Покупката на недвижим имот в България, особено когато се финансира чрез ипотечен кредит, неизменно преминава през ключов етап – изготвяне и подписване на предварителен договор за покупко-продажба. Именно този договор, често наричан и „договор с капаро“, поставя основите на бъдещото прехвърляне на собственост и е юридически инструмент с конкретна тежест. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предварителният договор задължава страните да сключат окончателен договор при уговорени условия. На практика, това означава, че ако продавачът откаже да финализира сделката, купувачът може да го принуди по съдебен ред, при условие че сам е изпълнил задълженията си.
Проблемът обаче често не е в това дали ще се подпише такъв договор, а как той ще бъде изготвен – с всички необходими клаузи, документи и защити. Ето защо участието на адвокат, специализиран в сделки с недвижими имоти, не е просто препоръчително – то е ключово. BSLC предлага пълно правно съдействие в този процес, включително: проверка за вещноправни тежести, изготвяне на договор по утвърден образец, включване на клауза за капаро, ангажиране с ипотека и съответствие с банкови изисквания.
Предварителен договор за покупко-продажба на имот с ипотека изисква особено внимание, защото се намесва и третата страна – банката. За да се одобри кредитът, тя изисква договорът да съдържа определени условия, включително цена, срок, изрични изявления за правото на собственост и наличие на нотариално заверени подписи – задължителни при вписване в Имотния регистър по чл. 113 от Закона за собствеността. Самото вписване има огромно защитно значение – то обезсилва опитите за измами с дата или за препродажба на имота на друг купувач при по-висока цена.
В този материал ще разгледаме в детайли: как се структурира предварителен договор по образец, кога е задължително капарото, какви документи са нужни, какви са често допусканите грешки и защо адвокатската помощ е от решаващо значение. Всичко това – за да се гарантира сигурност и предвидимост в едно от най-важните решения в живота – покупката на недвижим имот.
Какво е предварителен договор за покупко-продажба на имот и кога е задължителен?
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предварителният договор е споразумение, с което страните се задължават да сключат в бъдеще окончателен договор, при уговорени условия. В контекста на сделки с недвижими имоти това означава, че страните по предварителния договор – купувач и продавач – изразяват съгласието си, че при настъпване на определени условия (най-често получаване на финансиране или уреждане на документи) ще пристъпят към изповядване на сделка пред нотариус.
Предварителният договор не прехвърля право на собственост върху имота. Това следва пряко от чл. 18 ЗЗД, според който прехвърлянето на собственост върху недвижим имот задължително изисква нотариален акт. Предварителният договор има само задължителен характер и създава облигационно задължение за бъдещо поведение – подписване на окончателен договор. Съществена практическа стойност има фактът, че този договор може да бъде предявен по съдебен ред и заменен с решение на съда, което има силата на окончателен договор (чл. 19, ал. 3 ЗЗД) – в случай на отказ на едната страна да се яви при нотариус.
Защо тогава е толкова важен❓ На практика предварителният договор служи като гаранция за сериозността на намеренията, уговаря параметрите на бъдещата сделка и позволява на купувача да обезпечи правото си да придобие имота. Много купувачи сключват такъв договор преди одобрение на ипотечен кредит, а продавачите – преди окончателно уреждане на вещноправни или административни въпроси (напр. премахване на тежести, снабдяване с удостоверение за търпимост и др.).
Особено внимание следва да се обърне и на капарото, което често съпътства предварителния договор. При липса на друго уговорено, то има характера на задатък по смисъла на чл. 93, ал. 1 ЗЗД, който изпълнява обезпечителна и санкционна функция – при неизпълнение от страна на платилия го, той го губи, а при неизпълнение от страна на получателя, той го връща в двоен размер.
💡 Пример: Ако сте купувач и внесете 10 000 лв. като капаро по предварителен договор, а продавачът откаже да сключи окончателен договор без уважителна причина, имате право да искате 20 000 лв. обратно.
Какво е задължителното съдържание на предварителния договор?
Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗД предварителният договор следва да съдържа всички съществени условия, които ще бъдат включени в окончателния договор за покупко-продажба на недвижимия имот. Това изискване е от решаващо значение, защото при евентуален отказ от страна на продавача, предварителният договор може да бъде заместен с решение на съда, което има силата на окончателен нотариален акт.
