Съставяне на саморъчно и нотариално завещание в България

Разпореждането с имущество „след смъртта“ чрез завещание е акт на изключително лично доверие и житейска зрялост. За някои то е начин да осигурят своите близки по справедлив начин. За други – шанс да подкрепят човек или кауза, които законът не признава като наследници. Но независимо от мотива, завещанието трябва да отговаря на строги изисквания – иначе рискува да бъде обявено за нищожно. ❗️

Съгласно българското наследствено право (чл. 13 и сл. от Закона за наследството), завещанието може да бъде съставено в две основни форми – саморъчно и нотариално. И двете форми имат специфични правила относно съдържание, форма, начин на съставяне и обявяване. В практиката ни като адвокати по семейно и наследствено право често срещаме случаи, в които непознаването на тези правила води до изненади: например, саморъчно завещание без дата, което се оказва нищожно; или нотариално завещание, което не е вписано в регистъра на завещанията и остава неоткрито дълго след смъртта на завещателя.

Особено внимание заслужават теми като:
– как се пише валидно саморъчно завещание, кои са задължителните реквизити и текстови формулировки;
– какви са процедурите и таксите за съставяне и обявяване на нотариално завещание;
– как се вписва завещание в Агенцията по вписванията;
– какви са разликите между универсално и частно завещание;
– възможно ли е и как се извършва прехвърляне на имот чрез завещание;
– как се проверява дали е оставено завещание, каква е давността и какво се случва, ако завещанието бъде открито след откриване на наследството.

BSLC е тук, за да предостави не само точен правен анализ, но и да Ви съдейства практически – от изготвянето на текст на завещание (включително образец), през консултация с нотариус до процеса по обявяване и вписване. С опит в трансгранични случаи и спорове за валидност, нашият екип гарантира, че Вашата воля ще бъде защитена и правно обезпечена. 🏛️📜

Какво представлява завещанието по българското право? Какви видове има?

Завещанието представлява едностранна правна сделка mortis causa, с която едно дееспособно лице (завещател) определя какво се случва с неговото имущество след смъртта му.

📝 Това означава, че завещанието поражда правно действие едва след смъртта на завещателя и не води до никакви правни последици приживе. Според чл. 13 и сл. от Закона за наследството (ЗН), завещанието има строго личен характер – не може да се извършва чрез пълномощник и е отменимо по всяко време от завещателя.

Съществуват два основни вида завещания: саморъчно завещание и нотариално завещание.

Съгласно чл. 25 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя. Не се допуска използване на пишеща машина или компютър. Това завещание може да бъде съхранявано от завещателя, негов близък или предадено на нотариус за съхранение – но не поражда автоматично регистрация, освен ако не бъде обявено след смъртта (чл. 27 и чл. 28 ЗН).

Например: ако възрастна жена саморъчно напише "Завещавам на внука си Иван целия си апартамент в София", датира документа и го подпише – това е валидно саморъчно завещание. То трябва да бъде обявено след нейната смърт от лице, което го е намерило или съхранявало.

Нотариалното завещание, от своя страна, се съставя пред нотариус при присъствието на двама свидетели, като волята на завещателя се продиктува и записва устно. Процедурата е формализирана по реда на чл. 24 ЗН и изисква лична явка. Завещанието се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса и се съхранява при нотариуса, без нужда от последващо обявяване – наследниците могат директно да поискат заверен препис.

Например: ако лице, което не може да пише, желае да завещае имот, той може да състави нотариално завещание чрез диктовка пред нотариус. Дори ако не може да се подпише, може да постави отпечатък от десен палец, а нотариусът удостоверява причината.

Юридически е важно да се прави разграничение между универсално завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН) – с което се завещава цялото или дробна част от наследството – и частен завет – завещаване на конкретна вещ или право (чл. 16, ал. 2 ЗН). Завещателят може да направи и двете – например да остави апартамента на дъщеря си (частен завет), а останалото имущество – на съпругата си (универсално завещание).

⚠️ Завещанието не може да бъде използвано, за да задължи някого приживе. Ако завещателят например се опита да включи клаузи, с които иска бъдещият наследник да го гледа или издържа, завещанието ще бъде нищожно (поради противоречие със закона – Решение № 130/2004 г. на ВКС). Такива отношения могат да се уредят само с договор за издръжка и гледане по чл. 258 ЗЗД.

