Адвокати по миграционно право в България за чужденци - BSLC

България става все по-привлекателна дестинация за граждани на държави от Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия, които търсят възможности за спокоен живот, достъпни инвестиции или дългосрочна професионална реализация в страна от Европейския съюз. Независимо дали планирате да се пенсионирате край българското Черноморие, да стартирате собствен бизнес в София или да придобиете имот във Варна или Бургас, ефективното управление на правните и административни процедури е от ключово значение. В BSLC разбираме колко важен за вас е плавният преход от първоначалния интерес към трайно установяване и инвестиция в България, затова предлагаме детайлно юридическо съдействие, адаптирано към вашите специфични нужди. Нашите адвокати са експерти в разрешаването на сложни казуси, като например осигуряване на разрешение за продължително пребиваване на пенсионери от Великобритания след Брекзит, получаване на статут на дългосрочно пребиваващ за канадски предприемачи, които желаят да управляват бизнеса си директно от България, и съдействие за американски граждани при придобиване на недвижими имоти като самостоятелно основание за пребиваване. С индивидуален подход към всеки случай и задълбочено познаване на актуалното законодателство, ние ви помагаме да избегнете бюрократичните препятствия и да реализирате целите си в България бързо, ефективно и сигурно.

Адвокатска кантора BSLC специализира в пълното правно обслужване на чужденци и техните български партньори, семейства и работодатели. Ние консултираме и водим производства по придобиване на разрешение за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваване, сключване на брак между чужденци в България или между български гражданин и чужденец, процедурите по събиране на семейство, издаване на разрешения за работа и „Синя карта на ЕС“, внасяне на инвестиции, както и натурализация. Работим активно както с физически лица, така и с фирми, които наемат чуждестранна работна ръка, осигуряваме процесуално представителство пред Дирекция „Миграция“, МВнР, консулски служби, както и в съдебни производства при откази и обжалване.

Нашият екип предоставя правна помощ на български, английски, руски и немски език, като съчетава дълбока юридическа експертиза с практически опит при реализиране на сложни миграционни казуси. Независимо дали става въпрос за лични обстоятелства, бизнес планове или защита от принудително извеждане — ние сме до клиента на всеки етап.

Юридическата практика на адвокатска кантора BSLC обхваща всички основни направления на българското миграционно право – от краткосрочно влизане до придобиване на българско гражданство. Нашият екип предоставя правна помощ както на физически лица, така и на юридически лица, като подхожда стратегически и индивидуално към всяка конкретна ситуация, с фокус върху законовата съгласуваност и постигането на трайни резултати.

Предоставяме следните специализирани услуги в областта на миграционното право:

– правни консултации относно избор на най-подходящото правно основание за продължително пребиваване, дългосрочно пребиваване, постоянно пребиваване или придобиване на гражданство в Република България;

– подготовка и представителство при подаване на заявления за разрешение за продължително пребиваване по основания като покупка на недвижим имот, трудова миграция, инвестиции или събиране на семейство;

– цялостно съдействие при преминаване от продължително към дългосрочно или постоянно пребиваване, включително подаване на заявление по чл. 24 - чл. 24с или чл. 25 от Закона за чужденците в Република България;

– пълно представителство в процедурите по натурализация и придобиване на българско гражданство съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за българското гражданство;

– съдействие при получаване на разрешение за работа и „Синя карта на ЕС“ съгласно чл. 33к от ЗЧРБ и чл. 20 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, включително анализ и съгласуване на трудовоправни документи;

– правна защита на лица, търсещи международна или временна закрила по Закона за убежището и бежанците, включително процедури за граждани на Украйна в условията на временна закрила до 2025 г.;

– правна проверка и анализ на сделки с недвижими имоти с оглед използването им като основание за пребиваване, съгласно изискванията на ППЗЧРБ;

– изготвяне на административни жалби, обжалване на откази и процесуална защита при загуба или отнемане на статут на пребиваване.

Независимо дали става въпрос за имиграция от САЩ, друга държава-членка на Европейския съюз, Сърбия, Гърция, Румъния, Турция, Руската федерация, Украйна или която и да е друга държава по света, както и без значение дали се касае за придобиване на постоянно пребиваване, или регистрация на пребиваване въз основа на имот – нашият подход гарантира правна сигурност, законосъобразност и резултат, съобразен с индивидуалните обстоятелства на клиента. Всички услуги се предоставят при строго спазване на действащите разпоредби на ЗЧРБ, ППЗЧРБ, ППУВ, ЗУБ и съответните европейски регламенти.

BSLC е синоним на юридическа точност, стратегическо мислене и пълно доверие. По-долу е представен пълен списък с нашите правни услуги в сферата на миграционното право:

Представлява ли миграционното право отделен правен отрасъл?

