Често задавани въпроси

Да. Чрез нашите партньорски адвокати предоставяме процесуално представителство и административно съдействие пред всички държавни и общински институции — включително НАП, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на личните данни, МВР, Агенцията по заетостта и други органи. Поемаме цялата комуникация и защита на вашите интереси пред администрацията.

Не. Всички консултации в BSLC се провеждат единствено с предварително записан час. Това гарантира качествена подготовка, достатъчно време за анализ и индивидуално внимание към всеки клиент.

За записване използвайте онлайн формата в сайта, пишете ни на office@blacksealaw.com или се обадете на 📞 +359 882 74 34 04 (Пн–Пт, 09:00–18:00).

Без предварителна уговорка не можем да гарантираме, че ще сме на разположение да Ви приемем за среща в нашия офис.

Цената зависи от сложността на казуса и необходимото време за анализ.

Ако след консултацията бъде сключен договор за последващо правно обслужване, платената сума може да бъде приспадната от общия хонорар.

Актуалните цени са достъпни в секцията „Цени на правните ни услуги“.

След получаване на вашето запитване ще се свържем с вас, за да уточним детайлите по случая. След предварителна оценка ще предложим ясен план за действие и възможност за насрочване на консултация.

Препоръчваме да подготвите всички документи, свързани с казуса — договори, кореспонденция, административни или съдебни актове, нотариални документи и други материали.

Ако не сте сигурни какво е необходимо, при записване ще ви предоставим списък с препоръчителни документи.

Да. Предлагаме гъвкави планове за абонаментно обслужване, включващи консултации, изготвяне и анализ на договори, процесуално представителство, корпоративно и данъчно съдействие — съобразено с нуждите на всяка организация. Повече можете да научите в раздела "Абонаментно правно обслужване на фирми и физически лица" тук.

Размерът на адвокатските възнаграждения се определя по прозрачен и професионален модел, който комбинира законова рамка, обективна оценка на обема работа и индивидуалните особености на случая.

На първо място, нашите партньорски адвокати определят хонорарите си в съответствие с Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Това означава, че съществува нормативно установен минимум, под който адвокатските услуги в България не могат да бъдат предлагани. Наредбата дава ориентировъчни стойности за различни правни действия — консултации, административни производства, подготовка на договори, представителство по дела, нотариални услуги и др.

На второ място, към базовия нормативен минимум се добавят специфични фактори, свързани с вашия конкретен случай. Сред тях са:
• съставът и обемът на документите, които трябва да бъдат подготвени или анализирани;
• сложността на правната материя, включително дали случаят засяга повече от една правна област — например административно, миграционно, корпоративно или вещно право;
• спешност или кратки срокове, които изискват приоритетно обработване;
• необходимостта от участие в преговори, срещи, кореспонденция или представителство пред институции;
• международен елемент — случаи, изискващи работа с чужди документи, легализация, координация с чуждестранни институции или други правни системи.

На трето място, винаги се взема предвид и предпочитаният модел на работа. В BSLC се използват три основни модела:
1️⃣ фиксирана цена – при стандартни и ясно дефинирани услуги;
2️⃣ почасово заплащане – при отворени по обем задачи или продължителни консултации;
3️⃣ комбиниран модел – при по-сложни казуси, включващ фиксиран минимум плюс почасова ставка за допълнителни действия.Важно е да подчертаем, че преди започване на работа винаги предоставяме писмено ценово предложение, което съдържа:
• описание на услугите;
• очакван обем работа;
• срокове;
• обща ориентировъчна стойност или структура на таксуване;
• условия за плащане.

Това гарантира, че клиентът знае предварително какво включва услугата, каква е прогнозната цена и как се формира тя, без скрити разходи или неясни условия.BSLC защитава принципите на професионална етика, прозрачност и отговорност — затова всеки клиент получава ясна информация за стойността на услугата още преди нейното извършване.

Можете да изпратите кратко описание на случая чрез контактната форма в сайта, да използвате калкулатора за адвокатски хонорари, да подадете заявка за абонаментно обслужване или да се свържете с нас по телефон или имейл. След анализ ще получите персонализирана оферта и ориентировъчна цена.

Да. Работим с международни клиенти и предлагаме дистанционно обслужване чрез имейл, видеовръзка и дигитални платформи. Ние обезпечаваме пълно юридическо съдействие на всички физически лица и компании, които желаят да инвестират, оперират, живеят или работят в България.

Можете да заплатите търсените от Вас правни услуги чрез банков превод, карта, в брой в наш офис или онлайн през платформата за записване на час законсултация. Условията за плащане се уточняват в договора и могат да включват фиксирани суми, почасово заплащане или смесени модели.

Компетентността на нашите юристи се основава на опит, специализация и умение да анализират реално казуса. По време на първоначалната консултация получавате ясна оценка, обяснение на възможните варианти и реалистичен прогноз. Работим прозрачно, отговорно и в съответствие с професионалните стандарти.

Екипът ни владее професионално български, английски и руски език на международно признатите нива, съответно майчин език, С1 и С2 по общоевропейската езикова рамка. При необходимост осигуряваме официални преводи, легализация и съдействие чрез заклети преводачи.

Прилагаме строги мерки за защита на данните съгласно GDPR (Общият регламент относно защитата на данните -Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета на ЕС, в сила от 25 Май 2018г.) и българското законодателство. Всички предоставени данни се използват само за целите на извършваните правни услуги и се обработват при пълна конфиденциалност.

BSLC е специализирана кантора, ориентирана към международни клиенти и ключови правни сфери — недвижими имоти, застрахователно, миграционно и корпоративно право. За разлика от универсалните кантори, всяко дело се обработва от екип профилирани специалисти. Работим стратегически, с акцент върху дългосрочната защита на интересите на клиента, използвайки както класически юридически подходи, така и съвременни технологии за ефективна комуникация.

Да. Авокатите на BSLC предоставят цялостно процесуално и правно съдействие при трансгранични търговски спорове в рамките на Европейския съюз, включително дела, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Това включва оценка на международната компетентност на съдилищата, определяне на приложимото право и изготвяне на стратегия за съдебна защита или предявяване на иск срещу чуждестранен контрагент. Работим както по случаи, в които български клиенти трябва да водят дело срещу дружество в друга държава-членка, така и по дела, при които чуждестранен клиент желае да предяви претенции срещу българско лице. Осигуряваме и пълно съдействие при признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения в България чрез процедурите, предвидени в европейските регламенти, както и при защита срещу неправомерно изпълнително производство, инициирано въз основа на чуждестранен акт. Целта е да гарантираме ефективно упражняване на правата на клиента във всяка държава от ЕС, като осигурим правна последователност между различните юрисдикции.