BSLC предоставя експертна консултация при съставяне и тълкуване на завещания, включително за вписване, оспорване, запазени части и международноправни въпроси при наследяване. Свържете се с нас, за да съставим завещание, което отговаря на Вашите цели и предпазва наследството Ви от бъдещи спорове.

Как се изготвя саморъчно завещание?

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството, саморъчно завещание е завещание, което е изцяло написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя. Това е най-достъпната форма на завещателно разпореждане, но е и формално изключително взискателна – дори малко отклонение от законовите изисквания води до нищожност.

Изготвянето на саморъчно завещание е допустимо само за дееспособни лица – т.е. такива, които са навършили пълнолетие и не са поставени под пълно или ограничено запрещение. Ако едно лице е неграмотно или не може да пише, то няма право да съставя саморъчно завещание и следва да използва нотариалната форма.

📌 Какви са законовите изисквания за валидност на саморъчно завещание?

Според чл. 25, ал. 2 от Закона за наследството и утвърдената съдебна практика, завещанието е действително, ако са изпълнени три ключови условия:

1. Ръкописно изписване на текста: Завещанието трябва да бъде изцяло написано на ръка от самия завещател – без използване на компютър, пишеща машина или друг технически способ. Това може да стане с химикал, молив или друго средство, стига да е четливо и ръкописно. Писането може да бъде както на български език, така и на друг език, стига да е разбираемо.
2. 📝 Пример: Човек, който живее в чужбина, но е български гражданин, може да състави завещанието си на английски език, стига то да е написано собственоръчно.
3. Посочване на дата: Завещанието трябва да съдържа точна, пълна и ръкописно изписана дата – ден, месец и година. Тази дата може да бъде поставена на всяко място в документа, но не бива да бъде под подписа. Допустимо е да се срещне и текст, в който завещателят посочва, че е започнал писането на една дата и го е завършил на друга – валидна ще бъде последната.
4. 📌 Причина за изискване на дата: Тя е необходима за да се определи кое завещание е последно (ако има няколко) и за да се прецени дали завещателят е имал завещателна дееспособност към момента на съставяне.
5. Подпис: Подписът трябва да е поставен собственоръчно от завещателя и да се намира в края на завещанието. Написаното под подписа не поражда правни последици, освен ако завещателят не повтори подписа и датата отново след новото съдържание.

🛠️ Корекции и допълнения: Законът допуска извършване на поправки в саморъчно завещание, но само ако те са подписани и датирани от завещателя. Например, ако завещателят първоначално посочи едно лице, а след това реши да промени това, той трябва ясно да отбележи промяната, да я датира и да я подпише.

📁 Съхранение на саморъчно завещание – възможности и рискове

Законът не предвижда задължително място или процедура за съхранение на саморъчно завещание. Именно затова въпросът как и къде се пази завещанието е от ключово значение за неговото намиране и валидно обявяване след смъртта на завещателя. Според практиката, завещанието може да бъде:

– съхранявано лично от завещателя (в дома, сейф и др.),
– предадено на друго доверено лице (наследник, приятел и др.),
– оставено при адвокат,
– предадено за съхранение при нотариус в запечатан плик.

📌 Важно уточнение: Предаването на саморъчно завещание на нотариус не го превръща в нотариално. То остава саморъчно, но нотариусът изготвя протокол за предаване, който се подписва от лицето, предало документа и от самия нотариус. Това обстоятелство се вписва в специална регистърна книга към Агенцията по вписванията (чл. 33а от Правилника за вписванията).

📜 Обявяване на саморъчното завещание пред нотариус

След смъртта на завещателя всяко заинтересовано лице (например наследник, заветник или кредитор) може да подаде заявление до нотариус с искане за обявяване на завещанието. Няма срок за това действие, но то е абсолютно необходимо за влизане в сила на завещателните разпореждания.

🔎 Какво включва процедурата?

– Завещанието се представя на нотариуса, който го прочита на глас;
– Съставя се протокол, в който се описват обстоятелствата по предаването и съдържанието;
– Към протокола се прилага самото завещание;
– Завещанието се вписва в книгата на Агенцията по вписванията – чрез отбелязване на акта за обявяване;
– Ако завещанието съдържа разпореждания относно недвижим имот, то задължително се вписва и в имотния регистър.