На практика, съдържанието на предварителния договор трябва да обхваща:
🔸 Идентификация на страните – трите имена, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК, адреси, както и правоспособност при юридически лица. Примерно: ако продавачът е ЕООД, следва да се приложи и актуално състояние от Търговския регистър.
🔸 Точна индивидуализация на имота – включително номер на имота по кадастралната карта, адрес, квадратура, етаж, идеални части от общите части и от правото на строеж. Това е задължително, защото съгласно чл. 60 от Закона за кадастъра и имотния регистър, нотариалното прехвърляне на собственост изисква идентичен кадастрален идентификатор.
🔸 Цена и начин на плащане – пълната цена, начин на плащане (на ръка, по банков път), разсрочване, евентуално капаро (аванс), както и срок за плащане на остатъка. Често се включва уговорка за санкции при забава.
🔸 Срок за сключване на окончателния договор – този срок трябва да бъде изрично фиксиран, тъй като при неговото настъпване купувачът може да заведе иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателния договор за сключен.
🔸 Състояние и тежести върху имота – декларация от продавача, че имотът е свободен от вещни тежести, ипотеки или претенции на трети лица. При наличие на ипотека, трябва да се посочи дали тя ще бъде погасена преди или след прехвърлянето.
🔸 Вписване на договора – изрична уговорка за вписване на предварителния договор в Агенцията по вписванията, съгласно чл. 113 ЗС, като мярка срещу препродажба или измами.
🔸 Разноски – уговорка кой поема нотариалните и вписвателни такси. По подразбиране – купувачът, но това може да се договори различно.
Без горепосочените елементи, предварителният договор губи правната си сила и не може да бъде заместен с решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Именно затова BSLC винаги подготвя предварителните договори по утвърден образец, като гарантира не само юридическа прецизност, но и защита на интересите на клиента в реални житейски сценарии.
Може ли да се впише предварителен договор в имотния регистър и защо това е важно?
Следваща важна характеристика е, че предварителният договор може да бъде вписан в Имотния регистър съгласно чл. 113 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Това вписване има превантивна функция – противопоставимост на бъдещи приобретатели и кредитори. В практиката вписването е изключително препоръчително, особено при по-дълги срокове до сключване на окончателния договор.
🔍 Изводът е, че предварителният договор съчетава правна сила, гъвкавост и защитен механизъм както за купувача, така и за продавача, но следва да бъде изготвен внимателно, с индивидуализирани клаузи и ясно определени задължения. Именно тук се крие и ролята на добър адвокат – не само за избягване на измами, но и за превенция на бъдещи спорове и максимална защита на интересите Ви.
Съгласно чл. 113 от Закона за собствеността, предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот може да бъде вписан в Имотния регистър, ако е подписан с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Това вписване не е задължително по закон, но има ключово защитно действие – то прави договора противопоставим на трети лица, което означава, че продавачът не може да се отметне и да сключи друг договор с по-изгоден купувач, като твърди, че този втори договор е сключен по-рано. 📜
ВАЖНО! На практика, ако се договорите да купите имот за 100 000 лв. и платите 20 000 лв. капаро, а след това продавачът получи оферта от друг купувач за 200 000 лв., без вписване той може да предпочете втория, да ви върне двойно капарото и да продаде имота на по-висока цена (като примерно оформят, че договора е сключен по-рано). Фактът, че вашия договор не е вписан, означава, че двата договора биха били частни документи без достоверна дата и съответно в този случай, продавачът ще Ви дължи капарото в двоен размер, но не е спрян да продаде имота на по-изгодния купувач. Но ако вашият предварителен договор е вписан, това е юридически невъзможно – всеки, който дойде след това, е „трето лице“ спрямо вашите права, и не може да ги заобиколи с измислени дати или договори. Вписването осигурява „достоверна дата“ и реална правна защита срещу измами, недобросъвестност и внезапна промяна на условията от страна на продавача.
Колко струва предварителен договор за имот и кой го подготвя?
Цената за изготвяне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в България не е фиксирана в нормативен акт, но съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение, определено свободно с клиента, като се вземат предвид сложността на сделката, обемът работа и отговорността, която поема. Практиката показва, че цените за професионално изготвен предварителен договор варират между 250 и 500 лв. за стандартни случаи, като по-сложни казуси (наследствени имоти, съсобственост, ипотеки и др.) могат да наложат допълнителен анализ и съответно по-висока цена.