Да. Екипът и партньорските адвокати на BSLC разполагат с богат опит в изготвянето, прегледа и адаптирането на международни търговски договори, включително такива, подчинени на правото на чужда държава или съдържащи арбитражни и юрисдикционни клаузи. Когато работим по договори между страни от различни държави, ние анализираме всички ключови елементи — приложимото право, избора на съд или арбитраж, валутните и данъчните рискове, начините на плащане, гаранциите за изпълнение, клаузите за форсмажор и отговорността при неизпълнение. Това ни позволява да изготвим текст, който защитава интересите на клиента в условията на трансграничен бизнес. Освен това извършваме сравнение между различни правни системи, когато това е необходимо, така че нашите препоръки да са практически приложими за клиенти, които оперират едновременно в България, ЕС и трети държави. При нужда се включват и местни правни експерти от други страни, за да се гарантира, че договорът функционира без правни празноти на международно ниво.

Да. Партньорските адвокати на BSLC подготвят правни становища, жалби, възражения и други процесуални документи пред институции на Европейския съюз и международни органи. Това включва процедури пред Европейската комисия (например при нарушения на конкурентното право или при трансгранични регулаторни спорове), пред Европейския парламент (по въпроси от обществен интерес), както и пред Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург, когато е необходимо тълкуване или прилагане на правото на ЕС в конкретен случай. Освен това предоставяме съдействие при подготовка на жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), когато са налице основания за нарушаване на права по Конвенцията. В сложни трансгранични случаи работим с широка партньорска мрежа от адвокати в различни държави-членки, за да осигурим последователна и висококачествена правна защита във всяка фаза на производството, независимо от международната компетентност на органа.

BSLC предоставя цялостно съдействие при процедурите по признаване и допускане до изпълнение на чуждестранни съдебни решения в България — процес, известен като екзекватура. Тази процедура е ключова, когато клиент разполага със съдебно решение от чужда държава, но изпълнението трябва да се осъществи върху имущество, намиращо се в България, или срещу лице с адрес или активи в страната. Нашите партньорски адвокати подготвят всички необходими документи — удостоверения, преписи, легализации, преводи — и изготвят исканията до компетентния съд, който следва да признае или допусне изпълнение на чуждестранния акт. Същевременно извършваме координация с адвокати в чужбина, когато е необходимо да се осигурят документи или разяснения за характера на решението, правната му сила или реда, по който е постановено. След успешното приключване на процедурата съдействаме и при започване на изпълнително производство чрез съдебен изпълнител в България. Целта е клиентът да получи ефективна защита и реално изпълнение на вече постановеното съдебно решение, независимо от държавата, в която е издадено.

Започването на съдебно дело винаги протича поетапно и във внимателно структуриран ред, защото първоначалната подготовка често определя над 80% от успеха по-нататък. Процесът следва общия ред на Гражданския процесуален кодекс, но е структурирана така, че клиентът да получи максимална яснота още преди подаването на иска и започва с подробна първоначална консултация, която изпълнява функцията на „предварително обследване“ – същото, както когато лекар поставя диагноза преди лечение. На тази фаза адвокатите събират всички относими факти и доказателства, оценяват правното основание на бъдещите искания, изясняват риска, доказателствената тежест (чл. 154 ГПК) и процесуалните възможности. След това се подготвят необходимите процесуални документи – например искова молба, частна или въззивна жалба – които трябва да отговарят на изискванията на чл. 127–129 ГПК (данни за страните, фактически основания, петитум, приложения, такси). Адвокатите определят и компетентния съд по правилата на подсъдността (чл. 105–118 ГПК). След подаването съдът извършва служебна проверка на редовността и допустимостта на иска (чл. 129–130 ГПК), а веднъж образувано, делото следва процедурата на открито разглеждане, където адвокатите на BSLC представляват клиента, присъстват на заседания, правят доказателствени искания и следят за спазване на всички процесуални срокове. Клиентът се информира редовно за хода на делото, което е част от процесуалната грижа и осигурява усещане за контрол и предвидимост.

Да. В BSLC считаме, че съдебният процес е инструмент, който трябва да се използва само когато няма по-ефективен и по-благоприятен за клиента път. В много случаи спорът може да се разреши чрез преговори, писмена комуникация, медиация или извънсъдебно споразумение — подход, който често спестява значително време, средства и стрес. Дори самият закон насърчава доброволното уреждане на споровете, а практиката показва, че в много случаи това е най-разумният подход. В BSLC първо се оценява има ли реална възможност за извънсъдебно споразумение чрез преговори, медиация или обмен на официални уведомления/покани. Това е аналогично на ситуация, в която при технически проблем се търси „ремонт“, вместо веднага да се „сменя целият механизъм“. В правен смисъл, съдът също мотивира страните към доброволно уреждане и по време на самия процес (чл. 140 и чл. 145 ГПК). Ако двете страни са склонни, адвокатите изготвят проект на споразумение, което – при необходимост – може да бъде внесено в съда за одобрение като съдебна спогодба. Това позволява да се спестят време, разходи и емоционално натоварване.

Извънсъдебното уреждане включва няколко инструмента: директни преговори, писмено споразумение, медиация или съдебна спогодба. Съдебната спогодба е най-силната форма, защото законът ѝ придава силата на влязло в сила съдебно решение – чл. 234, ал. 3 ГПК. Това означава, че тя може да се изпълнява директно чрез съдебен изпълнител, както всяко съдебно решение. Спогодбата се одобрява от съда, ако не противоречи на закона и добрите нрави, и се вписва в съдебния протокол. Законът предоставя и финансов стимул: ако делото приключи със спогодба, на ищеца се възстановява 50% от държавната такса (чл. 78, ал. 9 ГПК). Ако спогодбата е постигната в процедура по медиация (чл. 140а–140б ГПК), възстановяването е още по-голямо — 75% от таксата. Това е законодателен механизъм, който насърчава мирното разрешаване на спорове, подобно на отстъпка при „ранно плащане“ в търговските отношения – държавата стимулира страните да не натоварват съдебната система излишно.