🏛️ Достъп до съдържанието на завещанието

След обявяването, нотариусът издава удостоверени преписи от завещанието на заинтересованите страни – обикновено това са наследниците или заветниците. При нужда от сделки с имота – като прехвърляне, делба или залог – нотариусът изисква вписано завещание в имотния регистър, преди да пристъпи към изповядване на сделката.

🧩 Какви са рисковете на саморъчното завещание?

Тъй като няма централен регистър на саморъчните завещания, ако то не е обявено и не се намира от близките, волята на завещателя може да остане неизпълнена. Ето защо препоръчително е завещанието да бъде предадено на нотариус или надежден адвокат за съхранение, с цел гарантиране на неговото изпълнение.

Как се изготвя нотариално завещание?

🖋️ Нотариалното завещание в България представлява завещателно разпореждане, което се изготвя под формата на нотариален акт, а не просто с нотариална заверка на подписа или съдържанието. Това е строго формализирана процедура, при която се прилагат изискванията на Закона за наследството и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Кой нотариус може да състави нотариално завещание? Може ли да се обърна към български консул в чужбина?

Съгласно установената практика, всеки нотариус в България може да състави нотариално завещание, независимо къде се намират имотите или къде е постоянният адрес на завещателя. Няма изискване за местна компетентност, освен в случаите на сделки с недвижими имоти между живи. Завещания могат да се съставят и от консули в чужбина, но кметове или заместник-кметове не могат да съставят нотариални завещания.

Как се извършва самото завещателно разпореждане?

Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за наследството, завещанието се извършва лично от завещателя пред нотариус и в присъствието на двама свидетели. Тези свидетели се наричат понякога „инструментарни“ и не могат да бъдат лица, които се облагодетелстват от завещанието – например бъдещи наследници или заветници.

Процедурата протича по следния начин:

1. ✅ Завещателят излага устно волята си пред нотариуса. Тя трябва да бъде ясна, еднозначна и конкретна.
2. 🖊️ Нотариусът я записва (или чрез свой служител), след което прочита на глас изготвения текст пред завещателя и свидетелите.
3. 📜 Завещателят потвърждава, че записаното съответства на действителната му воля.
4. 📝 Нотариусът удостоверява, че всички формални изисквания са спазени – изслушана воля, потвърждение, присъствие на свидетели.
5. ✍️ Завещанието се подписва от завещателя, нотариуса и двамата свидетели.

Завещание от лица, които не са в състояние да се подписват

Ако завещателят не е в състояние да се подпише, поради неграмотност или физически недъг, той поставя отпечатък от десния си палец. В акта задължително се вписва причината за това. При невъзможност и за това – отпечатък от друг пръст. Ако изобщо не може да бъде поставен отпечатък, но има свидетели и нотариална форма, завещанието все пак се счита за валидно.

Как се съхранява, достъпва и вписва в Имотния регистър нотариалното завещание?

📂 Нотариалното завещание се съхранява задължително от нотариуса, при когото е било съставено. То не се предава на завещателя и не се съхранява у наследника или адвокат, за разлика от саморъчните завещания. Това осигурява сигурност, защита от унищожаване или изгубване, както и възможност за достъп от заинтересовани лица след смъртта на завещателя.

Обявяване и достъп след смъртта

След смъртта на завещателя не се изисква изрично обявяване на нотариалното завещание, тъй като неговата правна сила възниква автоматично с настъпване на смъртта. Заинтересованите лица – наследници по закон или заветници – могат да поискат заверен препис от него от нотариуса. Нотариусът е длъжен да извърши отбелязване в специалната книга на Агенцията по вписванията, съгласно чл. 33а от Правилника за вписванията.

🧾 Важно уточнение: нотариусът може да предостави препис от завещанието само на лица с правен интерес (наследници, заветници и др.), като извършва строга проверка на правото на достъп.

Вписване на нотариалното завещание в Имотния регистър

Когато в нотариалното завещание има разпореждания с недвижими имоти, нотариусът задължително вписва завещанието в Имотния регистър. Това вписване гарантира, че разпореждането е противопоставимо на трети лица и създава правна сигурност относно собствеността.

