Адвокати по семейно и наследствено право в България - BSLC

Семейните и наследствените отношения, особено в България, често ни поставят пред най-чувствителните житейски решения – развод, спор за родителски права, делба на семейно имущество, дарения и завещания на наследствено имущество и други. В такива моменти е решаващо да имате до себе си не просто адвокат, а доверен съветник с юридически усет и човешко отношение. Точно тук ние от BSLC (Black Sea Law Counsel)– адвокати по семейно и наследствено право в България – се включваме с пълната си експертиза.

👩‍⚖️ Представете си, че предстои развод, но не знаете как да уредите грижата за детето, жилището, семейното имущество и издръжката. Или че близък е починал, а дарения и завещания застрашават правото ви на дял от наследството. Може би вече сте получили „изгодно“ предложение за покупко-продажба на семейна къща, но подозирате, че се цели лишаване на друг наследник. Това са само част от реалните казуси, в които добрият адвокат по наследствено право във София, Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора или Велико Търново прави разликата между загуба и справедливост.

🏠 В BSLC работим както по доброволни споразумения и брачни договори, така и в съдебни спорове – за делба на имущество, отказ от наследство, оспорване на завещание, режим на лични отношения с деца и определяне на издръжка. Специализираме в комплексни случаи, включително когато е нужно лишаване от наследство чрез дарение, завещание или фиктивна продажба, както и при спорове между наследници по права линия.

⚖️ Нашият екип комбинира дълбоко познаване на семейното и наследственото право с умения за преговори, медиация и стратегическо водене на съдебни дела. Работим както с български граждани, така и с чужденци, като представляваме клиенти в цяла България. Ние не просто решаваме казуса – ние Ви водим уверено през него.

Кога трябва да потърсите адвокат по семейно и наследствено право в България?

Семейните и наследствените въпроси засягат най-интимната и същевременно най-уязвима сфера на живота – отношенията между близки хора. Именно затова, когато правната сигурност се разклати, а емоциите вземат връх, професионалната помощ от адвокат със специализация в семейното и наследственото право не е просто препоръчителна – тя е необходима.

📌При нужда от юридическа яснота още преди сключване на брак

Съгласно чл. 38, ал. 1 от Семейния кодекс, бъдещите съпрузи могат да изберат режим на имуществените си отношения – така наречените "законов режим на общност", "законов режим на, разделност" или сключване на брачен договор. Консултация с адвокат е наложителна, когато имате високи доходи или бизнес, които желаете да защитите чрез брачен договор още преди сключването на брака.

⚖️ При развод, раздяла или спорове относно общите деца

Съгласно чл. 49 и чл. 50 от Семейния кодекс, разводът може да бъде по взаимно съгласие или по съдебен ред. Адвокатът е ключова фигура при:

• съставяне на споразумение за развод по взаимно съгласие (чл. 50 СК);
• защита на родителските права и изготвяне на режим на лични отношения (чл. 127 СК);
• определяне и защита на правото на издръжка (чл. 139–152 СК);
• случаи на домашно насилие, които изискват съдебна закрила.

🏡 При наследствени въпроси – откриване, разпределяне или отказ от наследство

Съгласно чл. 5 от Закона за наследството, наследяването се открива с настъпване на смъртта на лицето. Адвокатската помощ е препоръчителна:

• при оспорване на завещание или дарение, накърняващо запазената част (чл. 30 ЗН);
• при изготвяне на завещание или дарение между роднини;
• при необходимост от отказ от наследство заради дългове;
• когато възникне спор между наследници или е някой от наследниците е недостоен да наследи (чл. 11 ЗН).

🤝 При изготвяне или разваляне на договор за издръжка и гледане или договор за дарение на наследствен имот

Договорът за прехвърляне на имущество срещу издръжка и гледане по чл. 258 и сл. от ЗЗД носи сериозни правни последици – и за прехвърлителя, и за приобретателя. Адвокатът е незаменим при:

• преценка на справедливостта и законосъобразността на клаузите;
• изготвяне на договор с ясни права и задължения;
• разваляне на договора при неизпълнение или злоупотреба.