Процесуалното представителство е правомощието адвокатът да извършва всички процесуални действия от името на своя клиент: да подава искове и жалби, да участва в заседания, да прави доказателствени искания, възражения, да води преговори и да защитава правата на страната по време на целия процес (чл. 32–34 ГПК). То е аналогично на това да имаш професионален пилот, когато трябва да управляваш сложен самолет – клиентът може да „лети сам“, но рискът от грешки е огромен. В съдебния процес всяка формална грешка може да доведе до загуба на дело поради недопустимост, пропуснат срок или неправилно предявен иск. Законът е строг към процесуалните правила, а съдът не може „да компенсира“ неумели действия на някоя от страните. Поради това адвокатското представителство, особено в България,  е ключово, когато залогът е висок.

Освен адвокатско възнаграждение, клиентът трябва да предвиди държавната такса, която се дължи при подаване на исковата молба от ищеца и представлява задължително условие за допустимост на производството съгласно чл. 73 ГПК. Тя е своеобразен „входен праг“ към съдебната система и се изчислява върху т.нар. цена на иска – общият материален интерес на страната. Към тази такса се добавят разноски, свързани с доказването на фактите, като депозити за възнаграждения на вещи лица за изготвяне на експертиза, чието назначаване е предвидено в чл. 195–203 ГПК; те могат да варират значително в зависимост от сложността на експертизата. Ако делото включва документи на чужд език, следва да се предвидят разходи за заклет преводач, тъй като чл. 4 ГПК изисква производството да се води на български език и съдът приема само документи с официален превод. Разходи могат да възникнат и за свидетели, за изискване на документи от институции, както и за обезпечителни мерки, когато се налага внасяне на депозит, за да бъде постановено обезпечение на иска по реда на чл. 389 ГПК. В крайна сметка разходите на страните се разпределят от съда по правилото на чл. 78 ГПК, според което страната, която губи делото, следва да понесе както своите, така и разноските на противната страна, доколкото са необходими и доказани.

Гражданският процес в България е строго структуриран и преминава през поредица от последователни етапи, всеки от които има ясно дефинирани правни последици и процедурни изисквания. За да бъде заведено гражданско дело е необходимо да се подготви искова молба, която трябва да отговаря на изискванията за съдържание по чл. 127 ГПК и да бъде придружена с необходимите приложения по чл. 128 ГПК. След получаването ѝ съдът извършва служебна проверка за редовност и допустимост по чл. 129–130 ГПК; ако тя е изрядна, съдът разпорежда образуване на делото и изпраща препис на ответника, който разполага с едномесечен срок за писмен отговор по чл. 131 ГПК. След приключване на размяната на книжа съдът пристъпва към фазата на подготовка на делото в закрито заседание по чл. 140 ГПК, в която изяснява предмета на спора (тоест за какво се спори), приема доказателства и дава указания на страните. След тази подготовка се насрочва открито съдебно заседание, на което се събират и анализират доказателствата, изслушват се вещите лица и свидетелите и страните излагат правните си доводи. Съдът постановява решение след завършване на устните състезания. Решението подлежи на въззивно обжалване пред окръжния или апелативния съд по реда на чл. 258–280 ГПК, като въззивната инстанция може да потвърди, измени или отмени решението. Касационно обжалване (тоест на трета инстанция) пред Върховния касационен съд е допустимо само при наличие на основанията, лимитативно посочени в чл. 280 ГПК – наличие на принципен правен въпрос, противоречие със съдебната практика или необходимост от развитие на правото. Това прави касационната инстанция своеобразен „филтър“, чрез който достигат само дела със значим правен характер. За разлика от системи като руската, където има многостепенни касационни механизми, в България касацията е единна, което осигурява по-висока стабилност на съдебната практика. На всяка фаза от процеса страните могат да прекратят делото чрез съдебна спогодба, която съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК има сила на влязло в сила решение, а чл. 78, ал. 9 ГПК предвижда финансов стимул за страните чрез връщане на част от държавната такса. Този цялостен модел превръща гражданския процес в предвидима, но изискваща професионализъм система, в която адвокатската защита е ключова за успешното преминаване през всички процесуални фази.

Когато едно дело се разглежда последователно от първа, въззивна и при определени предпоставки — касационна инстанция, процесът представлява своеобразно „изкачване по съдебна стълбица“, при което всяко по-горно стъпало проверява законосъобразността и правилността на предходното решение. При въззивното производство например съдът извършва проверка на допустимостта и правилността на обжалваното решение, допуска нови доказателства при определени условия и насрочва делото в открито заседание — ред, предвиден в чл. 267 ГПК . Ако страните не са били насочени към задължителната информационна среща за медиация в първа инстанция, въззивният съд може да ги задължи да участват в такава съгласно чл. 140а ГПК . В касационната инстанция контролът е още по-ограничен и се допуска само при конкретни основания по чл. 280 ГПК — когато е налице съществен правен въпрос или противоречива съдебна практика. За клиента това означава, че делото може да промени своя обхват и темп във всяка инстанция, а партньорските адвокати на BSLC осигуряват непрекъснато процесуално представителство, анализират перспективите на всяко ниво и адаптират стратегията. Това е подобно на ситуация, в която казусът преминава през няколко „филтъра“ — всеки следващ филтър е по-фин и прецизен от предишния, а успехът зависи от това дали аргументите и доказателствата издържат на правния контрол във всяка фаза.

Да. Процесуалното представителство в преговори е ключова част от правната защита, особено когато страните търсят извънсъдебно уреждане на спора. Адвокатите на BSLC могат да водят преговори от името на клиента на всички етапи — преди делото, по време на висящ процес и дори на въззивна или касационна инстанция. ГПК предвижда специални механизми за насърчаване на доброволното уреждане на спора — например възможността съдът да одобри съдебна спогодба, която има силата на влязло в законна сила решение и не подлежи на обжалване (чл. 234, ал. 3 ГПК) . При постигане на спогодба се възстановява значителна част от държавната такса — до 50%, а в случаите на медиация — до 75%, съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК . На практика това означава, че добре водените преговори могат да спестят време, средства и бъдещи конфликти. Може да го сравним с ремонта на къща: ако страните се споразумеят как да поправят проблемния елемент още преди огромните щети, вместо да чакат „бурята“ (съдебния процес), резултатът е по-бърз, по-евтин и по-малко разрушителен. Адвокатите играят ролята на архитекти — те оформят решението така, че да бъде юридически издържано и устойчиво във времето.