🧷 Пример от практиката: Ако завещател е оставил апартамент на свой племенник, нотариусът трябва да впише това завещание в Имотния регистър.

Съхраняване на завещанието

Макар че всеки нотариус може да състави завещание, обработката след смъртта на завещателя се извършва в рамките на териториалната компетентност на нотариуса. Нотариалният акт не може да бъде преработен или предоставен от друг нотариус, освен ако няма изрично пълномощно или наследствена връзка с нотариуса, който го е съставил.

🔒 Заместник-нотариус няма правомощие да обработва или издава преписи от завещанието, освен ако не е надлежно упълномощен.

Кой и кога може да поиска или извърши отмяна на завещанието?

Съгласно чл. 38 и чл. 39 от Закона за наследството, единствено завещателят може да отмени своето завещание, и то по всяко време до настъпването на смъртта му. За разлика от други едностранни актове като дарението, при завещанието не е необходимо да съществуват определени правни основания за отмяна – решението за това е изцяло в правомощията на завещателя. 📜

Отмяната може да бъде изрична или конклудентна, като и двете имат еднаква правна сила, ако се докаже действителната воля на завещателя.

Изрична отмяна

Тя се осъществява по два начина:

• С ново завещание, в което изрично се заявява, че предходното се отменя. Това е най-често срещаният случай. Например: „С настоящото отменям всички предходни завещания и завещавам...“.
• Чрез специален нотариален акт, предназначен единствено за отмяна на предходното завещание – без да се съставя ново разпореждане. Това е по-рядко използван способ, но е напълно допустим и особено приложим, когато завещателят желае да отмени волята си без да прави ново разпореждане.

Важно е да се отбележи, че няма значение от какъв вид е предходното завещание – саморъчно или нотариално – тъй като всички видове завещания имат равна юридическа стойност, независимо от формата им.

Конклудентна (мълчалива) отмяна

Тази отмяна се извършва без изрично изявление, когато новото завещание урежда същите отношения, но по различен начин. Например, ако първоначално завещанието предвижда апартамент за лице Б, а в ново завещание апартаментът е завещан на лице В – приемаме, че първото разпореждане е отменено. Ако пък разпоредбата е идентична, т.е. и двете завещания посочват Б като получател, липсва отмяна.

Конклудентната отмяна включва и физическо унищожаване на саморъчно завещание – скъсване, изгаряне или други действия, от които без съмнение личи волята за заличаване на разпореждането.

Отмяна на завет

Заветът (индивидуално завещателно разпореждане) може да бъде отменен също чрез:

1. Отчуждаване на индивидуално определена вещ, предмет на завета. Например, ако А е завещал жилище на Б, но преди смъртта си го продава на В, заветът се счита за отменен. Интересно е, че дори завещателят по-късно да си върне имота, заветът остава отменен, освен ако няма ново разпореждане.
2. Преработване на вещта, така че тя да изгуби същността си – напр. златна гривна, разтопена и превърната в обеци. Вещта вече не съществува като идентичност, а новите предмети не могат да се считат за обект на завета.

⚠️ Има едно изключение: ако сделката, чрез която е отчуждена вещта, е унищожаема – например извършена под заплаха, грешка или измама – и бъде обявена за нищожна от съда, тогава се приема, че заветът не е бил отменен.

Тази уредба дава значителна свобода на завещателя, но изисква изключителна яснота в изразяването на волята – особено когато се борави с повече от едно завещание. Затова изготвянето, отмяната и съхранението на завещанията следва винаги да бъде консултирано с опитен адвокат по наследствено право.

Кога завещанието е нищожно - т.е. не поражда правно действие изначално?

Съгласно чл. 42 от Закона за наследството, завещанието е нищожно, когато не са спазени законовите изисквания относно формата, субектите или съдържанието му. Това е специална правна уредба, която дерогира общия режим на нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и се прилага при наличие на строго определени предпоставки. ⚠️

Нищожност поради пороци във формата

Най-честото основание за нищожност е формален дефект – т.е. несъответствие с предвидените в закона изисквания. Примерите включват:

• Саморъчното завещание не е написано собственоръчно (напр. написано на компютър и разпечатано на принтер).
• Липсва дата или има две различни дати, което прави невъзможно да се определи последната действителна воля.
• Липсва подписът на завещателя, или той не е поставен в края на завещанието.
• Нотариалното завещание не е подписано от завещателя, свидетелите или нотариуса.
• Нотариусът не е спазил процедурните правила: например, не е прочел завещанието на глас, не е удостоверил, че волята е заявена устно или свидетелите са заинтересовани лица.