✈️ При наличие на международен елемент – чуждестранен съпруг, дете в чужбина или имоти извън България

Съгласно чл. 4–5 от Кодекса на международното частно право и Регламент (ЕС) № 2201/2003, българските съдилища са компетентни по множество дела с международен елемент. Правилното определяне на приложимото право и компетентния съд изисква адвокат с опит в трансгранични семейни и наследствени отношения.

💼 Във всеки от тези случаи екипът на BSLC (Black Sea Law Counsel) е до вас с експертност, ангажираност и дискретност. Помагаме ви да защитите своите права, да планирате разумно и да преминете през деликатни ситуации с юридическа сигурност и човешко отношение. Свържете се с нас, за да обсъдим вашата конкретна ситуация.

Какви са условията и изискванията за сключване на брак в България?

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), само гражданският брак, сключен по предписаната от закона форма, поражда правните последици, които законите свързват с брака. Това означава, че религиозният обред няма правна стойност, освен ако не е предшестван от надлежно регистриран граждански брак.

Съгласно чл. 5 СК, бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние. Съгласието е валидно, ако е дадено без принуда, измама или грешка, и ако встъпващите в брак са в състояние да изразят свободната си воля.

Съгласно чл. 6, ал. 1 СК, минималната възраст за сключване на брак е 18 години. Съществувалата в миналото възможност за намаляване на възрастта с разрешение на съда беше отменена, и в момента няма законна възможност за сключване на брак под 18 години.

Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 СК, не могат да сключат брак:

• лица, които вече са в брак;
• лица, поставени под пълно запрещение или страдащи от душевна болест или слабоумие;
• лица с тежки заболявания, които застрашават другия съпруг или бъдещото поколение (освен ако другият съпруг е осведомен);
• роднини по права линия, братя и сестри, роднини по съребрена линия до четвърта степен, както и осиновители и осиновени.

Съгласно чл. 9 СК, встъпващите в брак подават декларации и медицински свидетелства, удостоверяващи липсата на законови пречки и наличие на информирано съгласие относно евентуални заболявания. При избор на имуществен режим или сключване на брачен договор се представят допълнителни документи с нотариална заверка.

⚠️ Кога бракът е унищожаем според Семейния кодекс?

Съгласно чл. 46, ал. 1 СК, бракът е унищожаем, когато при неговото сключване са били нарушени условията по чл. 6 или чл. 7 СК, или когато съгласието е било изразено под принуда чрез заплашване с тежка и предстояща опасност.

1️⃣ Нарушена минимална възраст за сключване на брак (чл. 6, ал. 1 СК)
Брак, сключен от лице под 18 години, е унищожаем. Към настоящия момент в СК няма правна възможност за намаляване на възрастта с разрешение на съда – всички разпоредби, допускащи това, са отменени.

2️⃣ Наличие на пречка по чл. 7 СК
Бракът подлежи на унищожаване, ако при сключването му:

• единият от съпрузите вече е в друг брак;
• някой от встъпващите е поставен под пълно запрещение или страда от тежка психическа болест;
• съществува роднинска връзка, забраняваща брака (сключен брак между роднини по права линия, между братя и сестри или осиновители и осиновени);
• единият страда от сериозно заболяване, създаващо опасност за другия или за поколението, без другият съпруг да е бил информиран.

3️⃣ Съгласие, дадено под заплаха (чл. 46, ал. 1, т. 2 СК)
Ако съгласието за сключване на брак е било изразено поради заплашване с тежка и непосредствена опасност за живота, здравето или честта на лицето или негови близки, бракът е унищожаем. В този случай не се изисква физическо насилие – достатъчно е обективна и сериозна заплаха, която е повлияла върху волята.

⚖️ Важна особеност – унищожаемостта действа след съдебно решение

Съгласно чл. 46, ал. 2 СК, никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда с влязло в сила решение. До този момент бракът се счита за валиден и поражда всички правни последици.

Какви видове имуществени режими могат да изберат бъдещите съпрузи при сключване на брак?