Сроковете варират значително в зависимост от сложността на делото, натовареността на съда и необходимостта от изготвяне на експертизи, броят на свидетелите и дали се явяват навреме когато са призовани да вземат участие в определените съдебни заседания и времето, необходимо за събиране на всички  доказателства. По правило делата на първа инстанция се разглеждат в рамките на 6–12 месеца, макар че в натоварени съдилища — например Софийски районен съд — срокът може да бъде значително по-дълъг. При наличие на множество свидетели, експертизи или пък ако казусът има международен елемент, делото може да продължи няколко години само на една инстанция. След постановяване на решение страната разполага с определен срок за обжалване (обикновено 2 седмици), след което делото може да продължи пред въззивния съд. Въззивната фаза също може да отнеме между 6 месеца и 1–2 години, а касационното производство се допуска само при определени предпоставки по чл. 280 ГПК, а след допускане може да продължи още до година. Подобно е на процес, който включва няколко „контролни фази“ — ако всяка следваща контролна фаза изисква допълнително изясняване на фактите или правото, времето до окончателното решение неизбежно се удължава. Адвокатите на BSLC предоставят на клиента реалистична оценка на сроковете още в началото, основана на нашия опит и спецификата на конкретния казус.

Медиацията е доброволна и конфиденциална процедура, при която страните се опитват да постигнат споразумение с помощта на обучен медиатор — неутрална трета страна. В България медиацията е интегрирана в самия граждански процес чрез чл. 140а и чл. 140б ГПК , които предвиждат задължителна информационна среща за медиация при определени видове дела (например спорове между съсобственици, семейни дела и др.). Дори когато делото вече е образувано, съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за медиация, без това да спира производството — според чл. 140б, ал. 1 ГПК . Ако страните постигнат споразумение, съдът може да го одобри като съдебна спогодба по чл. 234 ГПК, която има сила на окончателно решение . Финансовият стимул е изключително сериозен — до 75% от държавната такса се връща на ищеца. За разлика от много други държави, българският закон активно интегрира медиацията в съдебния процес и я превръща в реална алтернатива на дългите съдебни производства. Адвокатите на BSLC участват активно в тези процедури — подготвят правна позиция, структурират споразуменията и защитават интересите на клиента така, че постигнатото решение да е юридически стабилно и изпълнимо. Можем да го сравним с преговори между две компании, които вместо да стигнат до продължителен арбитраж, решават да постигнат бърз и прагматичен компромис с помощта на професионалисти.

Да. Това е ситуация, с която се сблъскваме често, особено в международни или търговски отношения. Понякога клиент подписва договор, без да осъзнае последиците — например клаузи за неустойки, автоматично подновяване, арбитражни клаузи в чужди юрисдикции или неравноправни условия. Нашият екип извършва детайлен правен анализ на сключения договор, оценява неговата действителност, законосъобразност и потенциалните рискове. Ако има правно основание, можем да съдействаме за изменение, прекратяване или обявяване на нищожност на определени клаузи. При нужда се изготвя стратегия за съдебно или арбитражно производство. Много клиенти описват това като „преглед от втори лекар“ — специалист, който вижда онова, което първоначално е било пропуснато. Адвокатите на BSLC не просто посочват проблема, а дават ясно структурирани варианти за действие, обясняват последиците от всеки избор и предлагат конкретен план за защита.

Разрешението за продължително пребиваване се предоставя на чужденци, които отговарят на едно от изчерпателно изброените основания в чл. 24, ал. 1 ЗЧРБ. Тези категории покриват широк кръг фактически ситуации и включват както семейни връзки с български граждани, така и икономически, образователни, религиозни, трудови и други основания. Най-честите приложими хипотези са свързани с наличие на съпруг, родител или дете — български гражданин (чл. 24, ал. 1, т. 3), обучение в акредитирано българско учебно заведение (чл. 24, ал. 1, т. 9), трудова заетост при одобрен работодател и разрешен достъп до пазара на труда (чл. 24, ал. 1, т. 1), както и пребиваване, основано на регистрация на търговско представителство на чуждестранно дружество (чл. 24, ал. 1, т. 6). Законът включва и специални основания като участие в хуманитарна, културна или религиозна дейност (чл. 24, ал. 1, т. 13), както и предоставена международна закрила. Макар тези основания да са разнообразни по своя характер, общото между тях е, че чужденецът трябва да докаже както конкретното основание, така и изпълнението на общите условия: осигурено жилище, здравна застраховка, достатъчно средства за издръжка най-малко в размер на минималната работна заплата за всеки месец от заявения период, както и предоставяне на валиден документ за самоличност — всички изисквания, които следват пряко от чл. 24, ал. 2 ЗЧРБ и кореспондиращите разпоредби на Правилника за прилагане на ЗЧРБ.

Процедурата започва с лично подаване на заявление в съответното звено "Миграция" към МВР, съгласно чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ, като се представят документите, доказващи основанието, финансовите средства и наличието на жилище, в което чужденецът ще пребивава на годно правно основание. Всички документи, издадени в чужбина, подлежат на легализация чрез апостил или консулска заверка и на официален превод на български език по силата на § 13 и § 14 от Допълнителните разпоредби на ППЗЧРБ. Обичайният срок за произнасяне варира между два и шест месеца в зависимост от конкретното основание и натовареността на местната администрация. Получаването на разрешение за продължително пребиваване дава на чужденеца право да пребивава в България за срок до една година, като разрешението може да бъде подновявано многократно при запазване на всички законови условия. В този смисъл разрешението за продължително пребиваване може да се сравни с „временен статут на пребиваване“, аналогичен на разрешението за временно проживание в Русия или временния вид на пребиваване в Украйна, но с подчертано административен характер и строги изисквания относно доказването на основанието при всяко подновяване.

