Кога чужденец може да получи пребиваване чрез инвестиция?

Клиент от Близкия изток се свърза с екипа на BSLC, след като вече беше инвестирал значителна сума в българско дружество с очакването, че това автоматично ще му осигури разрешение за пребиваване. След подаване на документите обаче получава отказ от „Миграция“, тъй като инвестицията му не попада в законово признатите хипотези. Оказва се, че не всяка инвестиция води до статут – и че правният режим е значително по-строг и формализиран, отколкото изглежда на пръв поглед.

​

Тази тема е особено чувствителна, защото „пребиваване чрез инвестиция в България“ често се представя опростено, включително от нерегулирани посредници. В действителност законът поставя конкретни изисквания както към вида инвестиция, така и към доказването ѝ, поддържането ѝ и административната процедура. Грешка на ранен етап може да доведе до отказ, загуба на средства и дълги съдебни спорове.

​

BSLC съдейства при сходни казуси, включително:

• структуриране на инвестиция с оглед получаване на разрешение за пребиваване 💼  
• подготовка на документи за инвеститорска виза тип „D“  
• защита при отказ от разрешение за пребиваване  
• съдебно обжалване на административни актове  
• правна помощ за чужденци при миграционни процедури  

​

Какви видове инвестиции дават право на пребиваване в България?

​

Правният режим се урежда основно от Закона за чужденците в Република България (Закон за чужденците в Република България – ЗЧРБ). Като най-близък аналог в други правни системи може да се посочи т.нар. „golden visa“ режими в държави като Испания или Португалия, но българският модел е значително по-рестриктивен и формално обвързан със специфични инвестиционни критерии.

​

Законът прави разграничение между различни видове пребиваване:

• продължително (до 1 година – чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ)  
• дългосрочно (5 години – чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ)  
• постоянно (безсрочно – чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ)   

​

Инвестициите имат значение най-вече за получаване на постоянно пребиваване.

​

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, право на постоянно пребиваване може да се предостави на чужденец, който е инвестирал в България при условия и по ред, определени със закон. Това включва различни форми на инвестиции, като:

• придобиване на акции или дялове в български дружества  
• инвестиции в лицензирани инвестиционни фондове  
• вложения в държавни ценни книжа  
• инвестиции, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите  

​

Практически важно е, че не всяка покупка на имот или регистрация на фирма дава основание за пребиваване. Законът изисква инвестицията да бъде:

• значителна по размер  
• реално извършена (не само заявена)  
• проследима и доказуема чрез официални документи  
• поддържана във времето  

​

Доказването става чрез удостоверения, издадени по служебен път от Българската агенция за инвестиции, които се изпращат до дирекция „Миграция“   

​

Съдебната практика също подчертава, че инвестицията има правно значение само ако отговаря на законовите критерии и е удостоверена по надлежния ред   

​

Каква е процедурата за получаване на разрешение за пребиваване като инвеститор?

​

Процедурата не започва в България, а в повечето случаи – в българско дипломатическо представителство чрез издаване на виза тип „D“.

​

Наличието на такава виза е задължително условие. Това е изрично потвърдено и в практиката на Върховния административен съд, който приема, че без виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ не може да се разглежда искане за пребиваване   

​

Основните стъпки включват:

​

• предварително структуриране на инвестицията  
• получаване на удостоверение от Българската агенция за инвестиции  
• кандидатстване за виза тип „D“  
• влизане в България  
• подаване на заявление за разрешение за пребиваване в дирекция „Миграция“  

​

Към заявлението се прилагат:

• валиден паспорт  
• доказателства за инвестицията  
• медицинска застраховка  
• доказателства за адрес и издръжка  

​

Административният орган извършва комплексна проверка, включително:

• произход на средствата  
• реалност на инвестицията  
• съответствие със законовите изисквания  

​

Важно е да се знае, че органът разполага с оперативна самостоятелност при преценката, особено когато се касае до продължаване или подновяване на пребиваване   

​

Практически риск е, че формално изпълнение на изискванията (например регистрация на фирма без реална дейност) често води до отказ.

