Кои са най-честите имотни измами в България и как можем да се предпазим навреме 🛡️
Имотните измами в България не са единични или „екзотични“ случаи, а повтаряеми правни модели, които се адаптират към конкретната ситуация на жертвата. Общото между тях е, че засягат правото на собственост и създават привидност за законосъобразност, която подвежда както купувачи, така и собственици и наследници. В повечето случаи измамата не се състои в липса на документи, а в злоупотреба с документи, представителство, регистри или процесуални инструменти.
По силата на чл. 77 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Именно тази многообразност на придобивни основания се използва от извършителите, които „конструират“ правдоподобна правна история на имота. Допълнително, макар договорите за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти да изискват нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД, спазването на формата не елиминира риска, когато липсва действителна воля, валидно представителство или истинска идентичност на страните.
Как изглеждат класическите схеми за имотни измами?🔍
В практиката тези схеми рядко се срещат „чисти“ — те често се комбинират и развиват на етапи. Един и същ казус може да започне с фалшиво пълномощно, да премине през нотариална сделка и да завърши с вписване и принудително изпълнение. По-долу са описани най-типичните и юридически значими механизми, които стоят в основата на голяма част от имотните измами.
Продажба или прехвърляне на имот чрез фалшиво или преправено пълномощно 🧾
Това е една от най-често срещаните и същевременно най-опасните схеми. Извършителят не се представя за собственик, а за пълномощник, като разчита на доверието в института на представителството. По правило представителството възниква по силата на закона или по волята на представлявания — чл. 36 ЗЗД. В тези случаи обаче волята на собственика изобщо не е налице или е подменена.
Особено критично е изискването на чл. 37 ЗЗД, според което упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, като при нотариална форма се изисква писмено пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Именно тук най-често се появява документната измама — пълномощното изглежда формално изрядно, но не произхожда от действителния собственик или е използвано след оттегляне, смърт или отпадане на представителната власт.
Правният спор впоследствие се концентрира върху липсата на действително съгласие и върху валидността на разпоредителната сделка, като защитата обичайно се реализира чрез установителни и осъдителни искове по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Имитация на самоличност при изповядване на сделка пред нотариус 🪪
При този модел няма пълномощник — извършителят се явява лично и се представя за титуляр на правото на собственост. Схемата често се подпомага от неправомерно придобити данни от нотариални актове, скици или удостоверения, което позволява създаване на правдоподобен документален образ на „продавача“.
Особено подвеждащо за купувачите е обстоятелството, че сделката се изповядва пред нотариус и се вписва. Важно е да се разбере, че вписването има функция на гласност — чл. 1 ПВ, а не на гаранция за материална истина. Когато самоличността е подменена, вписването не легитимира неистинското волеизявление и не лишава истинския собственик от правото да търси защита.
В тези случаи защитата се фокусира върху доказване на липсата на идентичност между подписалото лице и титуляра на правото на собственост, като последиците могат да засегнат както самата сделка, така и последващи прехвърляния.
Създаване на "легенда" за собственост чрез неистински документи и последваща продажба 📁
Това е по-структурирана и често по-дългосрочна схема, при която първо се създава документна легенда за придобиване на имота, а едва след това се търси купувач. Използват се неистински официални документи или частни договори, които създават впечатление за реституция, наследяване или друго придобивно основание.
Следващият етап е представяне на тези документи пред институции или трети лица, за да се създаде усещане за „чиста“ правна история. Купувачът вижда верига от документи и често приема, че правото на собственост е безспорно. Юридическият риск тук е огромен, защото при липса на действително придобивно основание последващите сделки могат да бъдат атакувани поради противоречие със закона или заобикаляне на закона — чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Манипулиране на кадастрални данни и идентификатори като част от измамната схема 🗺️
При този тип имотна измама целта не е директно „прехвърляне“, а създаване на административна привидност, която да убеди купувача, банката или нотариуса, че определено лице има право да се разпорежда с имота. Използват се документи – истински или неистински – за да се постигне отразяване на промяна в кадастралната карта или в кадастралните регистри, след което се издава скица или схема, в която фигурира „удобен“ собственик.
Практическият риск идва от смесването на две различни плоскости – административното отразяване и вещното право. Кадастралната карта и регистрите имат идентификационна и информационна функция, но не създават право на собственост сами по себе си. Въпреки това, в реалните сделки издадена скица често се възприема като доказателство за титулярство, което прави купувача по-уязвим към измама.