Разрешението за постоянно пребиваване представлява най-високата форма на дългосрочен статут за чужденци по българското право и съгласно закона може да бъде предоставено веднага — тоест без предварително притежаване на разрешение за продължително пребиваване, но само в изключителните случаи, изрично изброени в чл. 25, ал. 1 ЗЧРБ. Тези хипотези включват категории, при които връзката на чужденеца с България е толкова силна, че законодателят приема, че той може да бъде „приравнен“ на български гражданин по отношение на правото на пребиваване. Сред тях са: лица от български произход (чл. 25, ал. 1, т. 1), които могат да докажат български корени по възходяща линия; лица, които са били в брак с български гражданин не по-малко от пет години и фактически са се установили в страната (чл. 25, ал. 1, т. 2); родители на непълнолетен български гражданин, който живее при тях и те полагат реални грижи за него (чл. 25, ал. 1, т. 11); както и инвеститори, осъществили значителни вложения в българската икономика, например инвестиция в размер, определен от закона, или създаване на определен брой работни места (чл. 25, ал. 1, т. 6). Това е важна особеност на българската система — аналог в Русия или Украйна практически няма, тъй като там статутът, съответстващ на разрешително за постоянно пребиваване, се получава само след предварителен период на временно пребиваване.

За всички останали чужденци — включително тези, които пребивават в страната на основание търговско представителство, трудова заетост, обучение, религиозна дейност или други основания по чл. 24 — получаването на статут на постояно пребиваващ е възможно едва след най-малко пет години законно и непрекъснато пребиваване в България, както е предвидено в чл. 25, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ. Законът е категоричен, че през този петгодишен период чужденецът не може да отсъства от страната повече от шест месеца в рамките на календарна година и общо повече от десет месеца за целия период — условие, което произтича от чл. 25, ал. 2 ЗЧРБ. При нарушаване на тези ограничения срокът се прекъсва и започва да тече отначало. При кандидатстване за постоянно пребиваване в България чужденецът следва да докаже наличието на ползвано от него жилище на годно правно основание, стабилни средства за издръжка, валиден документ за самоличност, липса на забрана за влизане в страната и отсъствие на основания за заплаха за националната сигурност. Документите, издадени в чужбина, подлежат на легализация и превод съгласно изискванията на ППЗЧРБ, а процедурата се осъществява чрез подаване на заявление в съответната структура „Миграция“. Отказът подлежи на съдебно обжалване по реда на чл. 58 ЗЧРБ и по реда на Административно процесуалния кодекс пред съответния административен съд.

Визата за дългосрочно пребиваване, известна като виза тип D, представлява национална виза, която позволява на чужденец да влезе в Република България с цел пребиваване за срок, по-дълъг от 90 дни. Тя е уредена в чл. 15 от Закона за чужденците в Република България  и представлява задължително предварително условие, за да може чужденецът да подаде заявление за разрешение за продължително пребиваване, освен в изрично предвидените от закона изключения.

Срокът на валидност на визата за дългосрочно пребиваване е до 180 дни (шест месеца) от датата на нейното издаване. Тя може да бъде еднократна или многократна, като позволява на чужденеца да влезе в страната един или повече пъти, съобразно поставената в самата виза отметка. Нейната функция е подобна на „входен билет“: тя не дава право на пребиваване сама по себе си, а единствено дава възможност да се подаде заявление за разрешение за пребиваване в срок до 90 дни от датата на влизане в страната.

Подаването на заявление за предоставяне на разрешение за продължително пребиваване се извършва лично в териториално звено „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (в частта относно изискванията за документи) . Към заявлението се прилагат:

‍валиден паспорт с поставена виза тип D;
‍документ, удостоверяващ законното основание за пребиваване (напр. документи за търговско представителство, трудов договор, удостоверение за записване като студент, нотариално заверен документ за семейна връзка и др.);
‍документ, удостоверяващ наличието на жилище в България — договор за наем или документ за собственост;
‍доказателства за достатъчни средства за издръжка, не по-малко от минималната работна заплата за всеки месец от заявения период;
‍валидна здравна застраховка за целия период на исканото пребиваване;
квитанция за платена държавна такса.

Според § 13 и § 14 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България всички документи, издадени в чужбина, трябва да бъдат официално преведени на български език и легализирани, иначе администрацията не ги приема.

При неспазване на сроковете за подаване или при непълнота/несъответствие в документите, заявлението може да бъде отказано, а пребиваването — счетено за незаконно. Законът изрично предвижда, че при сериозни нарушения чужденецът може да бъде включен в списък на нежеланите лица или да му бъде наложена принудителна административна мярка експулсиране по чл. 44 от Закона за чужденците в Република България .

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, чужденецът е задължен да подаде заявление за продължаване на разрешението за продължително пребиваване най-късно 14 дни преди изтичането му. Този срок е ключов, защото представлява граница между „редовно“ и „нередовно“ пребиваване.

Ако заявлението не бъде подадено в законовия срок и няма уважителни причини, чужденецът автоматично губи статута си на законно пребиваващ. Това означава, че от датата на изтичане на документа лицето се оказва на територията на България без валидно основание за пребиваване, което законът третира като административно нарушение.

В подобна ситуация могат да бъдат приложени принудителни административни мерки по чл. 44 от Закона за чужденците в Република България, включително:
– принудително извеждане от страната;
– забрана за влизане;
– вписване в Шенгенската информационна система, което може да доведе до забрана за пътуване в други държави членки.

Законът допуска възможност чужденецът да подаде заявление след срока, но само ако представи доказателства за обективни и уважителни причини — например тежко заболяване, форсмажорни обстоятелства или други събития, които реално са попречили на подаването на документите. Приемането или отхвърлянето на тези аргументи е изцяло в преценката на компетентния административен орган.Ако бъде постановен отказ да се продължи разрешението или ако бъде наложена принудителна мярка, чужденецът има право да обжалва съгласно чл. 58 от Закона за чужденците в Република България — в 14-дневен срок, като съдебният контрол се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Тук е важно да се подчертае, че административният и съдебният контрол се основават не само на това дали има формално закъснение, а и на това дали чужденецът е изпълнил всички останали материални изисквания за пребиваване. Тоест дори закъснялото заявление да бъде прието за допустимо, то ще бъде уважено само ако са налице всички законови предпоставки за продължаване на пребиваването.

Да. Българското законодателство предвижда пълна възможност за обжалване на всеки отказ, свързан с предоставяне, продължаване или възстановяване на разрешение за продължително или постоянно пребиваване. Съгласно чл. 26, ал. 11 от Закона за чужденците в Република България отказът „се мотивира, съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване по Административнопроцесуалния кодекс“.
Паралелно с това чл. 58 от същия закон определя общия ред за съдебно обжалване на административните актове на дирекция „Миграция“.

