съставен протокол от описа. В тези случаи купувачът може да бъде въвлечен в дълги съдебни процедури, вкл. искове по чл. 440 ГПК от трети лица, твърдящи по-ранни вещни права.

⚖️ Екипът на BSLC винаги извършва пълна проверка по всички етапи – от собствеността и вписванията, през валидността на оценката и разясняване на правата на трети лица, до вписване на постановлението и евентуален въвод във владение. Така минимизираме рисковете и гарантираме правна сигурност на клиента още преди наддаването.

Кой може да обжалва възлагателното постановление?

Възлагателното постановление представлява акт на съдебния изпълнител (ЧСИ), с който се прехвърля собствеността върху недвижим имот, продаден чрез публична продан, на обявения за купувач. Правото да обжалват този акт е ограничено по субекти и основания съгласно чл. 435, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

‼️ Реален риск: Всички долуизброени хипотези са изцяло противоположни на интереса на купувача!

На първо място, право да обжалват възлагателното постановление имат:

1. Длъжникът – той може да обжалва постановлението, ако счита, че продажбата е извършена при съществени нарушения, като например: неправилно проведено наддаване, нарушаване на срокове, липса на надлежно уведомяване или неспазване на изискванията по чл. 496 ГПК. Въпреки че длъжникът губи възможността да се разпорежда с имота, той запазва правото си на процесуална защита.
2. Наддавачите, които са внесли задатък – само тези участници в публичната продан, които са внесли задатък в последния ден от търга, имат право да обжалват възлагателното постановление, ако считат, че публичната продан е била опорочена. Типични примери са: неправомерно обявяване на друг участник за купувач при по-ниска предложена цена или неизпълнение на процедурните правила, които обезпечават равнопоставеността между наддавачите.
3. Взискателят – има право да обжалва само ако е участвал като наддавач. Ако той не е участвал в търга, но има интерес да придобие имота за удовлетворяване на вземането си, този интерес не е достатъчен сам по себе си, за да му даде правото на жалба. Това следва от ограничителния характер на чл. 435, ал. 3 ГПК, който е тълкуван стриктно в съдебната практика.
4. Трети лица, които твърдят, че са собственици – нямат право да обжалват възлагателното постановление по чл. 435 ГПК. Тяхната защита се осъществява чрез предявяване на иск по чл. 440 ГПК, с който искат да се установи, че имотът не е бил на длъжника към момента на налагане на възбраната. Ако този иск не бъде предявен своевременно, купувачът ще влезе във владение и те ще трябва да го водят срещу него. Отделно, съществува възможност и за спиране на изпълнението чрез обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК.

📌 Важно е да се подчертае, че възлагателното постановление не подлежи на отмяна по реда на чл. 303–304 ГПК, тъй като не е съдебно решение, с което се разрешава правен спор. То е акт на съдебния изпълнител, макар и със значителни правни последици. Именно поради това и жалбата срещу него се разглежда по реда на обжалване на действията на СИ – чл. 439 и сл. ГПК.

Може ли да се купи имот предложен на търг от ЧСИ в България с банков кредит? Могат ли чужденци да купят такъв имот?

Да, в България е напълно възможно да се закупи имот, обявен на публична продан от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с банков кредит, но тази процедура има определени особености, както за български граждани, така и за чужденци.

Съгласно чл. 490 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), участието в публична продан е свободно за всяко дееспособно физическо или юридическо лице, с изключение на лицата изрично изключени по чл. 185 от Закона за задълженията и договорите – например съдии, прокурори, служители в съда и др., спрямо които има забрана да участват в подобен вид търгове.

Финансиране с банков кредит‍

Покупката на имот на търг от ЧСИ може да бъде финансирана с ипотечен кредит, но банките поставят допълнителни условия поради спецификата на сделката. За разлика от стандартните имотни сделки, при публична продан първо се участва в търга с внесен задатък (10% от оценката), а ако наддавачът бъде обявен за купувач, следва задължение за плащане на цялата цена в 7-дневен срок от обявяването, съгласно чл. 492, ал. 3 ГПК. Това означава, че банката трябва да одобри и отпусне кредита предварително и да е готова да преведе средствата бързо след обявяването за купувач.

Това разбира се, в практиката изобщо не се среща. Най-често процедурата е следната:

1. Купувачът си харесва даден имот, обявен на публична продан
2. Започва преговорен процес с помощта на добри адвокати по недвижими имоти с банката, в който се изяснява, че имота не е обременен от вещни тежести
3. Купувачът сам носи риска и внася задатъка, като кредита се отпуска след края на наддаването и след като той бъде официално обявен за купувач

Много банки вече предлагат специални ипотечни продукти за участие в публична продан, но те изискват предварителна оценка на имота, учредяване на ипотека върху него след вписването на възлагателното постановление (чл. 496 ГПК) и включване на клауза за целево плащане на цената по сметката на ЧСИ.

Могат ли чужденци да купуват имот на публична продан?‍

Да, граждани на държави от Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП) могат свободно да придобиват право на собственост върху недвижими имоти в България, включително такива, закупени чрез търг от ЧСИ, при условията на взаимност и без ограничения, съгласно чл. 29 от Закона за собствеността и в съответствие с режима, установен от чл. 5 и чл. 7 от Закона за движението на капиталите.