Съгласно чл. 18 от Семейния кодекс, имуществените отношения между съпрузите се уреждат чрез избор на един от трите предвидени от закона режими: законов режим на общност, режим на разделност или договорен режим (брачен договор). Изборът се извършва при сключването на брака и се удостоверява с декларация с нотариална заверка на подписите, представяна на длъжностното лице по гражданското състояние.

1️⃣ Законов режим на общност (чл. 21–27 СК)
При този режим, ако не е направен друг избор, по силата на закона възниква съпружеска имуществена общност върху придобитото по време на брака имущество (чл. 21, ал. 1 СК). Общността включва активи, придобити чрез труд, доходи от лично имущество и други придобивки със съвместен принос. Всеки от съпрузите има равни права върху общото имущество, независимо от индивидуалния принос. Разпореждането с общи вещи се извършва съвместно.

2️⃣ Режим на разделност (чл. 28 СК)
Съгласно този режим, всяко лице запазва самостоятелната собственост върху придобитото по време на брака. Това е подходящ избор за лица, които желаят ясно разделение на имуществената си сфера – например при повторен брак, бизнес интереси или защита на наследствено имущество. Разделността не засяга общите задължения и възможността за солидарна отговорност.

3️⃣ Договорен режим (брачен договор) – чл. 38–51 СК
Съпрузите могат да уредят имуществените си отношения чрез писмен брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието (чл. 38, ал. 1 СК). Договорът може да предвиди:

• кой какво внася в брака;
• как ще се управлява и разпределя имущество, придобито по време на брака;
• начин на уреждане на отношенията при развод.

Брачният договор не може да съдържа клаузи относно личните права и задължения на съпрузите, родителските права или издръжката на децата.

Съпрузите могат да променят избрания режим и по време на брака, като подават общо заявление в съответния регистър (чл. 20 СК). Екипът на BSLC изготвя брачни договори, консултира по избор на режим и представлява клиенти при спорни или рискови ситуации, свързани с имуществени отношения между съпрузи.

Какви са степените на родство в България и какво правно значение имат?

Съгласно чл. 74, ал. 1 от Семейния кодекс, родството по права линия е връзката между две лица, при която едното произхожда от другото – например родител и дете, баба и внуче. Родството се изчислява по броя на поколенията – всяко поколение представлява една степен (чл. 75, ал. 1 СК). Така между майка и дъщеря има първа степен по права линия, а между дядо и внучка – втора.

Съгласно чл. 74, ал. 2 СК, родството по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, но не произхождат едно от друго – например братя, братовчеди. Степените се броят от единия роднина до общия прародител и после надолу до другия роднина (чл. 75, ал. 2 СК). Така брат и сестра са роднини от втора степен по съребрена линия, а първи братовчеди – четвърта.

Съгласно чл. 76, ал. 1–2 СК, родството по сватовство възниква между роднините на единия съпруг и другия съпруг. Например свекър и снаха са роднини по сватовство от първа степен. Това родство се изчислява по аналогичен начин, но няма произход – то е условно и възниква само чрез брак. Съгласно чл. 76, ал. 5 СК, то има значение само в случаите, изрично предвидени от закона, например при осиновяване или пречки за брак. При прекратяване на брака родството по сватовство отпада (чл. 76, ал. 6 СК).

Какво правно значение имат степените на родство по права и съребрена линия и по сватовство?

Съгласно чл. 74 и чл. 75 от Семейния кодекс, българското право различава три основни вида родство – по права линия, по съребрена линия и по сватовство. Всеки от тези видове има конкретно и различно правно значение, което се проявява в различни области на гражданското, семейното, наследственото и административното право.

🔷 Родство по права и съребрена линия

Съгласно чл. 7, ал. 2 СК, родството по права линия и съребрена линия до четвърта степен включително е пречка за сключване на брак. Така например, първи братовчеди (четвърта степен по съребрена линия) не могат да сключат законен брак в България, докато втори братовчеди (пета степен) могат.

Съгласно чл. 5–10 от Закона за наследството, наследяване по закон е допустимо само между роднини по права и съребрена линия, като съществуват четири основни реда на наследяване. Роднините по сватовство не попадат в нито един от тези редове и нямат наследствени права по закон.

