Доброволна делба на имот между съсобственици в България

Представете си следната ситуация: трима наследници получават в наследство семейна къща, но единият живее в чужбина, другият я ползва без съгласие на останалите, а третият настоява да получи паричен еквивалент. Или бивши съпрузи, притежаващи имот в съпружеска имуществена общност (СИО), желаят след развода да разделят притежаваното, но без съдебна намеса. Именно в тези реални житейски обстоятелства възниква необходимостта от доброволна делба на недвижим имот – правна процедура, която може да предотврати години на съдебни спорове, високи разходи и емоционално напрежение.

Темата за договор за доброволна делба е тясно свързана с множество практически въпроси: Каква е цената за изготвяне на договор за доброволна делба? Какви са таксите при вписване? Какво включва образецът на такъв договор? Какво трябва да знаем за предварителен договор за доброволна делба? И най-вече – как да избегнем нищожност на договора, като спазим изискванията на закона и нотариалната форма?

В това ръководство ще разгледаме подробно приложимите правила по чл. 34 от Закона за собствеността, чл. 18 от Закона за задълженията и договорите (относно формата на договора), както и процедурите по вписване в Имотния регистър съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и Правилника за вписванията. Ще разгледаме и особеностите при доброволна делба между наследници, включително какви са правните последици при изтичане на давност, и ще обясним ролята на нотариуса при оформяне на нотариален акт за доброволна делба.

Екипът на BSLC предоставя пълно съдействие при изготвяне, проверка и вписване на договори за доброволна делба – от първоначална консултация и съставяне на индивидуален проект до представителство пред нотариус и съдействие при регистрация. Нашият подход комбинира висока правна експертиза, практическа приложимост и пълна превенция на бъдещи спорове, така че клиентите ни да бъдат защитени не само формално, но и реално.

Защото доброволната делба не е просто документ – тя е начин да подредите правата си и да запазите отношенията си.

⚖️ ВАЖНО! Имайте предвид следното преди да решите, че е добра идея да получите безплатна консултация от нотариус покрай изготвяне на договор за доброволна делба - нотариусите в България НЕ СА адвокати и нямат задължение служебно да проверяват законосъобразността на сделката във всичките ѝ аспекти – включително дали тя не е нищожна, унищожаема, в т.ч. дали не е относително или висящо недействителна. Съдебната практика в България съдържа множество случаи, при които нотариуси са осъдени за причинени имуществени вреди вследствие на удостоверяване на нищожни договори за доброволна делба. Дори договор, изготвен по утвърден образец и нотариално заверен, не е автоматично гаранция за правна валидност – ако съдържа съществени пороци, той подлежи на обявяване за нищожен или на оспорване по съдебен ред.

Какво представлява доброволната делба на недвижим имот?

Договорът за доброволна делба представлява многостранна правна сделка между съсобственици, чрез която се прекратява съществуващата между тях съсобственост върху недвижим имот, като всеки от тях придобива изключително право на собственост върху конкретно определена част от имуществото – чл. 34, ал. 1 ЗС. На практика това означава, че вместо всички съделители да притежават заедно "идеални части", след сключване на договора всеки от тях вече има ясно определен имот или част, с които може да се разпорежда самостоятелно 🏡.

Съгласно чл. 18, ал. 2 ЗЗД, договорът за доброволна делба, когато включва недвижими имоти, се изготвя в писмена форма с нотариално удостоверени подписи, но не е необходима нотариална форма. Това го отличава от договора за покупко-продажба, който задължително се извършва с нотариален акт. Делбата има конститутивно действие – т.е. самата сделка създава ново вещно правно положение и прехвърля собствеността между съделителите.

Същественото предимство на доброволната делба е, че тя избягва съдебната процедура и свързаните с нея разноски, срокове и рискове. В един типичен случай, например между наследници на починал родител, доброволната делба им позволява бързо, евтино и с взаимно съгласие да определят кой наследник ще получи конкретния апартамент, земя или парично уравнение – без съдебен спор.

Цената за изготвяне на такъв договор включва нотариални такси, такса за вписване в Имотния регистър, такса за изготвяне на проекта и данъчни задължения при разпределяне на вещите. Всички тези разноски следва да се изчисляват върху пазарната стойност на имотите, а BSLC изготвя подробен разчет още преди подписването.