Юридическата защита при такива случаи изисква отделяне на кадастралното отразяване от действителното придобивно основание и проверка дали лицето, посочено в регистрите, действително е придобило правото на собственост по реда на чл. 77 ЗС, а не само е „отразено“ като такова.
Представяне на неавтентични или манипулирани удостоверения за тежести 🔒
Този механизъм цели едно конкретно нещо – да се прикрият ипотеки, възбрани или други вписани тежести, които биха спрели сделката или биха намалили интереса на купувача. Представя се удостоверение за тежести, което е неистинско, манипулирано или издадено за друг период/обхват, така че да създаде впечатление за „чист имот“.
Особено важно е да се разбере, че удостоверението за тежести е производен документ – то отразява съдържанието на вписванията, но не ги замества. Вписването по своята правна същност е форма на гласност – чл. 1 ПВ, а не гаранция за липса на риск. Когато удостоверението не е автентично или е използвано манипулативно, купувачът може да се окаже собственик на имот, върху който вече има наложени обезпечения или дори започнало принудително изпълнение.
В тези случаи правната защита обикновено включва спешни действия за запазване на имота и анализ на вписванията, включително дали конкретното лице е било добросъвестно и какви са последиците за вещното право.
„Добиване на информация“ от нотариални актове и последваща документна подмяна 🧩
Тази схема рядко е „самостоятелна“, но изключително често стои в основата на други имотни измами. Извършителите се снабдяват с данни от нотариални актове или преписи – имена, ЕГН, адреси, описание на имота, придобивно основание – и използват тази информация, за да създадат правдоподобни неистински документи или да се представят убедително пред жертви и институции.
Опасността тук е, че документите изглеждат „точни“ – те съдържат реални данни, което силно намалява съпротивата на купувача или собственика. Това захранва както схемите с пълномощни и имитация на самоличност, така и по-сложните модели с „произвеждане на собственост“.
От правна гледна точка този етап е подготвителен, но критичен – той показва защо достъпът до данни и тяхната защита имат пряко значение за сигурността на правото на собственост.
Фиктивен договор с арбитражна клауза и последващ процесуален натиск ⚠️
Това е класическа процесуална имотна измама, при която атаката не започва директно с имота, а с твърдяно задължение. Появява се договор – често предварителен или договор с неустойки – за който потърпевшият твърди, че не е подписвал, но в него е включена арбитражна клауза. Следва арбитражно производство и решение за значителни суми, което се използва като основание за принудително изпълнение.
Рискът е двоен – първо, жертвата често научава късно за арбитражното производство, и второ, изпълнението започва бързо, с налагане на запори и възбрани върху имота. Защитата в тези случаи изисква бърза реакция и работа по две линии – защита срещу изпълнението и паралелно оспорване на материалното право.
Гражданският процесуален кодекс предоставя механизми за защита, включително установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и обезпечение на иска, когато съществува риск правата по бъдещото решение да станат невъзможни или сериозно затруднени – чл. 391, ал. 1 ГПК.
Обстоятелствена проверка с лъжесвидетели и констативен нотариален акт 🏠
Тази схема се базира на института на владението и придобивната давност, но го използва манипулативно. Владението по смисъла на закона е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя – чл. 68, ал. 1 ЗС, като законът предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС.
Измамата възниква, когато се симулира владение чрез свидетели, които „потвърждават“ продължително ползване, след което се издава констативен нотариален акт. На тази основа се стига до разпореждане с имота, въпреки че реално владение никога не е съществувало. Често се прави позоваване на придобивна давност – чл. 79, ал. 1 ЗС, без да са налице необходимите фактически предпоставки.
Защитата тук е силно доказателствена и изисква прецизно атакуване на фактическата власт, намерението за своене и евентуалните прекъсвания на владението, включително тези по чл. 81 ЗС.
Наследствени схеми с подмяна или „вмъкване“ на наследници чрез документи 🧬
Този тип имотни измами атакува качеството „наследник“, а не директно правото на собственост. След смъртта на титуляра се представят документи, които внушават различен наследствен кръг или различно наследствено основание, с цел да се разпореди с наследствен имот или да се блокират правата на действителните наследници. Практическият риск е висок, защото наследниците често научават за проблема едва след като вече има сделка или вписване.