Съгласно чл. 46 и чл. 49 СК, определени родствени връзки са пречка и за осиновяване, особено когато става въпрос за пряко родство или за случаи, при които би се нарушила естествената семейна структура.

Съгласно чл. 140 и чл. 141 СК, родството по права линия и съребрена до определена степен е основание за възникване на задължение за издръжка. Родители и деца имат взаимно задължение, а братя и сестри – при определени обстоятелства и липса на други задължени лица.

Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, родството е основание за презумпция за знание при Павлов иск. Ако едно лице прехвърли имущество на свой роднина, законът приема, че третото лице (контрагентът) е знаело, че с тази сделка се увреждат кредитори.

Съгласно чл. 22 ГПК, чл. 29 АПК и съответните разпоредби на НПК, родството по права и съребрена линия е основание за отвод на съдия, прокурор, следовател или нотариус, когато се установи конфликт на интереси или зависимост.

Съгласно ДОПК, ЗПУКИ, ТЗ и други закони, родството е критерий за определяне на „свързани лица“, което има значение при данъчен контрол, конфликт на интереси и търговски отношения.

🔷 Родство по сватовство – особености и значение

Съгласно чл. 76 от СК, родството по сватовство възниква между съпрузите и роднините на техния партньор, като се изчислява по същите принципи както по права или съребрена линия.

• В първата хипотеза – съпругът е роднина по сватовство със семейството на партньора, в същата степен, в която последният е свързан с тях.
• Във втората хипотеза – двама роднини от двете семейства (напр. сестри на съпрузите) се свързват по сватовство, като се сумират степените им до съпрузите.
• В третата хипотеза – съпругите на двама братя, както и съпрузите на две сестри, се считат за роднини по сватовство от втора степен.

Съгласно чл. 76, ал. 5 СК, родството по сватовство няма правно значение, освен в изрично предвидените от закона случаи:

• не е пречка за брак;
• не поражда наследствени права;
• не води до задължение за издръжка;
• но е основание за отвод на съдии, прокурори, нотариуси и други органи, когато законът го предвижда;
• използва се и за определяне на свързани лица по ТЗ, ДОПК и ЗПУКИ – особено в търговски сделки и при конфликт на интереси.

Значението на родството не се изчерпва с емоционалната или семейна връзка – то има преки правни последици в множество области, от наследяване и брак, до процесуални гаранции за безпристрастност и търговски регулации. BSLC консултира както български, така и чуждестранни лица по въпроси, свързани с родствени връзки и техните правни последици.

Таблица със степени на родство в България

Как може чужденец да сключи брак в България?

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Семейния кодекс, брак в България се счита за валиден само ако е сключен в гражданска форма пред длъжностно лице по гражданското състояние. Това важи еднакво за български и чуждестранни граждани. Чужденецът може да сключи брак в България, ако отговаря на определени законови изисквания, както по българското, така и – в част от случаите – по своето национално право.

📌 Изискване за дееспособност и липса на пречки

Съгласно чл. 6 и чл. 7 СК, бракът в България може да бъде сключен само от лице, навършило 18 години, което не е в друг брак, не е поставено под пълно запрещение и не страда от заболяване, което представлява сериозна опасност. Чужденецът трябва да отговаря на същите условия и да ги докаже с документи от своята държава.

📄 Задължителни документи за чужд гражданин

Обичайно се изискват:

• удостоверение за липса на пречки за брак (Certificat de coutume / Certificate of No Impediment) – издава се от компетентен орган на държавата по гражданство на лицето и удостоверява, че според правото на тази държава лицето може да встъпи в брак;
• удостоверение за гражданско състояние – доказва семейното положение;
• удостоверение за раждане – обикновено с апостил и превод;
• валиден паспорт или документ за самоличност;
• медицинско удостоверение, издадено в България, че няма противопоказания за брак.

Всички чуждестранни документи трябва да бъдат легализирани съгласно изискванията на българското право – с апостил или консулска заверка, и преведени на български от заклет преводач.

🗓️ Процедура и срокове

Съгласно Наредба № РД-02-20-9 за функциите на длъжностните лица по гражданско състояние, чужденецът подава заявление в избраната община поне 30 дни преди желаната дата на сключване на брака. Възможно е съкращаване на срока, но само при наличие на уважителни причини.