Важно е да се подчертае, че ако не участват всички съсобственици, доброволната делба ще бъде нищожна – чл. 26, ал. 2 ЗЗД (тоест няма да породи правни последици и ще се приеме, че никога не се е случила). Освен това, ако някой от участниците в делбата бъде отстранен съдебно от имота по-късно (напр. заради висящ иск за собственост), той има право да търси обезщетение от останалите съделители, съгласно чл. 73 ЗН.

Екипът на BSLC предоставя цялостна правна услуга по подготовка на договори за доброволна делба – от анализ на имотното състояние, през изготвяне на проекта, до вписване и представителство пред нотариус. Ние гарантираме, че всяка такава сделка е не само юридически издържана, но и защитена от бъдещи рискове 📑.

Какво се случва, ако предмет на делбата е един имот, които искаме да разделим на няколко отделни части?

Разделянето на един недвижим имот на няколко отделни части при доброволна или съдебна делба е сложен процес, който комбинира материалноправни и устройствено-технически изисквания. Това, дали е възможно да се извърши реална делба на имота, зависи от неговия правен статут (дали е урегулиран поземлен имот – УПИ, или не), от приложимите ограничения в устройственото планиране и от правата на съсобствениците или наследниците.

Съгласно чл. 201, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, когато имотът е УПИ и се търси реална подялба при съдебна делба, съдът трябва да изиска становище от главния архитект на общината относно поделяемостта на имота. Това становище не е нужно, ако страните са се съгласили да възложат целия имот на един съделител или ако се докаже, че имотът е обективно неподеляем (например поради недостатъчна площ или лице). Реалната делба в натура се допуска само при наличие на техническа възможност за образуване на нови УПИ с минимални размери съгласно чл. 19, ал. 1 ЗУТ – за градовете например това са 14 м лице и 300 кв.м площ, а за курортни зони, вилни зони или села изискванията варират според теренните условия. По чл. 19, ал. 3 ЗУТ се допуска намаление до 1/5 по преценка на експертен съвет към общината.

Ако въз основа на становището се установи поделяемост, съдът може да задължи страните да внесат проект за изменение на подробния устройствен план (ПУП), съгласно чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ. Проектът се изработва от правоспособен архитект и се одобрява от кмета с мотивирана заповед по чл. 201, ал. 3 ЗУТ. След влизане в сила на решението за делба, на страните се прехвърлят реално новообразувани самостоятелни УПИ.

При доброволна делба (чл. 34 ЗС, чл. 18, ал. 2 ЗЗД), същите ограничения важат с пълна сила. Ако имотът е УПИ и съделителите желаят да го разделят, трябва да се изработи проект за изменение на ПУП (ако вече не съществува регулационна възможност), да се създадат нови самостоятелни УПИ и едва след това да се сключи договор за делба с нотариална заверка на подписите, вписан в Имотния регистър. В този процес е необходимо съгласие и активни действия от всички съсобственици, включително внасяне на проект и заявление до общината по чл. 15, ал. 3 ЗУТ.

Ако имотът не е УПИ, но е земеделска земя или попада извън регулация, делбата също може да бъде осъществена – не е вярно, че е невъзможна. Делбата на неурегулиран имот не предполага предварително урегулиране. В този случай се изготвя скица-проект от лицензиран геодезист, в която ясно се определят новообразуваните части и тяхната площ, при спазване на правилата по чл. 72 ЗН – но само когато делбата е наследствена. Например: нива не може да е под 3 дка, ливада – под 2 дка, а лозе или овощна градина – под 1 дка. Ако делбата не е между наследници, тези ограничения не се прилагат. След изработване и одобрение на скицата от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, страните могат да пристъпят към делба, като в доброволния ред се сключи договор, а в съдебния – се постанови съдебно решение, което след това подлежи на вписване.

Когато имотът не отговаря на нормативните условия за реална подялба – било поради теренни, регулационни или устройствено-планови причини – съдът ще пристъпи към алтернативни способи: възлагане на целия имот в дял на един съделител с парично уравнение (чл. 353 ГПК) или публична продан (чл. 348 ГПК). Това е обичайна практика при стари къщи в централни градски зони или при имоти с тежести, които възпрепятстват реалната делба.