Юридическият фокус е върху това, че наследството се открива в момента на смъртта, а правото на собственост върху наследствения имот преминава към наследниците по силата на закона. Когато се представят неистински удостоверения или се твърди несъществуващо наследствено качество, спорът се концентрира върху действителния наследствен кръг и последиците за разпоредителните сделки, извършени от лице без право да се разпорежда.
Използване на фиктивен или спорен семеен статус като вход към имот 💍
Тази схема е близка до наследствените измами, но вместо наследствено качество се използва семейноправен статус, за да се създаде привидно право на участие в разпореждането. Появяват се твърдения за съпружеска връзка, съжителство или други обстоятелства, които се използват като аргумент за достъп до имота или за блокиране на действията на реалния собственик.
Практическият проблем тук е, че вещното право се „замърсява“ с въпроси от семейното право, което усложнява спора и забавя защитата. Юридическият подход е да се изолира семейният статус от вещното право и да се анализира дали лицето действително има вещно или облигационно основание да участва в разпореждането с имота.
Злоупотреба с уязвими собственици чрез „грижа“, доверие и зависимост 🤝
Тази група схеми е сред най-тежките от човешка и правна гледна точка. Насочени са към възрастни хора, лица с увреждания или социално зависими собственици. Измамата не започва с документ, а с поведение – грижа, помощ, внимание – което постепенно прераства в зависимост. В крайния етап се стига до прехвърляне на имота, често под формата на договор, който формално изглежда доброволен.
Правният спор впоследствие се концентрира върху действителната воля на собственика – дали тя е била свободно формирана, дали е имало натиск или злоупотреба с доверие, както и дали обещаното насрещно поведение изобщо е изпълнявано. Тези казуси изискват внимателен анализ на обстоятелствата към момента на подписване и на последващото поведение на страните.
Прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане в контекст на злоупотреба 🫂
Договорът за издръжка и гледане често се използва като „социално приемлива“ форма за прехвърляне на имот, но именно това го прави уязвим за злоупотреби. Измамата се състои в това, че договорът се използва като инструмент за прехвърляне, без реално да се изпълняват задълженията за грижа и издръжка или при положение, че волята на прехвърлителя е била повлияна от зависимост или страх.
От правна гледна точка тези случаи се анализират през действителното съдържание на договора и фактическото му изпълнение. Когато грижата е фиктивна или минимална, а прехвърлянето – окончателно, рискът за собственика или наследниците му е изключително висок.
Принуда или изнудване от лица с власт или достъп до собственика ⚠️
Тук измамата се реализира чрез упражняване на натиск от лица, които имат фактически или институционален достъп до собственика – социален асистент, придружител, близък роднина. Прехвърлянето се представя като „доброволно“, но в действителност е резултат от страх, зависимост или заплаха.
Юридическият проблем е, че формално има волеизявление, но то е опорочено. Защитата изисква доказване на принудата и на връзката между натиска и извършеното разпореждане, което често е сложно, но възможно при системен анализ на фактите.
Събиране на средства за бъдещ имот без реално изпълнение 🏗️
Това са измами при строителство и продажби „на зелено“, при които на множество лица се внушава, че срещу внесени суми ще придобият собственост върху бъдещ имот. Плащанията се акумулират, но реално строителство или прехвърляне не следва според обещаното.
Юридическият риск тук е свързан с правото на строеж – собственикът на земята може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда и да стане собственик на постройката – чл. 63, ал. 1 ЗС. Когато липсва валидно учредено право на строеж или когато обещанията надхвърлят реално наличните права, купувачите остават без вещноправна защита.
Един и същ обект, обещан на повече от един купувач 📌
Този модел е типичен подвариант на продажбите „на зелено“. Един апартамент или обект се „продава“ на повече от едно лице чрез паралелни предварителни договори или резервации. Всеки купувач вярва, че е първи, но конфликтът избухва при опит за окончателно прехвърляне.
Решаващо значение тук имат времето, плащанията и съдържанието на договорните отношения. Вещното право обаче се придобива не с предварителния договор, а с окончателния нотариален акт, което поставя много купувачи в изключително уязвима позиция.