⚖️ Особености при избор на приложимо право

Съгласно чл. 83, ал. 1 от Кодекса на международното частно право, условията за сключване на брак от чужденец се преценяват по неговото национално право, освен ако то не противоречи на обществения ред в България. Това означава, че ако според правото на чуждата държава лицето не може да сключи брак (напр. не е достигнало изискуемата възраст), този факт може да осуети брака и у нас, освен ако противоречието не накърнява обществения ред.

Чужденецът може да сключи напълно законен и признат брак в България, но за да бъде признат и в другата държава, е нужно последващо регистриране или трансформация на акта според местното законодателство. Екипът на BSLC оказва пълна правна и административна подкрепа на чуждестранни граждани при подготовка на документи, избор на режим, легализации и защита при евентуални спорове.

‍Може ли чужденец и българин да сключат брак в чужбина в българско консулство?

Съгласно чл. 6, ал. 5 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), брак между български гражданин и чужд гражданин може да бъде сключен в чужбина пред български дипломатически или консулски представител, но само при наличие на три едновременни условия:

1. Приемащата държава (държавата, където се намира консулството) трябва да допуска сключване на граждански брак пред чуждестранни консулски представители;
2. Националното право на чуждия гражданин трябва също да допуска сключване на брак пред чужд консул;
3. Българският консул трябва да е упълномощен и технически обезпечен да изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданското състояние.

🔍 Това означава, че е възможно български гражданин и чужденец да сключат брак в българско консулство, но само ако и двете приложими чужди юрисдикции го позволяват – както приемащата държава, така и държавата на чуждия гражданин.

📌 На практика това е рядко приложима възможност, тъй като:

• много държави не разрешават на територията си сключването на брак пред чужди дипломати (особено извън ЕС);
• някои национални правопорядъци не признават бракове, сключени извън територията на съответната държава или пред чужди органи.

Следователно, отговорът на въпроса е:

✅ Да, чужденец може да сключи брак в българско консулство, но само ако са изпълнени едновременно следните условия:

• другият съпруг е български гражданин;
• държавата, където се намира консулството, разрешава това;
• и правото на държавата на чуждия гражданин не го забранява.

Във всеки отделен случай е необходимо предварително правно проучване и координация между дипломатическата мисия, чуждестранните власти и правния екип – услуга, която BSLC предоставя на своите международни клиенти.

Какво се включва в правото на наследяване - т.е. какво може да бъде наследено и какво не?

Съгласно чл. 1 и чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, наследството включва имуществото на починалия към момента на смъртта му, което преминава върху наследниците му. Това имущество се състои от права и задължения с имуществен характер, доколкото не са неразривно свързани с личността на наследодателя.

🔷 Какви права се включват в наследството

1️⃣ Вещни права върху движими и недвижими имоти
Съгласно Закона за собствеността, в наследството се включват:

• правото на собственост;
• ограничени вещни права, като право на строеж, надстрояване, пристрояване и сервитут, но само ако се унаследява и господстващият имот.
  ❗ Изключение: правото на ползване по чл. 56 ЗС не се наследява, тъй като се погасява със смъртта.

2️⃣ Облигационни права (вземания)
Наследяват се всички вземания, които не са лични по своя характер (intuitu personae):

• Вземания от договори за продажба, наем, заем и др.
• Вземания по договор за издръжка и гледане – наследими за приобретателя, но не и за прехвърлителя, който е имал право да бъде гледан.
• Вземания от непозволено увреждане – само за имуществени вреди; неимуществените вреди (например морални щети) не се наследяват.
• Вземания от неоснователно обогатяване също се включват.

3️⃣ Авторски и сродни права
Съгласно чл. 32 от ЗАПСП, имуществени авторски права се наследяват за срок от 70 години след смъртта на автора. Неимуществените права не се наследяват, но наследниците могат да ги упражняват (напр. защита на авторство).

4️⃣ Права върху индустриална собственост
Патенти, полезни модели, търговски марки, дизайни и други права се наследяват в рамките на срока на тяхната закрила и регистрация.