🛠️ За практическа реализация на подялбата е от съществено значение да се направи пълен юридически и технически анализ на имота – включително проверка на кадастралния статут, съществуващ ПУП, допустимост на поделяемост, вещни тежести и правен титул. Именно тук се включва нашият екип от BSLC – ние съдействаме както по правната страна на процеса, така и в комуникацията с геодезисти, архитекти и общинска администрация, за да може делбата да бъде валидна, изгодна и напълно законосъобразна.

Възможна ли е делба на наследствен имот приживе (тоест преди наследодателят да е починал)?

Разпределянето на бъдещото наследствено имущество приживе на собственика е възможно, но не като класическа наследствена делба, а чрез т.нар. „приживна делба“, уредена в чл. 77–80 от Закона за наследството (ЗН). Въпреки че на практика наподобява делба, тя няма делбен характер по същество, тъй като не се прекратява съсобственост, а се предотвратява нейното възникване.

📌 Чл. 77, ал. 1 ЗН дава възможност на бъдещия наследодател да разпредели приживе своето имущество между наследниците си с цел да избегне бъдеща съдебна или доброволна делба. Това може да стане по два основни начина:

1. Делба-дарение – представлява договор между бъдещия наследодател и потенциалните наследници, чрез който той разпределя притежаваните си имоти чрез дарение, пораждащо действие веднага.
   ➤ Пример: Баща, който дарява по един апартамент на всяко от децата си, с цел след смъртта му да няма спор или делба между тях.
   ➤ Важно: В дарението не могат да бъдат включени имоти, които той не притежава, защото няма право да разпределя чужда собственост – чл. 77, ал. 2 ЗН.
2. Делба-завещание – представлява разпределение чрез завещателен акт (може да е саморъчен или нотариален), който поражда действие след смъртта на завещателя, съгласно чл. 77, ал. 1 ЗН.
   ➤ Пример: Майка, която в завещание посочва, че земеделската земя отива на сина ѝ, апартаментът – на дъщеря ѝ, а вилата – на внучето.
   ➤ Завещанието има разпределителен характер, но не може да накърнява запазените части на наследниците, които имат такава – чл. 30–32 ЗН.

‼️ Ключово изискване и в двата случая е включването на всички наследници, които имат право на запазена част (деца, съпруг, родители). Ако дори един от тях бъде напълно изключен от приживната делба, тя е нищожна – чл. 80, ал. 1 ЗН. Завещателят има право да намали дела на някого под неговата запазена част, но не може да го изключи напълно.

👨‍⚖️ В BSLC подпомагаме клиенти, които желаят приживе да уредят имущественото си наследство, така че да избегнат бъдещи конфликти между наследници. Изготвяме правно издържани проекти за делба-дарения, завещания с разпределителен ефект, както и извършваме предварителен анализ за спазване на запазените части и избягване на нищожност. Така осигуряваме не просто спокойствие за клиента, а и предвидимост за неговите близки 🛡️.

А има ли други начини наследодателят да прехвърли имот на наследник, така че да не се стига до доброволна делба?

Да, българското право допуска и други напълно законни способи, чрез които бъдещият наследодател може да прехвърли имот на дете приживе, така че да избегне необходимостта от последваща доброволна или съдебна делба между наследници. Тези способи обаче не са „делба“ в техническия смисъл, а представляват разпоредителни сделки с имущество, които пораждат вещнопрехвърлителен ефект веднага или след определено събитие.

Един от най-често използваните механизми е дарението, уредено в чл. 225 и сл. ЗЗД. Дарението е договор, чрез който едно лице безвъзмездно прехвърля имот на друго, обикновено в полза на свое дете.
➤ Например: Майка дарява на сина си апартамент приживе. След нейната смърт този имот вече не попада в наследствената маса и не подлежи на делба.
⚠️ Важно е да се има предвид, че даренията, извършени в ущърб на запазените части, могат да бъдат намалени по съдебен ред (чл. 30–32 ЗН), ако друг наследник бъде лишен от минималната си законова част.

Друг подход е договорът за издръжка и гледане, по силата на който едно лице прехвърля своя имот на друго лице (обикновено дете), което се задължава да го издържа и обгрижва до края на живота му – чл. 258 и сл. ЗЗД.
➤ Например: Баща прехвърля вилата си на дъщеря си, като тя поема ангажимент да го гледа и издържа. Сделката има възмезден характер, поради което не се атакува като дарение, а може да бъде развалена само при неизпълнение.