Учредяване на ипотека или кредитиране върху чужд или „присвоен“ имот 💳
В тези схеми се създава привидност на собственост или право на разпореждане, за да се учреди ипотека или да се получи финансиране. След това средствата се източват, а имотът остава обременен. За истинския собственик последиците могат да бъдат драматични, тъй като имотът му е обект на обезпечение за чуждо задължение.
Практическата защита изисква бързи действия за запазване на имота и атака на основанията за учредяване на ипотеката, включително липсата на право на разпореждане.
Фалшиви обяви за наем и вземане на капаро за несъществуващ или чужд имот 🏚️
Макар да изглеждат „по-дребни“, тези измами са масови и често засягат наематели, включително чужденци. Публикува се обява с реални снимки, иска се капаро за „запазване“, след което контактът прекъсва. Правният проблем е, че лицето няма право да отдава имота, а плащането се извършва без реално правно основание.
Съветите на BSLC за превенция и предпазване от имотни измами ✍️
Превенцията при имотни измами не се изчерпва с „една проверка“ или с доверие в това, че сделката ще бъде изповядана пред нотариус. Реалната защита започва преди даване на капаро, продължава при предварителните договори и завършва едва след анализ на всички правни и фактически елементи на сделката. Причината е проста – правото на собственост по смисъла на чл. 77 ЗС се придобива само при наличие на валидно придобивно основание, а не чрез документи, които изглеждат убедително, но са изградени върху порочна основа.
Най-ефективният подход е да се мисли за имотната сделка като за процес, в който всяка стъпка може да съдържа риск, а не като за еднократен акт на подписване ⚠️
Практически методи за превенция, които реално намаляват риска:
- Проверка на правото на собственост като пълна верига от придобивни основания, а не само на последния нотариален акт – правото на собственост може да е придобито чрез сделка, по давност или по друг законен начин, но всяка „слаба брънка“ във веригата създава риск за последващия приобретател по чл. 77 ЗС
- Задълбочена проверка на представителната власт, когато продавачът действа чрез пълномощник – представителството възниква по закон или по волята на представлявания – чл. 36 ЗЗД, а при сделки с особена форма упълномощаването трябва да е в същата форма, включително писмено пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно – чл. 37 ЗЗД
- Анализ на това кой действително подписва и в какво качество, включително проверка за отпадане на представителната власт, смърт или оттегляне на пълномощното преди сделката – формално „изряден“ документ не означава действаща представителна власт
- Разграничаване между вписване като гласност и действително вещно право – вписването служи за публичност – чл. 1 ПВ, и се допуска само в изрично предвидени случаи – чл. 2 ПВ, но не създава само по себе си право на собственост и не легитимира неистинско волеизявление
- Самостоятелна проверка на вписванията и тежестите, а не разчитане единствено на представено удостоверение – удостоверенията са производни документи и могат да бъдат манипулирани, докато вписванията са източникът на правната информация 🔍
- Повишено внимание при сделки с уязвими собственици или наследствени имоти, където рискът от подмяна на воля, наследствено качество или представителство е значително по-висок
- При строителство и продажби „на зелено“ – проверка дали е налице валидно учредено право на строеж като ограничено вещно право по чл. 63, ал. 1 ЗС, както и дали обещаните обекти съответстват на действително съществуващите права на инвеститора 🏗️
- Избягване на плащания „на доверие“ преди правна проверка – капарото и авансовите плащания често са моментът, в който клиентът вече е финансово ангажиран, но все още без вещноправна защита
- При първи индикации за риск – ранна консултация с адвокат, тъй като превантивният правен анализ е несравнимо по-ефективен от съдебната защита след настъпване на вредата ⚖️
Най-важният превантивен извод е следният – ако една сделка изглежда „твърде лесна“, „твърде бърза“ или се обяснява с фрази от типа „така се прави“, „няма проблем, всичко е проверено“, това почти винаги е сигнал за необходимост от по-задълбочен правен анализ. В практиката на BSLC именно навременната проверка спасява клиенти от ситуации, в които по-късно защитата би била значително по-сложна, по-бавна и по-скъпа.