‍Жалбата срещу отказ се подава в 14-дневен срок от връчването му – това е общият административен срок по АПК и се прилага и при откази по ЗЧРБ  в административния съд по местонахождението на териториалната дирекция „Миграция“, която е издала отказа. Производството е изцяло съдебно и включва проверка както на фактическите основания, така и на законосъобразността.

Ако отказът води до неблагоприятни последици – например прекратяване на законното пребиваване или принудително извеждане, чужденецът има право да поиска спиране на предварителното изпълнение до приключване на съдебното производство. Това е особено важно, защото принудителните административни мерки по чл. 44 от закона могат да доведат до включване в забранителни списъци или в Шенгенската Информационна Система (SIS) при незаконно пребиваване или неизпълнение на предписанията, както личи и от разпоредбите на Правилника по прилагане на закона .

В случай на отказ, мотивиран с рискове за националната сигурност или обществения ред, се прилага специалният режим по чл. 10, ал. 1, т. 1–3 и чл. 26, ал. 12 от ЗЧРБ, според който мотивите могат да бъдат изложени в отделен документ, съдържащ класифицирана информация, изготвен по Закона за защита на класифицираната информация.

Делото може да се разглежда при закрити врати, но чужденецът има право на адвокат, включително на такъв със специален достъп до класифицирана информация, определен от съда.

Съдът може да отмени отказа, като задължи администрацията да разгледа заявлението повторно, да постанови издаване на разрешението, когато фактите са безспорно установени или да потвърди отказа, ако нарушението или липсата на основание е доказано.

Отмяната на отказ е честа при случаи на формални грешки, липса на мотиви, неправилно тълкуване на основанията по чл. 24 и чл. 25 или при неправомерни обвинения в фиктивни бракове, неверни данни или други нарушения.

Адвокатите на BSLC имат богат опит в обжалването на откази на Дирекция "Миграция" към МВР, като подготвят пълноценна жалба, доказателствените приложения към нея и водят процесуалното представителство в съда до окончателно решение.

Да. Партньорските адвокати на BSLC оказват пълно и детайлно правно съдействие при регистрацията на търговски дружества от чужденци в Република България, като процесът се извършва в съответствие с изискванията на Търговския закон и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Регистрацията на дружество не изисква чужденецът да притежава разрешение за пребиваване; тя може да бъде извършена както при лично присъствие, така и изцяло дистанционно чрез нотариално заверено пълномощно. Нашите адвокати подготвят всички необходими учредителни документи – учредителен акт за еднолични дружества или дружествен договор за дружества с повече съдружници – както и необходимите заявления, декларации по закон, образци от подпис и решения на едноличния собственик или общото събрание относно избор на управител, седалище и адрес на управление. BSLC организира цялата комуникация с Агенцията по вписванията, включително подаването на заявления до Търговския регистър, осигуряването на набирателна сметка за внасяне на капитала, съдействие при откриване на разплащателни банкови сметки, регистрация по ДДС и при необходимост — вписване в регистри с особен режим (например за търговия с определени стоки или за упражняване на регулирани дейности). При работа с чужденци основно значение имат процедурите по легализация и превод на документи — всички актове, издадени в чужбина, се подготвят в съответствие с международните изисквания (апостил или консулска легализация) и се превеждат от заклет преводач, така че да бъдат приемливи от българските институции. BSLC следи за правилното структуриране на корпоративното управление, за спазването на изискванията относно действителните собственици и уведомленията по Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и за избора на най-подходящата правна форма (например дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, клон на чуждестранно лице или търговско представителство). Освен регистрацията, нашият екип осигурява и последващо юридическо обслужване, включително изготвяне на договори, вътрешни корпоративни актове, трудови правоотношения, данъчно консултиране и подготовка на цялостна правна рамка за започване на дейност в България.

Да, но с много важно уточнение. BSLC оказва пълно правно съдействие по всички въпроси, свързани с придобиването на българско гражданство във връзка с инвестиции, като предоставяме не само консултация, но и цялостен процесуален и административен контрол във всеки етап от процедурата. Все пак следва да имате предвид, че след измененията в Закона за българското гражданство и Закона за чужденците в Република България през 2022–2023 г. българското законодателство окончателно премахна възможността за директно предоставяне на гражданство на основание инвестиция, което означава, че т.нар. „златни паспорти“ повече не съществуват като правен механизъм. В настоящия режим инвестицията може да служи единствено като основание за получаване на разрешение за постоянно пребиваване по реда на чл. 25, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България, след което кандидатът може да премине към стандартната натурализационна процедура по Закона за българското гражданство, която включва минимален период на законно пребиваване, доказване на доходи или средства за издръжка, наличие на жилище, отсъствие на данъчни и административни нарушения, както и владеене на български език. Адвокатите на BSLC извършват предварителен анализ на инвестиционния проект, проверяват съответствието му със законовите изисквания, подготвят необходимите документи за доказване на инвестицията, изготвят заявленията за издаване на разрешение за постоянно пребиваване, предоставят правна защита при евентуален отказ и представляват клиента пред Министерството на правосъдието, дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи, както и пред всички останали компетентни държавни институции. Съдейства се и в процедурите по удостоверяване на произход на средствата, нотариални заверки, банкови операции, легализация на чуждестранни документи и взаимодействие с държавни органи, така че клиентът да разполага с напълно защитен и прозрачно структурираn правен процес до момента на придобиване на гражданството.

Да. BSLC предоставя цялостна правна експертиза на инвестиционни проекти в България, включително оценка на тяхната законосъобразност, съответствие с изискванията на Закона за насърчаване на инвестициите, устройствените и строителните норми, екологичното законодателство, данъчния режим и специфичните административни режими, уреждащи съответния сектор. Екипът извършва проверка на документите за собственост или учредени вещни права, анализира търговската структура на сделките, оценява рисковете в договорните отношения и предлага оптимална корпоративна и данъчна архитектура според целите на инвеститора. Тази услуга е особено ценна за чуждестранни инвеститори, които невинаги познават местните регулаторни изисквания и поради това са изложени на рискове от откази, санкции или блокиране на проект. Наред с това BSLC предоставя съдействие и при инвестиции, които се използват като основание за получаване на разрешение за продължително или постоянно пребиваване по Закона за чужденците в Република България, като поема подготовката, легализацията и превода на всички необходими документи, комуникацията с държавните органи и представителството в административни производства. Екипът работи ежедневно с клиенти, които не владеят български език, като предоставя юридическо обслужване на руски и английски език, а при необходимост — организира заклети преводи, нотариални заверки, апостил, комуникация с банки и нотариуси, изготвяне на договори и правни становища на езика на клиента. Всички процедури — от инвестиционното планиране до реалното изпълнение и последващите миграционни или корпоративни действия — могат да бъдат реализирани без езикови бариери, като BSLC гарантира пълна прозрачност, правна сигурност и защита на интересите на инвеститора във всяка стъпка от процеса.