Налична е и възможността за изготвяне на завещание с конкретна разпоредба, чрез което наследодателят приживе посочва кой наследник ще получи точно определен имот (чл. 24 ЗН). Тази форма не изключва делба напълно, но значително намалява риска от спор между наследниците, ако е съобразена със запазените им части и е добре мотивирана.

Как се извършва доброволна делба на земеделска земя?

Доброволната делба на земеделска земя се извършва чрез договор между всички съсобственици, сключен в нотариална форма и вписан в Имотния регистър, съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността. Това означава, че страните трябва не само да постигнат съгласие за разпределението на дяловете, но и да спазят определени процедурни изисквания, специфични за земеделските земи, особено ако същите попадат в обхвата на масиви за ползване или в режим на комасация.

📄 Процедурата включва няколко етапа:

1. Изготвяне на проект за делба – обичайно се извършва от геодезист въз основа на скици от Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК). Проектът трябва да бъде съобразен с начина на трайно ползване, местоположението на имотите и евентуални сервитути.
   ➤ Този проект не е задължителен по закон, но при разпределяне на реални части (в натура) е необходим, за да се определи как точно ще се разделят парцелите.
2. Уреждане на наследствените права – ако земята е наследствена, трябва предварително да се докажат правата на страните чрез удостоверение за наследници и/или удостоверение за вписан акт за наследяване в Имотния регистър.
   ➤ Например: ако майката е починала и земята е останала на трите ѝ деца, преди делбата те трябва да впишат правото си като наследници в службата по вписванията.
3. Сключване на договор за доброволна делба в нотариална форма – страните уговарят кои части от имотите на кого ще се предоставят, как ще се компенсират разликите в стойностите (ако има такива), и се подписва нотариален акт.
   ➤ Образец на договор не е унифициран по закон, но BSLC изготвя персонализирани договори с пълна защита на интересите на клиента.
4. Вписване на договора – извършва се в Имотния регистър при Агенцията по вписванията, за да произведе вещноправен ефект спрямо трети лица.

💸 Такси и разходи: нотариалните такси се определят по Тарифата към ЗННД и зависят от стойността на имотите, както и от броя на актовете, които ще се издадат. Допълнително се дължат такси за вписване и евентуално за изготвяне на скици и проекти.

⚠️ Чести проблеми:
– при неуредено наследяване на земята (липса на вписани наследници);
– при разпределение на земя в режим на комасация, където реалното разделяне е ограничено;
– при липса на път до отделени имоти или сервитути;
– при неравностойно разпределение, което може да доведе до бъдещи спорове.

👨‍⚖️ BSLC предлага цялостно съдействие – от правен анализ и координация с геодезист, до изготвяне на договора и представителство пред нотариус. Ние гарантираме, че делбата ще бъде валидна, противопоставима и защитена от бъдещи оспорвания, включително при евентуална последваща продажба или унаследяване.

Кои са предимствата на доброволната делба? Какви са негативите за съсобствениците с голям дял?

Доброволната делба е предпочитан механизъм за прекратяване на съсобственост, когато между страните е възможно постигане на съгласие. Уредена е по общия ред на чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и чл. 18, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, според които договорът за доброволна делба трябва да бъде сключен под формата на нотариален акт, когато се прехвърлят вещни права върху недвижим имот. При доброволната делба съсобствениците разпределят имотите или идеалните си части по взаимно съгласие, без намеса на съд, което крие редица значими предимства.

📌 Основни предимства на доброволната делба:

– Гъвкавост и договорна свобода – страните сами определят кои имоти на кого се разпределят, дали ще има парично уравнение на дяловете, какъв ще е срокът за плащане, дали ще се уговаря право на ползване, сервитут или забрана за разпореждане;

– По-ниски разходи – липсват съдебни такси, разходи за вещи лица и възнаграждение за адвокати по дълъг процес;

– Бързина – при добра воля между страните делбата може да се извърши в рамките на дни, без да се чака насрочване на заседания, експертизи и обжалвания;

– Запазване на добри отношения – при съсобственост между наследници или бивши съпрузи това често е от ключово значение;

– Сигурност – вписаният нотариален акт за доброволна делба има същото доказателствено и вещноправно значение както решението на съда при съдебна делба.