Как да разпознаем рискова имотна сделка още преди да е станало късно 🚨
Рисковата имотна сделка почти никога не се „обявява“ като такава. Тя изглежда подредена, бърза и уверена, често придружена с обяснения, че „всичко е стандартно“ и че няма нужда от допълнителни проверки. На практика обаче именно ранните сигнали – в документите, в поведението на страните и в логиката на сделката – са това, което отличава сигурната сделка от правно опасната. Разпознаването им навреме е ключово, защото правото на собственост по чл. 77 ЗС се придобива само при наличие на валидно основание, а не при добра вяра, че „няма проблем“.
Какви сигнали в документите и поведението на страните не бива да се подценяват 👀
Рискът рядко е концентриран в един елемент. Обикновено той се проявява като съвкупност от дребни несъответствия, които сами по себе си изглеждат обясними, но в комбинация сочат към потенциална измама.
Несъразмерен натиск за бързина и избягване на проверки ⏱️
Когато продавачът настоява за незабавно капаро, „спешно“ подписване или отказ от предварителна правна проверка, това е класически предупредителен сигнал. Вещното право не познава „спешно придобиване“ – сделките с недвижими имоти са формални и изискват внимателна подготовка поради последиците, които пораждат по чл. 18 ЗЗД.
Неяснота или прекъсвания във веригата на собствеността 📄
Когато между отделните придобивни основания има „скокове“, липсващи документи или обяснения от типа „това е старо, няма значение“, рискът е реален. Правото на собственост се доказва чрез непротиворечива верига от основания, а всяка празнина може да означава липса на валидно придобиване по смисъла на чл. 77 ЗС.
Продавач, който действа чрез пълномощник без убедима причина 🧾
Самото представителство не е проблем, но когато няма ясна житейска логика защо собственикът не присъства, рискът се увеличава. Представителството възниква по закон или по волята на представлявания – чл. 36 ЗЗД, а при сделки с особена форма упълномощаването следва да отговаря на изискванията на чл. 37 ЗЗД. В практиката именно тук най-често се крие фалшивият документ.
Документи, които изглеждат „прекалено изрядни“ 📑
Пълен комплект от документи, поднесен без възможност за самостоятелна проверка, често цели да обезкуражи клиента да задава въпроси. Удостоверенията и скиците са помощни документи – те не заменят анализа на вписванията и придобивните основания, а вписването има функция на гласност, а не на гаранция – чл. 1 ПВ.
Укриване на информация относно действителните наследници (особено ако наследодателят е чужденец)🧬
Когато имотът е наследствен и не е ясно кой действително има право да се разпорежда, рискът е значителен. Разпореждане от лице без наследствено качество не поражда валидно прехвърляне, независимо от формата и вписването.
Какво можете да направите, ако вече сте жертва на имотна измама ⚖️
Когато имотната измама вече е факт, най-големият риск не е само загубата на имота или парите, а загубата на време. Още по-големият проблем е свързан с това, че докато текат делата за възстановяване правото на собственост или финансовите средства, инфлацията "изяжда" вложените в имота пари, затова най-често е по-добре в дългосрочен план да се търси защита правото на собственост, а не задължително платената покупна цена за имота. В практиката именно забавянето, опитите „да се оправи по приятелски начин“ или подценяването на първите сигнали водят до влошаване на правната позиция на пострадалия. Важно е да се разбере, че дори когато има нотариален акт, вписване или започнало изпълнително производство, правната защита не е изключена, но изисква бързи, координирани и юридически прецизни действия.