​

Какви са най-честите основания за отказ и как се осъществява защита?

​

Отказите при „разрешение за пребиваване на инвеститор“ са чести и обикновено се дължат на неправилно разбиране на закона или непълна подготовка.

​

Най-честите основания включват:

• липса на валидна виза тип „D“  
• инвестиция, която не попада в хипотезите на чл. 25 ЗЧРБ  
• недоказан произход на средствата  
• неподдържане на инвестицията  
• формални или непълни документи  

​

Съдебната практика е категорична, че основанията за пребиваване са изчерпателно изброени в закона и не подлежат на разширително тълкуване   

​

Освен това, при липса на предпоставките, административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да откаже   

​

При отказ чужденецът има право на съдебна защита по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Това включва:

• обжалване пред административен съд  
• проверка за законосъобразност на отказа  
• възможност за отмяна и връщане на преписката  

​

Съдът не замества администрацията, но проверява дали:

• са спазени процесуалните правила  
• правилно е приложен законът  
• има ли достатъчно доказателства  

​

В практиката има случаи, при които съдът отменя отказ, когато органът не е дал възможност на заявителя да отстрани нередности в документите   

​

Особено важно е да се действа своевременно, тъй като сроковете за обжалване са кратки.

​

В контекста на цялостната правна защита при миграция, инвеститорските процедури изискват координация между корпоративно, данъчно и административно право. Затова често се налага комбинирана експертиза, включително в областта на фирмено и корпоративно право и миграционно право.

​

Най-сигурният подход е инвестицията да бъде планирана не като формален акт, а като юридически издържан процес, който още от самото начало отчита изискванията за пребиваване, доказване и последващ контрол от страна на администрацията.

Как се доказва произходът на средствата и какво реално проверява администрацията?

​

Един от най-подценяваните елементи в процедурата по пребиваване чрез инвестиция в България е доказването на произхода на средствата. В практиката именно тук възникват значителна част от отказите, въпреки че формално инвестицията изглежда извършена.

​

Законът за чужденците в Република България (Закон за чужденците в Република България – ЗЧРБ) не съдържа изчерпателен списък на допустимите доказателства, но изисква инвестицията да бъде „реално извършена“ и проверена от компетентен орган. Това се реализира чрез оценка от Българската агенция за инвестиции, която анализира представените документи и извършва служебни проверки, включително чрез данни от НАП, банки и други институции .

​

На практика проверката обхваща не само самото плащане, но и цялата финансова история зад него. Това означава, че трябва да се установи:

​

• как са придобити средствата (трудови доходи, дивиденти, продажба на активи и др.)  
• дали са преминали през проследима банкова система  
• дали са декларирани и облагани съгласно приложимото право  
• дали няма индикации за заобикаляне на закона или фиктивни операции  

​

Особено внимание се обръща на трансгранични преводи, офшорни структури и вътрешногрупови сделки. При липса на ясна икономическа логика или при противоречия в документите, органът приема, че произходът не е доказан.

​

Типични доказателства, които се изискват в практиката:

​

• банкови извлечения за дълъг период назад  
• договори за продажба на имущество или дялове  
• счетоводни отчети на дружества, от които произтичат доходите  
• данъчни декларации и удостоверения за платени данъци  
• одиторски доклади при по-големи инвестиции  

​

Съществен риск възниква, когато средствата са „прехвърляни“ през няколко лица или юрисдикции без ясна връзка с инвеститора. В такива случаи дори реално внесената сума може да бъде игнорирана като основание за пребиваване.

​

От практическа гледна точка, правилното структуриране на инвестицията трябва да започне именно от доказателствата, а не от самата инвестиционна сделка. Това често изисква координация с експерти в областта на данъчното право, тъй като данъчната история на средствата е ключов елемент от оценката.

​

Какви са изискванията за поддържане на инвестицията след получаване на статут?

