Собственик купува апартамент в нова сграда във Варна. На пръв поглед всичко изглежда изрядно – ново строителство, акт 16, добра локация. Няколко месеца по-късно обаче започват проблемите: влага по стените, теч от покрива и сериозни дефекти в инсталациите, които не са могли да бъдат забелязани при огледа. Продавачът отказва да поеме отговорност с аргумента, че „имотът е бил прегледан“. В този момент клиентът се обръща към екипа на BSLC с въпроса – има ли право на обезщетение и може ли да търси отговорност за скрити дефекти на недвижим имот?
Този тип казуси са изключително чести в практиката по недвижими имоти. Основният риск е, че купувачът открива проблема твърде късно – след сделката, когато вече е платил цената и е влязъл във владение. Българското право обаче предоставя ясна защита, стига да се действа навреме и правилно.
Подобни ситуации, в които BSLC оказва съдействие:
- покупка на апартамент с конструктивни или строителни дефекти 🏢
- скрити течове, мухъл или проблеми с инсталации
- спор при покупка на имот с премълчани недостатъци
- иск за скрити дефекти и обезщетение за имуществени вреди
- правна консултация преди или след сделка с недвижим имот
Какво представляват „скрити дефекти“ по българското право?
Правният режим е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) (Закон за задълженията и договорите – ЗЗД). В сравнителен план той е близък до уредбата на „latent defects“ в континенталните системи, например във френското право (garantie des vices cachés).
Съгласно чл. 193 ЗЗД продавачът носи отговорност, ако продадената вещ има недостатъци, които:
- съществено намаляват нейната цена, или
- намаляват годността ѝ за обикновеното или договореното предназначение
Тук ключовото е, че става дума за скрити недостатъци, т.е. такива, които:
- не могат да бъдат установени при обикновен преглед
- са съществували към момента на продажбата
- не са били известни на купувача
Законът изрично предвижда, че продавачът отговаря дори и да не е знаел за дефекта . Това е обективна отговорност, която е изключително важна за защита на купувача.
От друга страна:
- ако купувачът е знаел за недостатъка, отговорност няма
- уговорки за освобождаване от отговорност са недействителни, ако продавачът е знаел за дефекта
В практиката най-често срещаните скрити дефекти при недвижими имоти са:
- конструктивни проблеми (пукнатини, пропадане)
- течове от покрив или фасада
- дефекти в електро- и ВиК инсталации
- проблеми с хидроизолация
- незаконни преустройства, които не са видими при оглед
Важно е да се подчертае, че не всеки недостатък е „скрит“. Например:
- козметични дефекти или видими проблеми обикновено не попадат в тази категория
- ако е могло да се установи при нормален оглед, купувачът носи риска
Кога продавачът носи отговорност и какви са правата на купувача?
Когато са налице предпоставките по чл. 193 ЗЗД, купувачът разполага със силни средства за защита, уредени в чл. 195 ЗЗД.
Той може да избере между няколко алтернативи:
- да развали договора и да иска връщане на цената и разноските
- да задържи имота и да иска намаляване на цената
- да отстрани недостатъците за сметка на продавача
- да претендира обезщетение за вреди
Тези права могат да се комбинират с иск за обезщетение при покупка на имот, ако са настъпили допълнителни вреди – например разходи за ремонт, пропуснати ползи или невъзможност за ползване.
Съществен момент е задължението за уведомяване. Съгласно чл. 194 ЗЗД:
- купувачът трябва да уведоми продавача незабавно след откриване на дефекта
- ако продавачът е знаел за недостатъка, уведомяване не е необходимо
На практика това означава:
- не бива да се чака с месеци
- добре е уведомяването да бъде писмено (например нотариална покана)
- трябва да се документират дефектите (експертиза, снимки, протоколи)
Честа грешка е купувачът да започне ремонт веднага, без да уведоми продавача – това може да отслаби доказването в евентуален съдебен спор за имотна сделка.
В рамките на едно дело за дефекти на имот съдът обикновено изследва:
- дали дефектът е съществувал към момента на продажбата
- дали е бил скрит
- дали е съществен
- дали купувачът е спазил задължението за уведомяване
Тук ролята на адвокат по недвижими имоти е ключова – както при събиране на доказателства, така и при формулиране на исковете.
Ако се намирате в подобна ситуация, може да получите професионална помощ в областта на гражданско право или директно да запазите консултация.
Какви са сроковете и как се води иск за скрити дефекти?
Един от най-критичните елементи в тези спорове са сроковете. Законът поставя строги ограничения.
Съгласно чл. 197 ЗЗД:
- исковете за скрити дефекти при недвижими имоти се погасяват с едногодишен срок
- ако продавачът съзнателно е премълчал дефекта – срокът е три години
Този срок започва да тече от предаването на имота, а не от откриването на дефекта, което често изненадва купувачите.
Практически рискове:
- много купувачи откриват дефекта след изтичане на срока
- неправилно се смята, че срокът е „гаранционен“ – той е преклузивен
- пропускането му води до загуба на правата
Процедурата за защита обикновено включва:
- събиране на доказателства (техническа експертиза)
- изпращане на уведомление до продавача
- опит за доброволно уреждане
- предявяване на иск пред съда по местонахождение на имота (чл. 109 ГПК)
В съдебния процес често се назначава съдебно-техническа експертиза, която установява:
- характера на дефекта
- причините за възникването му
- дали е съществувал към момента на продажбата
Важно е да се знае, че тежестта на доказване лежи върху купувача – той трябва да докаже всички елементи на отговорността.
Разходите за подобно дело могат да варират, като ориентир може да се използва калкулатор за адвокатски хонорари, но реалната стойност зависи от сложността на казуса.
Най-честите грешки при съдебен спор за имотна сделка включват:
- закъсняло предявяване на иск
- липса на доказателства за скрит характер на дефекта
- неправилно формулирани искания (например само обезщетение вместо намаляване на цена)
- липса на правна консултация още при откриване на проблема
В крайна сметка, защитата на купувача на апартамент при скрити дефекти е напълно възможна по българското право, но изисква бърза реакция, правилна стратегия и прецизно правно действие.

.webp)