Първите дни и седмици след установяване на имотна измама често са решаващи, защото целта е едновременно да се предотврати допълнително разпореждане с имота, да се ограничи процесуалният натиск и да се „фиксира“ правното положение, докато спорът се реши по същество. В практиката това означава да се действа бързо и подредено, като се изгради ясна правна версия на фактите и се подберат точните инструменти по ГПК и ЗЗД, вместо да се разчита на устни обещания или „обяснения“, които не произвеждат правни последици. Така например от първостепенно значение е:
- Незабавно изясняване на фактическата и правната ситуация – какъв акт е извършен, кой го е подписал, има ли представителство, какви документи са ползвани, какво точно е вписано и дали има възбрани, ипотеки или вече започнало изпълнително производство; вписването дава гласност на подлежащите на вписване актове по реда на правилника – чл. 1 ПВ, а вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаи, предвидени изрично в закон – чл. 2 ПВ, което е важно при „удостоверения за тежести“ и при опити да се внуши, че „щом е вписано, значи е вярно“
- Преценка какъв иск е най-подходящ – при спорове за собственост, за валидност на придобивно основание или за съществуване/несъществуване на право се работи по линията на установителната защита, тъй като всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на право или правоотношение, когато има интерес – чл. 124, ал. 1 ГПК, като в зависимост от механизма на измамата може да се наложи и осъдителна защита или съчетаване на искове
- При наличие на порочна сделка – оценка дали е налице нищожност поради противоречие със закона или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет, липса на съгласие или предписана форма; законът изрично квалифицира тези хипотези като основания за нищожност – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като при „мним собственик“, „фалшиво пълномощно“ или „имитация на самоличност“ обичайно центърът на спора е именно липсата на действително съгласие или липсата на право на разпореждане
- Искане за обезпечение, когато има реален риск от ново прехвърляне, ипотека, продажба на трето лице или „заключване“ на имота чрез възбрани и изпълнение – ищецът може да иска от съда да допусне обезпечение на иска във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство – чл. 389, ал. 1 ГПК, а обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от компетентния съд – чл. 390, ал. 1 ГПК
- Проверка дали са налице предпоставките за допускане на обезпечение – обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и при допълнителните изисквания, посочени в нормата – чл. 391, ал. 1 ГПК; в имотни измами това е типично, защото без обезпечение имотът може да бъде прехвърлен на следващи лица или да стане предмет на изпълнение
- Ако вече има принудително изпълнение върху имот, а Вие не сте длъжник – възможно е предявяване на иск от трето лице за установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника – чл. 440, ал. 1 ГПК, като това е ключов инструмент при схеми с „фиктивен дълг“, арбитражно решение или изпълнение върху чужд имот
Тези действия не са „процесуална формалност“, а начин да се запази възможността да получите ефективна защита по същество и да се предотвратят необратими последици, докато спорът бъде решен ⏳
Най-важното за пострадалия е да знае, че правната ситуация рядко е безизходна, но изисква точни действия в точния момент. В практиката на BSLC именно ранната, добре подредена стратегия – с правилен иск, своевременно обезпечение и контрол върху вписванията и изпълнението – често е разликата между „проблем, който може да се овладее“ и „вреда, която се усложнява с всяка седмица“ ⚖️
Защо защитата с BSLC е решаваща при имотни измами с висока правна сложност ⚖️
Работата с BSLC при имотни измами започва от разбирането, че проблемът не е „един документ“ или „една сделка“, а цялостна правна конструкция, която често е изграждана умишлено на етапи. В нашата практика имотната измама почти никога не се решава с едно процесуално действие, защото засяга правото на собственост по смисъла на чл. 77 ЗС, представителната власт, валидността на правните сделки по чл. 18 ЗЗД и често – процесуални злоупотреби по ГПК. Затова подходът ни не е реактивен, а стратегически и последователен.
BSLC работи по тези казуси като ги разглежда в тяхната цялост – от произхода на документите и придобивното основание, през поведението на страните и вписванията, до реалния риск за имота и клиента. Това означава, че още в началото се прави правна квалификация на ситуацията – дали става дума за мним собственик, злоупотреба с пълномощно, симулирано владение, наследствена схема или процесуален натиск – и на тази база се избира най-ефективният ред за защита.
Работата с адвокат от BSLC означава ясен процес и прозрачност за клиента. Обичайно той включва последователни етапи – първо детайлен правен анализ на документите и фактите, след това избор на правилните искове и обезпечителни мерки по ГПК, както и паралелни действия за предотвратяване на допълнителни разпореждания или принуда. Когато е необходимо, защитата се води едновременно по няколко линии, защото в имотните измами времето и координацията са решаващи.
Силата на BSLC е в специализацията и опита именно в граничната зона между вещното, облигационното и процесуалното право. Това позволява да се разпознаят слабите места в измамната схема и да се атакуват точно там, където правната конструкция е най-уязвима. За клиента това означава не общи обещания, а конкретни действия, насочени към запазване или възстановяване на контрола върху имота.
Най-важното, което отличава работата с BSLC, е фокусът върху крайния резултат – защита на собствеността, минимизиране на загубите и възстановяване на правната сигурност. Имотната измама е тежко преживяване, но с правилната правна стратегия тя не е присъда, а проблем, който може да бъде овладян и решен с професионален и последователен подход.
.svg)
.svg)
.svg)