За граждани на трети държави (извън ЕС/ЕИП), покупката на земя в България е ограничена, освен ако не се извърши чрез българско юридическо лице (например ЕООД). Това ограничение не важи за сгради и апартаменти, които могат да бъдат придобивани свободно от чужденци.

Какви са особеностите при покупка на имот на публична продан, включен в масата на несъстоятелността на търговско дружество в България?

Съгласно чл. 717а Търговския закон, осребряването на имуществото на длъжника в производството по несъстоятелност се извършва чрез публичен търг, организиран от синдика. За разлика от реда по ГПК, където проданта се извършва от частен или държавен съдебен изпълнител, тук синдикът е централната фигура, но постановлението за възлагане все пак се издава от съда по несъстоятелността – чл. 717з ТЗ.

❗ Важно за практиката: Купувачът на недвижим имот в рамките на това производство не придобива собственост от самото участие в търга, а само ако се сдобие със съдебно постановление за възлагане, което е влязло в сила. Това постановление има правното действие на нотариален акт – деривативен способ за придобиване на вещни права. Ако длъжникът не е собственик на имота, купувачът не може да придобие повече права от него.

Възбрана и запор върху имуществото възникват по силата на закона с решението за откриване на производството по несъстоятелност – чл. 717 ТЗ, като те се отразяват в имотния регистър. От момента на решението за обявяване в несъстоятелност (чл. 711 ТЗ), синдикът трябва да изготви план за осребряване в 1-месечен срок от провеждането на събранието по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, където кредиторите вземат решение относно формата и реда за осребряване на имуществото.

💡 Пример: Ако сте заинтересован купувач на имот на публична продан в рамките на несъстоятелност, първо проверете дали имотът не е обременен с вписани ипотеки, договори или предишни възбрани. След това следете дали синдикът е изготвил план за осребряване и обявление за продажба съгласно чл. 717а ТЗ. Не забравяйте, че обявлението се публикува и в Търговския регистър, което гарантира публичност и достъп.

Как протича проданта?

Съгласно чл. 717а, ал. 1 ТЗ, началната цена на търга се определя от лицензиран оценител и не може да бъде по-ниска от данъчната оценка или застрахователната стойност, ако е по-висока. Продажбата се извършва в един ден – разлика спрямо публичната продан по реда на ГПК, която продължава 30 дни. Мястото и часът се определят от синдика в обявлението за продажба.

Всички оферти се подават в затворени пликове до крайния момент, посочен от синдика. След изтичане на срока се отварят и в присъствието на явилите се наддавачи се определя най-високата оферта (чл. 717в ТЗ). Ако има равни оферти – провежда се явен търг между тях на място. Това придава състезателен и прозрачен характер на проданта.

🔍 Практически аспект: Вие като кандидат-купувач трябва не само да следите за публикуваните обявления (в сградата на общината, по адреса на длъжника, в ТР и в специалния бюлетин на Министерство на икономиката), но и да се уверите, че сте подали офертата навреме и че тя отговаря на всички изисквания – включително доказателство за внесен задатък. Задатъкът обикновено е 10% от началната цена.

След провеждането на търга, синдикът съставя протокол и уведомява съда по несъстоятелността, който издава постановление за възлагане (чл. 717з ТЗ). Това постановление е аналогично на нотариален акт, издаден в изпълнително производство, и подлежи на вписване в Имотния регистър по чл. 4 от Правилника за вписванията.

‼️ Особено важно: Ако купувачът не внесе в пълния размер цената в 14-дневен срок (чл. 717д ТЗ), той губи задатъка и се пристъпва към нова продан. Това създава реален риск за финансов загуби и подчертава нуждата от добра подготовка и юридическа проверка.

След влизане в сила на постановлението за възлагане, собствеността върху имота преминава върху купувача (чл. 717з, ал. 4 ТЗ). Това е моментът, в който той може да пристъпи към искане за вписване на правото си в Имотния регистър. Важно е да се посочи, че в този момент купувачът придобива само такива права, каквито е имал несъстоятелният длъжник – деривативен способ на придобиване.

Какви са правните рискове при покупка на такъв имот?

Винаги когато предстои покупка на имот, обявен на публична продан в рамките на производство по несъстоятелност на търговско дружество в България, най-важното което трябва да направи потенциалния купувач е подробен анализ на правата на трети лица, които могат да бъдат противопоставени на новия собственик, както и оценка на рисковете, свързани със сделки, извършени от длъжника преди или след началото на производството по несъстоятелност.

Съгласно чл. 717з, ал. 5 ТЗ, права на трети лица върху имущественото право не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако не могат да се противопоставят и на кредиторите в производството по несъстоятелност. Това означава, че ако едно право е възникнало по начин, който не отговаря на изискванията за валидност спрямо кредиторите (напр. не е било вписано или е било учредено в нарушение на чл. 646 ТЗ), то е непротивопоставимо и на купувача. С други думи – новият собственик придобива „чист“ имот, доколкото същият е бил част от масата на несъстоятелността без противопоставими обременявания.