Да. BSLC работи ежедневно с чуждестранни инвеститори, които не владеят български език, като осигурява комплексно юридическо обслужване на руски и английски език, а при необходимост — и с помощта на заклети преводачи на други езици. Това позволява всички етапи на инвестиционния, корпоративния или миграционния процес да бъдат проведени без езикови бариери и с пълна яснота относно правните последици от всяко действие. Нашите адвокати и консултанти подготвят договори, нотариални актове, правни становища, корпоративни документи, заявления до държавни институции и цялата кореспонденция на езика, който клиентът предпочита, като паралелно се осигуряват официални преводи и легализация на документи чрез апостил или консулски заверки, когато това се изисква от българското законодателство. В процеси като придобиване на недвижим имот, регистрация на търговско дружество, структуриране на инвестиционен проект или кандидатстване за разрешение за пребиваване, BSLC поема пълната комуникация с всички институции — банки, нотариуси, Агенция по вписванията, Министерство на вътрешните работи, Министерство на икономиката и индустрията, общински органи — така че клиентът да не бъде затруднен от езикови, административни или технически особености. По този начин инвеститорите, които не говорят български, получават същото ниво на защита, информация и юридическа сигурност, каквото би имал местен участник на пазара, като BSLC гарантира, че всяка правна стъпка е точно преведена, правилно разбрана и изпълнена в съответствие с действащото законодателство на Република България.

Регистрацията на търговско дружество в България – най-често дружество с ограничена отговорност или еднолично дружество с ограничена отговорност – обичайно отнема между три и пет работни дни, считано от подаването на документите в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, като срокът може да бъде още по-кратък при липса на нередовности в документите и при използване на квалифициран електронен подпис за подаване на заявлението. Партньорските адвокати на BSLC подготвят целия пакет от учредителни документи, включително учредителен акт или дружествен договор, образец от подпис на управителя, решения на едноличния собственик или общото събрание, декларации по Търговския закон и Закона за търговския регистър, и организират откриването на набирателна банкова сметка за внасяне на капитала, както и издаването на удостоверение за внесен капитал. Подаването може да се извърши напълно дистанционно чрез нотариално заверено пълномощно, което позволява на чуждестранните инвеститори да регистрират дружество, без да присъстват физически в България. В сравнение с юрисдикции като Руската федерация, българската система е значително по-облекчена, тъй като при стандартните форми не се изисква нотариално заверяване на учредителния акт или на документите на съдружниците, а самият процес е административно концентриран пред Агенцията по вписванията, без необходимост от посещения в множество институции. Адвокатите на BSLC координират и всички последващи действия – регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, вписвания по Закона за мерките срещу изпирането на пари, регистрация на трудови договори, откриване на разплащателни сметки и осигуряване на юридически адрес – така че дружеството да бъде напълно подготвено за започване на дейност.

BSLC осигурява комплексна правна защита по всички въпроси, свързани с нарушения на правилата за лоялна конкуренция, като представлява своите клиенти както пред Комисията за защита на конкуренцията (независим специализиран орган, аналогичен по функции на антимонополните органи в други държави), така и в административни и граждански съдебни производства. Нашите адвокати подготвят жалби и сигнали при прояви като заблуждаващи търговски практики, разпространение на неверни сведения, неправомерно използване на търговски марки или обозначения, имитация на продукти, незаконно придобиване или използване на търговска тайна, хищнически цени, обвързани продажби и всички останали действия, изрично забранени от Закона за защита на конкуренцията. За клиентите се извършва правен анализ на доказателствата, оценява се икономическото въздействие на нарушението, изготвят се стратегии за защита в хода на производствата пред Комисията и при необходимост се водят дела пред административните съдилища за контрол върху актовете на регулатора. BSLC съдейства и в ситуации, в които клиентът сам е обвинен в нарушение, като защитава интересите му при проверки, производства за установяване на нарушения и при определяне на санкции. По този начин предоставяме цялостна защита на компаниите срещу практики, които нарушават техните права или пазарни позиции.

Да. BSLC извършва всеобхватна правна проверка (due diligence) на търговски предприятия, дружества, активи и инвестиционни проекти в България, като анализът обхваща всички ключови аспекти, които могат да окажат влияние върху стойността, правния статус или риска от приобретателната сделка. Нашият екип проверява учредителните документи, вписванията в Търговския регистър, договорите между съдружниците, корпоративната структура, решенията на ръководните органи, трудовите отношения, разрешителните и лицензите, съдебните и административни производства, обременяванията (ипотеки, залози, възбрани), данъчния статус, наличието на задължения, както и валидността и действието на търговските договори с ключови контрагенти. Такава проверка е особено важна при придобиване на дружествени дялове, акции, недвижими имоти, търговски предприятия или отделни активи, тъй като позволява на клиента да оцени реалното състояние на бизнеса, да избегне скрити рискове и да предвиди необходимите договорни защити. На база на анализа подготвяме подробен доклад с констатации, препоръки, идентифицирани рискове и предложения за договорни механизми за защита, включително гаранции, обезпечения, условия за отложено плащане, корекции в цената или клаузи за отговорност. BSLC съдейства и при структурирането на сделката, изготвя проектите на договори за покупко-продажба, споразуменията за прехвърляне на дялове и всички съпътстващи документи, както и представлява клиента при преговори и нотариални заверки.