Миграционното право представлява специализирана правна сфера, която урежда обществените отношения, възникващи при преминаване на държавната граница, пребиваване и заселване на чужденци, осъществяване на трудова дейност от тях, предоставяне на международна закрила, както и при придобиване на българско гражданство. В българската правна система миграционното право обединява разпоредби от националното законодателство, правото на Европейския съюз и ратифицирани международни договори.

Основополагащ акт в тази област е Законът за чужденците в Република България (ЗЧРБ), който установява условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на чужденци, както и различните видове правен статут: продължително пребиваване (ВНЖ), дългосрочно пребиваване (ДВЖ) и постоянно пребиваване (ПМЖ). Подзаконови нормативни актове като Правилника за прилагане на ЗЧРБ, Правилника за визовия режим и Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност доразвиват регулациите на практика.

Миграционното право включва следните основни направления:

– административноправни процедури за издаване на визи и разрешения на пребиваване: виза тип „D“, ВНЖ, ДВЖ, ПМЖ;

– основания и процедури за имиграция по семейни, трудови, инвестиционни или хуманитарни причини;

– предоставяне на международна закрила, включително статут на бежанец и временна закрила по Закона за убежището и бежанците;

– правни последици при незаконно пребиваване, издаване на заповеди за принудително извеждане, наложени забрани за влизане;

– придобиване на българско гражданство чрез натурализация по Закона за българското гражданство.

Особеност на миграционното право е неговата междудисциплинарна структура — то се пресича с конституционното право (основни права и свободи), административното (разрешителни процедури), международното (конвенции, споразумения с трети страни), трудовото (разрешения за работа, „Синя карта на ЕС“) и гражданското (семейно право, родителски права и настойничество над непълнолетни).

Като адвокатска кантора, специализирана в миграционното право, BSLC предоставя пълно правно съдействие на чужденци, техните семейства, работодатели и партньори — от първоначалната консултация до пълно процесуално представителство.

Правен статут на чужденците в България

Правният статут на чужденците в Република България е уреден в чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, където е дадено легално определение: „Чужденец е всяко лице, което не е български гражданин.“ Това понятие обхваща както гражданите на други държави, така и лицата без гражданство. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, „за чужденец се смята и лице без гражданство – лице, което не се счита за гражданин на никоя държава съгласно нейното законодателство.“

Членовете на семейството на чужденец се определят в чл. 2, ал. 3 от ЗЧРБ. Това са: съпругът или съпругата; децата на чужденеца и/или на съпруга(та), включително осиновени, които не са навършили 18 години, не са сключвали брак и са на издръжка; също така е допустимо и събиране на семейство с възходящи родственици или други роднини, когато съществуват обективни обстоятелства – например сериозно здравословно състояние, изискващо лични грижи. За членовете на семейството на български гражданин се прилагат разширени критерии по чл. 2, ал. 6, включително нисходящи и възходящи родственици, както и лица от съвместното домакинство, които са били на издръжка на българския гражданин.

Съгласно чл. 3 от ЗЧРБ, чужденците, пребиваващи в Република България, имат всички права и задължения съгласно българските закони и международните договори, по които България е страна. Изключения се допускат само когато определени права са изрично запазени за български граждани — като например избирателното право или правото да заемат определени длъжности в държавната администрация.

Чужденците са длъжни да спазват законите на Република България, да бъдат лоялни към държавата и да не накърняват нейния престиж и достойнство — задължения, предвидени в чл. 4 от ЗЧРБ. Те носят гражданска, административна и наказателна отговорност наравно с българските граждани, освен ако не е предвидено друго в специален закон, международен договор или правило на международното обичайно право (чл. 6 от ЗЧРБ).

Визов режим и условия за влизане в Република България

Условията за влизане на чужденци в Република България са уредени в чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който чужденец може да влезе в страната при наличие на валиден паспортен документ или друг валиден документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват. Изключения от визовия режим се определят с Регламент (ЕС) № 2018/1806, международни договори, по които България е страна, както и с актове на Министерския съвет (чл. 8, ал. 2 ЗЧРБ).

Съгласно чл. 1 от Правилника за прилагане на условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим в България (ППУВ и ВРБ), визите се издават за целите на влизане, транзитно преминаване и летищен транзит. В чл. 5 от ППУВ и ВРБ се определят следните видове визи:

– виза тип „А“ – за летищен транзит;
– виза тип „С“ – за краткосрочно пребиваване;
– виза с ограничена териториална валидност;
– виза тип „D“ – за дългосрочно пребиваване, която предоставя право на подаване на заявление за разрешение на пребиваване в България.