📌 Всяко от тези нарушения води до абсолютна нищожност – завещанието не поражда правно действие от самото начало.

Нищожност поради липса на пасивна завещателна правоспособност

Завещанието е също нищожно, ако е направено в полза на лице, което няма правото да наследява. Това включва:

• Лице, което е починало преди завещателя или не е било заченато към момента на смъртта му.
• Юридическо лице, което не съществува към момента на откриване на наследството (с изключение на фондации, учредени със завещание).
• Наследник, който е недостоен по смисъла на чл. 11 ЗН, напр. убиец на наследодателя или лице, възпрепятствало изразяването на последната му воля.

Нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави

Тази хипотеза обхваща завещания, чието съдържание нарушава императивни правни норми или обществено-морални ценности. Например:

• Съвместно завещание от двама души – това е изрично забранено от чл. 15 ЗН.
• Завещание, което налага задължения върху наследника още приживе – напр. изискване да се грижи за завещателя или да извърши действия, преди да е открито наследството.
• Завещание, което изрично посочва незаконен или неморален мотив, напр. „Завещавам на Георги, защото уби тъщата ми.“

Последици и процесуални аспекти

Нищожното завещание не поражда никакви правни последици – нито наследствени, нито вещни. То се счита за никога несъществувало от юридическа гледна точка.

На нищожността може да се позове всяко лице, което има правен интерес – това включва наследници по закон, наследници по други завещания, заветници и трети заинтересовани лица.

Срок за предявяване не съществува, тъй като нищожността може да бъде заявена по всяко време – било с иск, било с възражение (напр. наследник по закон оспорва иск на заветник, като твърди нищожност на завещанието).

Често съдът приема и частична нищожност – напр. когато някои клаузи са в противоречие с добрите нрави или закона, но останалата част от завещанието остава валидна. Тогава се прилага конверсия по чл. 17 ЗН, при която нищожната клауза се заменя с допустима, ако това съответства на предполагаемата воля на завещателя.

Кога завещанието е унищожаемо – т.е. може да бъде прогласено за недействително от съда?

Съгласно чл. 43 и чл. 44 от Закона за наследството, завещанието е унищожаемо, когато в момента на неговото съставяне е налице порок на волята на завещателя. Това означава, че то поражда правни последици, но действието му може да бъде прекратено със съдебно решение, ако бъде доказано, че волята на завещателя е била опорочена. ⚖️

Основания за унищожаемост на завещание

Четири са специално предвидените основания за унищожаемост в наследственото право – уредбата е специална и изключва директното приложение на чл. 27 и сл. ЗЗД:

1. Грешка в лицето – това означава, че завещателят е бил в заблуждение относно самоличността или качествата на лицето, в чиято полза прави завещанието. Например: „Завещавам колекцията си на Петър, защото е уважаван професор по право“, а впоследствие се оказва, че този Петър е съвсем друго лице без никаква връзка с правото.
2. Измама – когато завещателят е умишлено въведен в заблуждение от лицето, в чиято полза завещава. Типичен случай е, ако някой го убеждава, че всички други наследници са починали или се отказали.
3. Заплашване (насилие) – изразява се в психическо въздействие, което принуждава завещателя да направи разпореждане против волята си. Например: наследник заплашва възрастен родител, че ще го изостави, ако не му прехвърли имот чрез завещание.
4. Нарушена завещателна дееспособност – най-често срещаното основание в практиката. Завещанието е унищожаемо, ако завещателят не е бил в състояние да ръководи действията си към момента на съставянето – например поради деменция, алкохолна интоксикация или остро психично заболяване. Доказването е трудно, тъй като се изискват доказателства именно за конкретния момент на волеизявлението – медицински документи, експертизи и свидетелски показания.

Кой и как може да иска унищожаване?

Право да искат унищожаване на завещание имат всички лица с правен интерес – напр. наследници по закон или по друго завещание, които биха се облагодетелствали, ако завещанието бъде прогласено за недействително.