Да. Партньорските адвокати на BSLC предоставят пълна правна защита при случаи на неизпълнение или неправилно изпълнение на договорни задължения от страна на контрагенти – независимо дали става дума за наемател, доставчик, купувач, изпълнител, партньор по търговско споразумение или друга страна по договор. Нашият екип извършва анализ на договора и съпътстващите документи, оценява характера на нарушението и възможните последици, след което подготвя нотариални покани или официални уведомления, които по българското право често представляват задължителна предпоставка за преминаване към съдебно производство. Стремим се първо към доброволно уреждане чрез преговори, медиация или постигнато споразумение, когато това е в интерес на клиента, като това често позволява да се спестят разходи и време. При необходимост започваме съдебно производство за търсене на договорна отговорност – включително искове за неизпълнение, обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, искове за изпълнение в натура, разваляне на договора или защита на специфични права (напр. при търговски наем, строителни договори или сделки с недвижими имоти). На всеки етап BSLC предлага най-ефективната стратегия за защита, съобразена със специфичния интерес на клиента, икономическите последици и вероятността за успешно процесуално развитие.

Да. BSLC разполага със специализирана практика в областта на международното данъчно право и предоставя комплексни консултации по въпроси, свързани с прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между Република България и други държави (над 70 международни договора), включително държави като Русия, Украйна, САЩ, Обединеното кралство и мнозинството европейски държави. Освен това нашият екип консултира по въпросите на трансферното ценообразуване между свързани лица в съответствие със Закона за корпоративното подоходно облагане, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и насоките на Националната агенция за приходите. BSLC подпомага изготвянето на вътрешногрупови политики за определяне на цени, подготвя необходимата документация за трансферни цени, извършва сравнителен анализ (бенчмаркинг) на пазарните условия, участва в данъчни проверки и защитава клиенти при спорове, възникнали вследствие на ревизионни актове. Адвокатите ни представляват клиентите ни, в това число крупни международни предприятия, както пред органите на НАП, така и в последващи процедури по административно обжалване и съдебен контрол пред административните съдилища.

По българското право доказването на авторство е улеснено чрез установената в Закона за авторското право и сродните му права презумпция, според която автор се счита лицето, чието име, псевдоним или идентифициращ знак е обозначен по обичайния начин върху оригинала, копието или носителя на произведението. Това следва от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права, която гласи, че „до доказване на противното за автор се счита лицето, чието име или знак са посочени върху произведението“. Тази презумпция има доказателствена сила и прехвърля тежестта на опровергаването върху страната, която твърди, че посоченото лице не е действителният автор — например при спорове за плагиатство или използване без разрешение. Ако произведението не съдържа обозначение на автор, авторството може да бъде установено чрез свидетелски показания, електронни доказателства (метаданни, IP логове, версии на файлове), договори, кореспонденция, нотариални депозити, регистрация в колективни организации за управление на права или чрез всякакви други допустими по Гражданския процесуален кодекс доказателствени средства. В практиката често се използва и доказване чрез „хронология на създаване“ — показване на работни файлове, чернови, снимки на екрана или други материали, които демонстрират творческия процес.

Българското законодателство предоставя защита на широк спектър от обекти на интелектуална собственост, като основните категории са авторски права, патентни права, права върху полезни модели, търговски марки, промишлени дизайни и специфични права в областта на филмовата и аудиовизуалната индустрия. Съгласно чл. 1 от Закона за авторското право и сродните му права защитата обхваща „произведенията на литературата, изкуството и науката“, включително литературни текстове, музика, софтуер, архитектурни произведения, фотография, аудиовизуални произведения и др. За разлика от тях патентите и полезните модели се уреждат от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, който в чл. 1 определя, че патентна закрила се предоставя на изобретения, които притежават новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост, докато полезните модели получават по-облекчена, но по-кратка защита. В сферата на киноиндустрията Законът за филмовата индустрия в чл. 3 квалифицира аудиовизуалните произведения като обекти на културно значение и урежда специален режим на защита. Международната защита се гарантира чрез участието на България в Европейската патентна конвенция, което позволява подаване на една кандидатура за признаване на патент в множество държави, както и чрез други международни договори в областта на интелектуалната собственост.

Българското законодателство предвижда един от най-дългите международно признати срокове на защита на авторските права — правата продължават през целия живот на автора и седемдесет години след неговата смърт, както е предвидено в чл. 27, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права. При произведения със съавторство срокът започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор (чл. 27, ал. 2). След изтичането на срока произведението преминава в т.нар. обществено достояние, което означава, че всеки може законно да го използва без разрешение и без заплащане на възнаграждение. Въпреки това неимуществените права на автора — като правото на име, правото на защита на целостта на произведението и правото на признаване на авторството — остават защитени безсрочно, тъй като представляват морални права, свързани с личността. Например, след изтичане на срока една книга може да бъде свободно преиздавана, но издателят е длъжен да посочи името на автора и да не изкривява произведението.

Авторската закрила възниква автоматично в момента на създаване на произведението, без да е необходима регистрация, депозиране или каквато и да е административна формалност, което следва от чл. 2 от Закона за авторското право и сродните му права. Това означава, че щом творческата идея бъде материализирана — например композирана мелодия, написан текст, създаден дизайн, програма в код — авторът вече притежава закрила. В противоположност на това патентната закрила не възниква автоматично; тя се придобива чрез официална процедура пред Патентното ведомство, след експертиза и вписване, като чл. 37, ал. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели изрично постановява, че патентът поражда действие от момента на публикуване на издаването му. За полезните модели съществува аналогичен, но по-опростен режим. При аудиовизуалните произведения правата възникват с момента на създаването на филма или друг аудиовизуален продукт, като чл. 5 от Закона за филмовата индустрия урежда правата и отговорностите на неговите създатели. Практически това означава, че правната защита на автори, режисьори и продуценти започва още преди публичното излъчване или комерсиално разпространение.

България участва активно в международната система за защита на интелектуалната собственост и това предоставя на българските автори, изобретатели и предприятия широки възможности за международна закрила. В областта на патентното право държавата е страна по Европейската патентна конвенция, което позволява подаване на една единствена заявка чрез Европейското патентно ведомство, като получената защита може да бъде призната в множество държави членки. За авторското право България е страна по Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, която задължава всички страни — над 180 държави — да признават автоматично авторските права, възникнали в другите страни. Чл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права предвижда пряко действие на международните договори, което означава, че Бернската конвенция има предимство в случаите на противоречие. Освен това България участва в договорите на Световната организация за интелектуална собственост, Мадридската система за международна регистрация на марки, Хагската система за промишлени дизайни и други ключови международни механизми. Тези инструменти позволяват на българските правоносители да защитават произведенията и изобретенията си в глобален мащаб, както и да упражняват правата си в чужбина чрез единни процедури.