⚠️ Въпреки това, доброволната делба невинаги е еднакво изгодна за всички, особено за съсобственици с по-голям дял, при които съществуват следните рискове:

– Нуждата от компромис – тъй като доброволната делба изисква съгласие, съсобственикът с по-голям дял често е подложен на натиск да отстъпи повече, отколкото би му се полагало по съдебен път;

– Ограничен контрол – при липса на съдебна експертиза оценката на имотите може да не е обективна, а паричните уравнения да не съответстват на реалната стойност;

– Трайност на последиците – сключеният договор за делба е окончателен и има сила на спогодба; последващи възражения за неравностойност или грешка трудно могат да се уважат от съда;

– Уязвимост при измама или натиск – при отсъствие на правна помощ, страната с по-силна позиция (или информация) може да наложи несправедливи условия.

👨‍⚖️ В практиката на BSLC доброволната делба винаги се подготвя чрез анализ на имотното състояние, експертна оценка на пазарната стойност на имотите, проверка за тежести, както и ясно съгласуване на правата и задълженията на страните. За клиенти с по-голям дял изготвяме конкретна стратегия – как да защитят интереса си, да не загубят икономическа стойност и в същото време да избегнат съдебни конфликти. Така постигаме едновременно правна устойчивост, икономическа ефективност и лична удовлетвореност от решението ⚖️.

Кои са подводните камъни на доброволната и приживната делба?

Доброволната и приживната делба са ефективни инструменти за избягване на бъдещи конфликти между наследници, но и при двете се крият редица правни рискове, които често се подценяват. Те могат да доведат до нищожност на сделката, оспорвания от недоволни наследници, както и до възможност за разваляне или намаляване на правния ефект. Затова е важно тези „подводни камъни“ да бъдат отчетени още в етапа на планиране.

При доброволната делба основният риск е неучастието на всички съсобственици. Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗС, делбата трябва да обхваща всички съделители – ако дори един бъде изключен, целият договор е нищожен (чл. 26, ал. 2 ЗЗД).
➤ Пример: Ако трима наследници делят имот, но четвъртият не участва, сключеното споразумение не произвежда правни последици за никого.

⚠️ Друг сериозен риск е неправилното определяне на стойността на дяловете и неравноправно разпределение, което може да се оспори като накърняващо интересите на някой от съделителите, особено ако не са предвидени парични уравнения.

📑 Вписването в Имотния регистър също е критично – ако не се извърши, делбата няма противопоставимост спрямо трети лица и може да създаде правна несигурност.

При приживната делба (чл. 77–80 ЗН) основният капан е свързан с нарушаване на правата на наследниците с запазена част. Законът изисква всички такива лица да бъдат включени в разпределението.
➤ Ако някой бъде напълно изключен – приживната делба ще бъде нищожна изцяло (чл. 80, ал. 1 ЗН).

При делба-дарение, друг чест проблем е прикрито или непропорционално дарение, което може впоследствие да бъде намалено от съда при оспорване на запазена част (чл. 30–32 ЗН).

⚖️ Делба чрез завещание може да се атакува поради неспазване на формата, липса на ясна воля или нееднозначни клаузи, което често води до съдебни спорове след смъртта на завещателя.

Какво да правим ако не можем да се разберем с останалите сънаследници как да разделим имотите?

Когато не може да се постигне съгласие с останалите сънаследници относно начина на разделяне на наследствените имоти, единственото законосъобразно решение е съдебната делба, уредена в чл. 34 от Закона за собствеността и чл. 341 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Този процес се инициира чрез подаване на искова молба до районния съд, компетентен по местонахождението на имота – чл. 109 ГПК, или по местооткриването на наследството – чл. 110 ГПК, в зависимост от произхода на съсобствеността.

🔍 Съдебната делба е двуфазен процес:

1. В първата фаза съдът установява кои лица са съделители, какви дялове притежават и кои имоти подлежат на делба. Ако някой претендира, че не е сънаследник или оспорва обема на дяловете, съдът се произнася по тези възражения.
2. В втората фаза се извършва същинската делба – разделяне на имотите по дялове, като при възможност съдът ги разпределя в натура. Ако това не е възможно (например – има един апартамент, а трима наследници), имотът се изнася на публична продан, а сумата се разпределя между страните пропорционално.

⚠️ При съдебна делба трябва да се има предвид:
– Разходите са по-високи (съдебни такси, вещи лица, адвокатски хонорари);
– Процедурата е по-продължителна;
– Рискът от влошаване на отношенията между страните е реален.