Предварителният договор може да бъде съставен от различни страни – от самите участници в сделката, от брокер, нотариус или адвокат.
⚠️ Въпреки това, единствено адвокатът по недвижими имоти има правомощия и правна компетентност по чл. 6 и чл. 7 от Закона за адвокатурата и НОСИ ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ да извърши пълна правна проверка на имота, страните, историята на собствеността и съответствието на клаузите с императивните норми на закона. Нито нотариусът (който удостоверява акта, но не анализира сделката като цяло), нито брокерът (чиято роля е търговска и посредническа) имат задължение да гарантират, че договорът е законосъобразен, противопоставим и защитен срещу бъдещи претенции от трети лица.
Запомнете! Брокерите, агенциите за имоти и нотариусите НЕ СА ДЛЪЖНИ да ви дават правилни съвети, да Ви консултират и да следят за унищожаемост, висяща или относителна недействителност на сделките спрямо трети лица. Нотариусите изпълняват САМО И ЕДИНСТВЕНО нотариални функции, но не и функции по защита на клиента. Това че са юристи не значи, че носят отговорност за Вашите права и интереси. Още повече - брокерите и агенциите за имоти НЕ ПОДЛЕЖАТ на професионално лицензиране и наличие на правоспособност - тоест брокер може да е човек с основно образование (завършил 8 клас в училище)! Вие бихте ли доверили сделка за 300 000 евро на такова лице?
Освен правния анализ, адвокатът следи дали клаузите на предварителния договор отговарят на интересите на клиента – напр. предпазни механизми при отказ от сделката, защита срещу двойни продажби, точни срокове и санкции при забава, уговаряне на задатък със санкционен ефект при неизпълнение (чл. 93 ЗЗД). Затова практиката да се използват шаблони от интернет или договори, подготвени от брокер, е изключително рискова и често води до невалидни клаузи или неефективна защита.
Екипът на BSLC предлага пълна услуга по подготовка и юридическо осигуряване на предварителен договор – включително проверки в имотния регистър, кадастъра, семейното и данъчното състояние на имота, вписване на договора при необходимост и консултации по индивидуалната сделка. Целта ни е не просто да „имате договор“, а да имате работещ и правно защитен договор, който реално Ви осигурява спокойствие.
Какво съдържа предварителен договор с капаро и какви рискове носи?
В практиката предварителния договор често съдържа и уговорка за капаро (задатък) - според нас много правилен подход, която обаче може да породи заблуда у страните относно нейния ефект и правни последици.
Когато капарото е уговорено като задатък по смисъла на чл. 93, ал. 1 ЗЗД, то изпълнява двойна функция – доказателство за сключен договор и предварително обезщетение при неизпълнение. Това означава, че ако купувачът се откаже от сделката без правно основание, капарото се задържа от продавача. Ако обаче продавачът откаже да сключи окончателен договор, е длъжен да върне задатъка в двоен размер. Важно е тази клауза да бъде формулирана ясно и недвусмислено в предварителния договор – например с изречението: „Платената сума представлява задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД.“
❗️ Рискът възниква, когато даденото капаро не е квалифицирано в договора изрично като „задатък“. В такава ситуация се приема, че то представлява частично плащане по договора и при отказ от сделката връщането на сумата не е обвързано със санкция. Така купувачът може да загуби своето обезпечение, ако продавачът реши да се откаже и няма изрична уговорка за санкции.
Допълнителен риск крие и практиката капарото да се уговаря извън предварителен договор – чрез отделен „договор за стоп-капаро“, подписан с брокер или директно с продавача. Такива документи обикновено не съдържат пълна правна уредба и не предвиждат последици при неизпълнение. Това води до многобройни спорове относно дължимостта, доказването на уговорката и правото на връщане или задържане на сумата.
В реална ситуация купувач, който плаща 20 000 лв. „капаро“ по „разписка“ от брокер без изрично уговорен задатък и без предварителен договор, по-късно не може да принуди продавача да прехвърли имота и често дори не може да си върне сумата без съдебен процес.
Затова от BSLC винаги препоръчваме: ако ще се уговаря капаро, то задължително да бъде част от надлежно съставен предварителен договор с ясна клауза за задатък по чл. 93 ЗЗД, вписан интерес при отказ, срок за сключване на окончателния договор и точни идентификационни данни на страните и имота. Само така Вашата инвестиция е реално защитена.