​

Получаването на разрешение за пребиваване на инвеститор не е крайна точка, а начало на продължаващо правно задължение. Законът изисква инвестицията да бъде не само направена, но и поддържана във времето.

​

Това изискване произтича както от самия ЗЧРБ, така и от Правилника за неговото прилагане, който предвижда текущ контрол върху наличието и стойността на инвестицията. Например при инвестиции във финансови инструменти, „Централен депозитар“ предоставя служебно информация за тяхното съществуване и поддържане .

​

В допълнение:

​

• удостоверенията за инвестиция са със срок на валидност (обикновено 6 месеца), което налага периодично обновяване   
• при сертифицирани инвестиции се следи изпълнението на проекта и поддържането му в минимален срок  
• при корпоративни участия се проверява дали дружеството развива реална дейност  

​

Особено важно е, че при определени инвестиционни режими (например по Закона за насърчаване на инвестициите) законът изисква активно участие на чужденеца в дружеството – като съдружник с определен процент, управител или ключов служител (чл. 25в ЗЧРБ) .

​

Чести практически грешки включват:

​

• продажба на инвестицията скоро след получаване на статута  
• „замразени“ дружества без дейност  
• формално участие без реален икономически принос  
• промяна на структурата на собственост без уведомяване  

​

Тези действия могат да доведат до последваща проверка и дори до отнемане на правото на пребиваване.

​

Съдебната практика подчертава пряката връзка между основанието за придобиване на пребиваване и основанието за неговото отнемане – ако инвестицията отпадне, отпада и правото .

​

Практическият извод е, че инвестицията трябва да бъде разглеждана като дългосрочен ангажимент, а не като еднократно действие с административен ефект.

​

Може ли да бъде отнето пребиваването и при какви условия възниква този риск?

​

Рискът от отнемане на статута често остава извън вниманието на инвеститорите, но той е напълно реален и уреден детайлно в закона.

​

ЗЧРБ предвижда редица основания за отнемане на право на пребиваване, включително такива, които не са пряко свързани с инвестицията. Най-съществените от тях включват:

​

• отпадане на основанието (например прекратяване или намаляване на инвестицията)  
• представяне на неверни данни или документи  
• заплаха за националната сигурност или обществения ред  
• продължително отсъствие от ЕС  

​

По отношение на отсъствието, законът е особено строг. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, правото на пребиваване може да бъде отнето при отсъствие от територията на държавите членки на ЕС за период от 12 последователни месеца, като съдебната практика на ВАС потвърждава стриктното прилагане на това правило (Решение № 7016 от 12.07.2022 г. по адм. д. № 3919/2022 г.) .

​

Интересен практически момент е, че при инвеститорите съществуват определени изключения от това правило, но те не са автоматични и трябва да бъдат доказани.

​

Съдебната практика последователно приема, че:

​

• нови обстоятелства, възникнали след издаване на заповедта (например сключен брак или нова инвестиция), не могат да „излекуват“ вече постановено отнемане   
• органът действа при обвързана компетентност, когато законовите предпоставки за отнемане са налице  
• връзката между основанието за получаване и за отнемане е пряка и автоматична  

​

Това означава, че защитата срещу отнемане трябва да бъде активна и навременна, а не реактивна.

​

В практиката защитата може да включва:

​

• оспорване на фактическите констатации (например, че инвестицията не е поддържана)  
• доказване на обективни причини за определени действия или бездействия  
• позоваване на процесуални нарушения при издаване на акта  
• аргументи за непропорционалност при прилагане на мярката  

​

Когато се стигне до съдебен спор, той попада в рамките на административното правораздаване, където ключова роля играе доказването. В този контекст навременната консултация с адвокат по миграционно право често е решаваща, особено при сложни инвестиционни структури или международни казуси.

​

Реалният риск не е само в първоначалния отказ, а в дългосрочната устойчивост на статута. Именно тук се проявява разликата между формално изпълнение на изискванията и стратегически планирана инвестиция, която може да издържи както административен, така и съдебен контрол.