❗ За разлика от общия ред по чл. 28 ЗЗД, където право на иск има само страната с опорочена воля, тук пасивната легитимация е по-широка – допустимо е и наследник, който не е участвал в съставянето на завещанието, да иска неговото унищожаване.

Процедурата е само по съдебен ред, чрез конститутивен иск. Възможно е също така унищожаемостта да се релевира чрез възражение – например, когато ответникът по дело оспорва валидността на завещанието, което се ползва като основание от ищеца.

Срокове

Съгласно чл. 44 ЗН, искът за унищожаване трябва да се предяви в срок от 3 години от узнаване на основанието за унищожаемост, но не по-късно от 10 години от откриването на наследството. Това представлява съчетание от субективен и абсолютен преклузивен срок.

Изключение: възражение за унищожаемост не е ограничено със срок – може да бъде направено дори и след изтичане на 10-годишния срок, ако се повдигне в хода на съдебен процес.

Какво представлява „изпълнителят на завещанието“ и кой може да заема тази роля?

Съгласно чл. 45–47 от Закона за наследството, изпълнителят на завещанието е лице, назначено от завещателя с цел да осигури точното изпълнение на неговата последна воля. Това е факултативен елемент от съдържанието на завещанието – завещателят не е длъжен да назначава такова лице, но може да го направи, ако счита, че е необходимо да се гарантира яснота, контрол и ефективност при реализирането на завещателните разпореждания. 📜

Назначаване

Изпълнителят може да бъде назначен само от самия завещател, и то изрично чрез клауза в завещанието. Районният съд не може сам да определи изпълнител, за разлика от управителя на наследството по чл. 59 ЗН. Назначението може да обхваща всички завещателни разпореждания или да е ограничено до конкретни – напр. да се грижи само за изпълнението на завети.

Възможно е да бъдат назначени повече от един изпълнител, например когато завещанието съдържа сложни или многобройни разпореждания.

Кой може да бъде изпълнител?

Всяко пълнолетно и дееспособно лице може да бъде назначено за изпълнител. Това може да е близък роднина, доверено лице, дори адвокат или наследник – няма правна пречка изпълнителят да бъде едновременно наследник или заветник, стига да няма конфликт на интереси. Може да се уговори и възнаграждение за този ангажимент, което обикновено се записва в завещанието.

Правомощия и задължения

След встъпването в длъжност изпълнителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Това е ключова стъпка, защото ясно очертава какво представлява наследството – активи и пасиви – и с какво трябва да се разпорежда или управлява. 📑

Той има право:

• Да извършва действия по управление на наследственото имущество – напр. плащане на текущи сметки, грижа за движими и недвижими вещи, и др.
• Да изплаща заветите, ако има такива, както и вземанията на кредитори на наследодателя.
• Да извършва разпоредителни действия (напр. продажба на имот) само с разрешение на Районния съд – това гарантира съдебен контрол при важни сделки.

Ако изпълнителят не изпълнява задълженията си или злоупотребява с правата си, Районният съд може да го освободи от длъжност, по искане на заинтересовано лице.

Исторически пример и роля в практиката

Един от най-известните примери е завещанието на Иван Евстратиев Гешов, чрез което е създаден фонд за основаване на Софийския университет. Изпълнителят на това завещание играе ключова роля за осъществяване на завещателната воля с дългосрочна стойност за обществото.

✍️ Примерни текстове на саморъчно завещание – валидно и нищожно

При съставяне на завещание е изключително важно не само да бъдат спазени формалните изисквания (писане на ръка, дата, подпис), но и да се избягват съдържателни пороци, които водят до нищожност на завещанието. Типични примери са: завещание в полза на неправоспособно лице, създаване на съвместно завещание, както и мотиви, които противоречат на добрите нрави или закона.

✅ Валидно саморъчно завещание

Завещавам на моя близка приятелка Л. цялото си движимо имущество, включително всички налични парични средства, банкови депозити и вещи, които се намират в жилището ми в гр. Пловдив, ул. „М.К.“ № 4.

В случай че Л. не желае или не може да приеме наследството, завещавам същото имущество на И., която ме е подкрепяла в последните години.

Настоящото завещание изразява моята свободна и съзнателна воля.