📌 Пример: Ако длъжникът е дал имота под наем след откриване на производството по несъстоятелност, без одобрение от съда или синдика, такъв договор е нищожен спрямо кредиторите по смисъла на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и съответно не обвързва новия собственик.

Важно е също да се направи разграничение между обикновена публична продан по ГПК и продажба в рамките на несъстоятелност. В първия случай чл. 498 ГПК допуска въвеждане във владение чрез ЧСИ, докато в несъстоятелността, въводът не се извършва автоматично – новият собственик следва да потърси защита на правото си чрез иск по чл. 109 ЗС, ако среща противопоставяне от предишни ползватели.

‼️ Реален риск: Често в практиката длъжници, в опит да задържат имотите, сключват привидни договори за наем, аренда или ползване. Именно затова купувачът следва да извърши детайлна проверка на всички вписвания и обстоятелства по партидата на имота в Имотния регистър и Търговския регистър преди участие в търг.

Как се изготвя сметка за разпределение, кои кредитори се удовлетворяват с предимство, и как може да се оспори това разпределение?

Разпределението на постъпленията от осребряването на имота е регламентирано в чл. 722 и следващите от Търговския закон, като този етап е от изключителна важност както за кредиторите, така и за купувача, особено когато последният е обезпечен кредитор, участващ като наддавач.

Съгласно чл. 722, ал. 1 ТЗ, разпределението се извършва по ред на класове на кредитори, като разноските по несъстоятелността – включително разноски по осребряване, възнаграждение на синдика, възнаграждения на оценители, такси по вписване и съдебни разноски – се удовлетворяват с предимство. Едва след това се пристъпва към разпределяне на сумите между привилегировани и обикновени кредитори по установения ред.

Синдикът изготвя сметка за разпределение, която съдържа списък на кредиторите, реда им по чл. 722 и конкретните суми, които следва да им бъдат изплатени. Тази сметка не е само вътрешен документ – съгласно чл. 727 ТЗ, тя се обявява в Търговския регистър, от което започва да тече 14-дневен срок за възражения по чл. 728 ТЗ.

💬 За обикновения купувач, който не е участвал в процеса досега, е важно да разбере, че обжалването на сметката за разпределение е възможно само от кредитори и от длъжника, не и от самия купувач, освен ако той участва като обезпечен кредитор – тогава може да подаде възражение, ако не е получил правилно изчислената си част.

Ако бъдат подадени възражения, съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл. 729 ТЗ, като може да одобри сметката изцяло, частично или с изменения. Одобрената сметка представлява изпълнителен документ и синдикът е длъжен да извърши изплащането в съответствие с нея.

📌 Пример: Обезпечен кредитор с ипотека върху имота, който е продаден в несъстоятелността, ще бъде удовлетворен от получената цена, съгласно реда на вписване на ипотеката. Ако стойността на имота е по-ниска от дълга, остатъкът се счита за необезпечено вземане и се удовлетворява по реда на останалите кредитори.

Може ли да се обжалва възлагателно постановление за възлагане на имот при публична продан в рамките на производство по несъстоятелност?

Да, възлагателното постановление при публична продан в рамките на производство по търговска несъстоятелност може да бъде обжалвано, но това е възможно само при наличие на конкретни, законоустановени основания и от изрично посочени в закона лица.

Съгласно чл. 717з, ал. 3 ТЗ, обжалване на възлагателното постановление могат да извършат:
– длъжникът, който е загубил правото да се разпорежда с имуществото си от момента на обявяване в несъстоятелност, но запазва процесуална легитимация да защитава интереса си;
– обявеният за купувач, когато има основания да счита, че процедурата по публичната продан е опорочена – например при нарушаване на принципа на тайната на наддаването, неправилно определяне на купувача при равни предложения, нередности в обявлението и др.;
– другите наддавачи, които са участвали в търга, ако считат, че е нарушено равноправието между участниците или има допуснати съществени нарушения на реда по чл. 717а–717ж ТЗ.

⚠️ За разлика от изпълнителния процес по ГПК, в производството по несъстоятелност обжалването на възлагателното постановление от страна на кредиторите не е изрично предвидено, именно защото съществува обособен ред за защита на техните интереси – чрез възражения срещу сметката за разпределение по чл. 728 ТЗ. Така се избягва възможността многобройните кредитори да „засипят“ съда с жалби, което би блокирало процеса по осребряване.

Жалбата срещу възлагателното постановление трябва да бъде подадена в 7-дневен срок от обявяването му в Търговския регистър, като се разглежда от съда по несъстоятелността. Ако постановлението не бъде обжалвано, или жалбата бъде отхвърлена и актът влезе в сила, възможността за оспорване на действителността на проданата се запазва само при основания по чл. 717г ТЗ – например когато купувачът няма право да участва в наддаването или не е внесъл цената.

В случай че постановлението бъде отменено или проданата бъде обявена за недействителна, се провежда нов търг по реда на чл. 717ж ТЗ, с начална цена от 80% от последната оценка.