Практическите правила за пресичане на границата са уредени в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ). Съгласно чл. 2 от ППЗЧРБ, чужденците влизат на територията на страната през официално определени гранично-пропускателни пунктове, при наличие на валиден паспорт и, когато е приложимо, виза. Допълнително, съгласно чл. 3 от ППЗЧРБ, органите на граничния контрол могат да откажат влизане на чужденец, който не отговаря на изискванията, като отказът се оформя по утвърден образец.

Особено значение има декларираната цел на влизане. Съгласно чл. 6 от ППЗЧРБ, при преминаване на границата чужденецът е длъжен да заяви целта на посещението си и адреса на пребиваване в страната. Тези данни се отразяват в адресна карта, която се подава към съответните структури на МВР за последваща обработка и отчетност.

Разрешения на пребиваване на чужденци в Република България

Законът за чужденците в Република България предвижда три основни правни режима за пребиваване на чужденци: разрешение за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваване. Всеки от тях е уреден със специфични основания, срокове и правни последици.

Разрешението за продължително пребиваване се предоставя съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ за срок до една година, като подлежи на ежегодно подновяване. Най-често срещаните основания включват: инвестиции в недвижим имот (чл. 24, ал. 1, т. 19), събиране на семейство (т. 13), обучение във висше учебно заведение (т. 3), трудова заетост (т. 1), хуманитарни обстоятелства (т. 15) и други. Например, по т. 19 на чл. 24, ал. 1 се допуска издаване на разрешение при придобиване на недвижим имот на стойност не по-малко от 600 000 лева.

Разрешение за дългосрочно пребиваване се предоставя при наличие на непрекъснато и законно пребиваване в страната за период от поне 5 години на основание предходно разрешение. Това е уредено в чл. 24е от ЗЧРБ и предоставя на чужденеца статут на пребиваващ дългосрочно в ЕС, съгласно Директива 2003/109/ЕО. Задължително се изискват доказателства за стабилни доходи, осигурено жилище, действаща здравна застраховка и елементи на интеграция в българското общество.

Разрешение за постоянно пребиваване се урежда в чл. 25 от ЗЧРБ и се предоставя при наличие на трайни основания: български произход (т. 1), брак с български гражданин от поне 5 години (т. 2), инвестиции, хуманитарни причини, или продължително пребиваване в страната за срок над 5 години (т. 7). Постоянното пребиваване не е ограничено във времето и предоставя почти всички права на българските граждани, с изключение на активното избирателно право и заемането на определени публични длъжности.

Важно е да се отбележи, че всеки от тези статути предполага различна процедура по кандидатстване, различен набор от документи, срокове за разглеждане и възможности за преминаване от един статут към друг. Така например, след 5 години законно пребиваване на основание разрешение за продължително пребиваване може да се подаде заявление за получаване на дългосрочно или постоянно пребиваване, а при условията на чл. 12 от Закона за българското гражданство — и за придобиване на българско гражданство.

Съществува ли неотменим статут на пребиваване в България?

В българското миграционно право не съществува правното понятие за „неотменим“ или безусловно гарантиран статут. Всеки вид разрешение за пребиваване — независимо дали е за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване — подлежи на отмяна при наличие на предвидени в закона основания. Дори разрешението за постоянно пребиваване, което се доближава най-много до понятието за стабилен и дълготраен правен статут, не е абсолютно защитено от отнемане.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, разрешение за пребиваване може да бъде отнето, когато се установи, че чужденецът:

– е представил неверни данни или фалшиви документи при кандидатстване;
– представлява заплаха за обществения ред, националната сигурност или общественото здраве;
– е извършил престъпление или е нарушил законовите изисквания за пребиваване;
– при дългосрочно пребиваване, е отсъствал от страната повече от 12 последователни месеца без уважителна причина (чл. 40, ал. 1, т. 9);
– при всяко пребиваване, е отсъствал от страната повече от 60 последователни месеца (чл. 40, ал. 1, т. 4).

Следователно, дори правният статут на постоянно пребиваващ може да бъде прекратен, ако чужденецът не поддържа реална връзка с България или нарушава законодателството. Това подчертава, че пребиваването винаги е обусловено от конкретни юридически и фактически изисквания, чието неизпълнение води до правни последици.

Дори българското гражданство, което е най-високата форма на правна принадлежност към държавата, може да бъде отнето, ако при неговото придобиване чрез натурализация са използвани измамни данни, кандидатът е осъждан за умишлено престъпление или са укрити определени факти и обстоятелства (чл. 22 от Закона за българското гражданство).