17.03.2024 г.
(Подпис)

📌 Коментар: Завещанието съдържа валидно завещателно разпореждане в полза на правоспособно лице, с ясно указано резервно разпореждане. Няма пороци, противоречия с добрите нрави или императивни норми. Завещанието е изцяло валидно съгласно чл. 13, чл. 21 и чл. 25 ЗН.

❌ Нищожно саморъчно завещание

Завещавам апартамента си в гр. Варна, бул. „Трети март“ № 20, на моя приятел В.

Направил съм този избор, защото В. ми помогна да се освободя от една бреме – той лично се разправи с бившия ми работодател, който ме унижаваше.

Освен това задължавам В. приживе да ме посещава всяка неделя и да ми носи продукти.

04.05.2022 г.
(Подпис)

📌 Коментар: Завещанието е нищожно по няколко причини:

• Мотивът, че се прави в полза на лице, защото е „разчистило сметки“ с трето лице, противоречи на добрите нрави – чл. 42, т. 3 ЗН.
• Завещанието съдържа недопустимо условие, задължаващо наследника приживе да извършва конкретни действия – което също е недопустимо ограничение и порок.

Това разпореждане не поражда правни последици – завещанието е нищожно по смисъла на чл. 42 ЗН.

Ако желаете Вашата воля да бъде изпълнена точно и правно издържано, доверете съставянето на завещание на професионалистите от BSLC. Нашият екип гарантира яснота, законосъобразност и защита на интересите Ви.

Използването на т.нар. субституционни клаузи (наследствени заместници) е допустимо по българското право само в строго определени рамки. Завещателят може да посочи резервен наследник в случай, че основният не може или не желае да приеме наследството. Такава воля следва да е изразена ясно и съгласно чл. 21, ал. 1 ЗН. В противовес, всяка клауза, с която наследството се завещава на лице с условие да го прехвърли на трето лице след своята смърт, е нищожна – чл. 21, ал. 2 ЗН.

Ето два примера:

✅ Валидно завещание с обикновена субституция

Завещавам апартамента си, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Розова долина“ № 7, на Иван.
В случай че Иван е починал преди мен, или ако се откаже от наследството, или се окаже недостоен да наследява, завещавам същия имот на Стефан.

12.03.2022 г.
(Подпис)

📌 Коментар: Завещанието съдържа обикновена (наследствена) субституция – посочен е резервен наследник, който ще получи имота само ако основният не може или не желае. Такава формулировка е напълно допустима съгласно чл. 21, ал. 1 ЗН.

❌ Нищожно завещание с фидеикомисарна субституция

Завещавам къщата си в с. Влахи на Радостина, като ако тя почине, къщата ще премине в собственост на нейната дъщеря – Ваня.

18.11.2021 г.
(Подпис)

📌 Коментар: Този текст въвежда фидеикомисарна субституция, която представлява разпореждане със собствеността след смъртта на наследника, което е изрично забранено от чл. 21, ал. 2 ЗН. Клауза от този вид е нищожна и не поражда правни последици.

Валидно ли ще е завещание, в което са завещани 10 000 евро, но към момента на смъртта на наследодателя, такава сума няма?

Да, такова завещание ще бъде валидно, дори ако към момента на смъртта на наследодателя не се намира налична сума от 10 000 евро.

Съгласно чл. 13 и сл. от Закона за наследството (ЗН), завещание може да съдържа както универсални, така и частни разпореждания, включително за родово определени вещи (напр. парична сума).

В случая завещаната сума представлява родово определена вещ (пари), а не индивидуално определен актив. Това означава, че завещанието остава в сила, но се прилага само ако в наследствената маса се съдържат парични средства, с които може да бъде изпълнено разпореждането.

• Ако към момента на смъртта в наследството има достатъчно парични средства – заветът ще бъде изпълнен изцяло.
• Ако средствата са по-малко – заветът ще бъде изпълнен частично, до размера на наличните средства, освен ако не се ангажира част от друго имущество.
• Ако няма никакви пари – завещателното разпореждане не се изпълнява, но не защото е нищожно, а защото липсва обект за неговото изпълнение.

📌 Важно: Това не влияе върху валидността на самото завещание. Завещанието остава действително, но не може да се изпълни, когато липсва съответстващо имущество.