Ако все пак желаете да запазите поне частичен контрол над процеса, е възможно да постигнете частично споразумение или да поискате съдът да изготви проект за делба, който вие да приемете доброволно (чл. 348, ал. 2 ГПК). Това може значително да съкрати производството и да намали разходите.

📘 BSLC предлага пълно съдебно и извънсъдебно представителство в процедури по делба – от изготвяне на исковата молба и доказателствената рамка, през участие в съдебни заседания, до защита при възражения. Нашият приоритет е да гарантираме максимална защита на вашия дял, бързина и ефективност в процедурата, без излишно ескалиране на конфликта ⚖️.

Как и къде се извършва вписване на договор за доброволна делба?

Вписването на договор за доброволна делба на недвижими имоти се извършва съгласно изискванията на Правилника за вписванията. Съгласно чл. 4, б. „г“ от Правилника за вписванията, подлежат на вписване:

„договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно-разделителните протоколи относно такива имоти“.

Договорът за доброволна делба задължително се изготвя под формата на нотариален акт, съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за наследството, който предвижда, че „делбата на наследство може да стане по доброволен път с писмен договор с нотариално удостоверени подписи и съдържание“ (за делба между наследници).

Вписването се извършва в службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот – това следва от разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, който предвижда, че „съдията по вписванията разпорежда вписванията в партидите на недвижимите имоти, които се намират на територията на съответния съдебен район“.

Какви са рисковете да ползваме изкуствен интелект, консултация от нотариус или образец на договор за делба на имот или земеделска земя?

Много български клиенти, които искат да уредят наследствен или имотен въпрос смятат, че лесно могат да се обърнат към изкуствен интелект или да използват образец на договор за доброволна делба на имот или земеделска земя. Това обаче е крайно непрепоръчително и крие сериозни правни рискове, които могат да компрометират както валидността на делбата, така и правната сигурност на страните и да доведат до нищожност или унищожаемост на сделката. Въпреки че подобни образци често се разпространяват онлайн с обещание за "бързо и евтино решение", те не отразяват спецификата на конкретния имот, на отношенията между съделителите, нито на съществуващите тежести или реални имуществени интереси.

🔍 Най-честите рискове включват:

1. Непълно или неточно описание на имотите – всяко несъответствие между договорения дял и реалното съдържание на нотариалния акт води до неясноти, които могат да направят вписването невъзможно или да породят спорове при бъдещи сделки.
2. Липса на пълно съгласие между страните – според чл. 34, ал. 2 ЗС всички съсобственици трябва да участват в делбата. Ако дори един бъде изключен от споразумението, цялата делба е нищожна (чл. 26, ал. 2 ЗЗД).
3. Неравностойност на дяловете без компенсация – при делба в натура, стойността на отделените части трябва да бъде приблизително равна или компенсирана с парични уравнения. Образците често не предвиждат тази възможност, което води до бъдещи претенции и възможни съдебни искове.
4. Пропускане на важни клаузи – като сервитути, право на ползване, изрично уговаряне на задължения за поддръжка или забрана за разпореждане. Това може да остави страните незащитени или уязвими пред действия на другите съсобственици.
5. Несъответствие със специфичния правен режим – земеделските земи често подлежат на комасация, попадащи в масиви за ползване или с ограничения за реално разпределение. Универсалният образец не отчита тези специфики и може да е неприложим или невалиден.

⚖️ ВАЖНО! Запомнете! Нотариуса в България не е адвокат и не следи служебно за изрядността на сделката във всички нейни форми (че няма да се окаже нищожна или унищожаема примерно). Българската съдебна практика познава много дела, в които нотариуси са осъждани за имуществени вреди причинени от изповядване на нищожен договор за доброволна делба. Правната стойност на договора, изготвен по образец, не гарантира законосъобразност, дори да бъде подписан и нотариално заверен – ако съдържа съществени пороци, може да бъде обявен за нищожен или атакуван по съдебен ред.

👨‍⚖️ В BSLC никога не използваме шаблони. Вместо това, ние създаваме персонализиран договор, съобразен с имотната история, нотариалните вписвания, правата на трети лица и специфичните интереси на клиента. Така гарантираме, че делбата ще бъде валидна, устойчива и защитена от бъдещи спорове 🛡️.