Трудова миграция и разрешения за работа в Република България

Правният режим на трудовата миграция в България е уреден основно в Закона за чужденците в Република България и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Тези два нормативни акта установяват основанията, условията и реда за получаване на разрешения за работа от граждани на трети държави, както и правния статут на работници — граждани на Европейския съюз и техните семейства.

Съгласно чл. 40 и чл. 44 от ЗЧРБ, чужденец може да извършва трудова дейност в България само ако разполага с издадено разрешение за работа от Агенцията по заетостта. Изключение се прави за определени категории лица, които имат право да работят без такова разрешение — например, чужденци с разрешение за постоянно пребиваване, лица с български произход, както и лица, обхванати от двустранни или многостранни международни споразумения.

В рамките на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са предвидени няколко режима за достъп до българския пазар на труда:

– разрешение за работа на основание сключен трудов договор (чл. 7 от ЗТММ);

– разрешение за извършване на дейност на свободна практика (чл. 24 от ЗТММ);

– разрешение за командироване или вътрешно корпоративно преместване (чл. 32 от ЗТММ);

– разрешение тип „Синя карта на ЕС“ за висококвалифицирани специалисти (чл. 33 от ЗТММ).

Съгласно чл. 24и, чл. 24к и чл. 33к и следващите от ЗЧРБ, България издава единни разрешения за пребиваване и работа от вида ЕРПР или Синя Карта на ЕС, както и разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер или за наемане на сезонни работници. Процедурата по кандидатстване включва представяне на заявление, документи за професионална квалификация, доказателства за липса на възможност работодателя да наеме български гражданин вместо чужденец (за някои процедури), сключен трудов договор, както и спазване на нормативно установените изисквания за условия на труд и възнаграждение.

Особено внимание се обръща на чужденци, които пребивават и работят в България повече от една година. В тези случаи често се инициира процедура по издаване на разрешение за продължително пребиваване, като при спазване на сроковете и легалността на престоя е възможно последващо преминаване към статут на дългосрочно или постоянно пребиваване.

На практика, се наблюдава нарастващ интерес към сезонната заетост, свободните професии (фрийланс), стартиращи бизнеси, както и към висококвалифицирана мобилност в рамките на транснационални компании. Всеки от тези случаи има специфичен правен режим, който изисква индивидуален подход при подготовка и правно съпровождане.

Убежище и международна закрила

Редът за предоставяне на убежище и международна закрила в Република България е уреден в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), в сила от 1 декември 2002 г., и отчасти в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Законодателната рамка отразява международните ангажименти на страната по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола от 1967 г., както и разпоредбите на правото на Европейския съюз.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, Република България предоставя три основни форми на закрила: убежище, международна закрила и временна закрила. Убежището се предоставя от президента на Републиката по реда на чл. 27, ал. 2 от Конституцията – чл. 2, ал. 1 от ЗУБ. Международната закрила, според чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ, включва статут на бежанец и хуманитарен статут, предоставяни по силата на международни договори, включително Женевската конвенция. Временната закрила, уредена в чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ, се прилага в случай на масово навлизане на чужденци, принудени да напуснат държавата си поради въоръжен конфликт, чужда агресия или масово насилие.

Статутът на бежанец се предоставя на чужденец, който има основателен страх от преследване по признаци на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения и не може или не желае да се завърне в своята държава – чл. 8 от ЗУБ. Хуманитарният статут, съгласно чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, за когото съществуват сериозни основания да се смята, че при връщане в страната си би бил изложен на реална опасност от смъртно наказание, изтезание или нечовешко и унизително третиране.

Временната закрила се предоставя с решение на Министерския съвет въз основа на акт на Съвета на Европейския съюз, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от ЗУБ. Тази закрила е приложима към лица от Украйна след 2022 г. и към 2025 г. остава в сила, предоставяйки права на пребиваване, достъп до здравеопазване, образование и труд.

Процедурата по предоставяне на закрила започва с лично и доброволно заявление от страна на чужденеца – чл. 4, ал. 2 от ЗУБ. Подалият заявление получава качеството на „търсещ закрила“ до приключване на административното производство. Компетентен орган по предоставяне на международна закрила е председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет – чл. 2, ал. 3 и чл. 6 от ЗУБ. Според чл. 5, ал. 1 от Устройствения правилник на агенцията, председателят е орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи държавната политика в областта на международната закрила.

Закрила не се предоставя, ако чужденецът представлява опасност за националната сигурност или е осъждан за тежко престъпление и представлява опасност за обществото – чл. 4, ал. 4 от ЗУБ. Освен това, ако чужденецът е злоупотребил с процедурата, отказ може да бъде постановен съгласно чл. 75 от ЗУБ.