5️⃣ Ценни книжа и дялове в дружества

• Акциите в АД преминават автоматично към наследниците.
• Дяловете в ООД не водят до автоматично членство – общото събрание решава дали да приеме наследника, а при отказ се изплаща паричната стойност на дяла.
• Чекове, менителници, записи на заповеди се наследяват като съвместно право.

6️⃣ Потестативни и преобразуващи права

• Правото да се развали договор (чл. 87 ЗЗД) – наследимо;
• Правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – да се обяви предварителен договор за окончателен – също;
• Правото на наследяване (чл. 57 ЗН) – ако наследник почине, без да го упражни, то се предава на неговите наследници (наследствена трансмисия).

🔷 Какво не се включва в наследството

❌ Права с личен характер

• Правото на развод, правото да се унищожи договор поради порок във волята, с изключение по чл. 31 ЗЗД;
• Правото на издръжка, когато е предназначено за самия наследодател;
• Правото на наследствена пенсия, застраховка „Живот“ с посочен бенефициер – не се включват в наследствената маса.

🔷 Какви задължения се наследяват

Съгласно чл. 60 и чл. 61 ЗН, наследниците отговарят за задълженията на наследодателя до размера на наследеното имущество, ако не са приели наследството по опис.

1️⃣ Частноправни (облигационни) задължения

• Задължения по договори;
• Задължения от непозволено увреждане;
• Задължения от неоснователно обогатяване;
• Задължения по договор за издръжка и гледане – само за приобретателя.

2️⃣ Публичноправни задължения

• Данъци, такси, глоби (вече влезли в сила) – преминават към наследниците като имуществено задължение;
• Неплатени осигуровки – също се включват.

Наследството в България е сложно съчетание от права и задължения. То включва само онези имуществени компоненти, които са отчуждаеми и не са свързани неразривно с личността на наследодателя. Екипът на BSLC предоставя точна оценка и правна защита при приемане на наследство, управление на дългове, идентификация на унаследими и неунаследими компоненти, както и консултации при сложни случаи на наследствена трансмисия или съдебни спорове.

Какво означава термина "откриване на наследството"? Какво ако починалия е чужденец?

Съгласно чл. 1 от Закона за наследството, наследството се открива в момента на смъртта на физическото лице, автоматично и по силата на закона. Това събитие се нарича „откриване на наследство“ и представлява преходен момент, в който от едно съществуващо имущество (патримониум) на починалия се формира нова правна съвкупност – наследствената маса.

📌 Откриването на наследството не е формална процедура, не изисква съдебно или административно действие – то настъпва веднага с настъпването на смъртта. От този момент нататък лицето вече има качеството „наследодател“, а имуществените му права и задължения (доколкото не са с оглед на личността) преминават към наследниците.

🔷 Три основни правни последици от откриването на наследството:

1. Определя се кръгът на наследниците – валиден е към момента на смъртта. Само лицата, които съществуват (родени и живи) към този момент, могат да наследяват, освен при изрични случаи като nasciturus (заченати деца, но неродени към момента на смъртта - иначе казано, ако съпругата на наследодателя е бременна, нероденото дете също би могло да има качеството наследник, стига да се роди жизнеспособно).
2. Определя се съставът на наследствената маса – в него се включват всички наследими права и задължения, налични към момента на смъртта, без личните, безсрочни или угасващи със смъртта правомощия.
3. Определя се приложимото право – съгласно чл. 21 от Регламент (ЕС) № 650/2012, приложим е правният ред на държавата, в която наследодателят е имал своето обичайно местопребиваване към момента на смъртта, освен ако той не е избрал друго приложимо право, допустимо по регламента.

📍 Място на откриване на наследството

Съгласно чл. 1 ЗН, наследството се открива в последното местожителство на починалия. Въпреки че понятието „местожителство“ е остаряло, правната практика приема, че това е последният постоянен адрес на лицето, установен по българското право.

✔️ Това има важно процесуално значение:

• Компетентният районен съд по мястото на откриване е този, пред който се прави приемане или отказ от наследство (чл. 49 ЗН);
• Този съд е местно компетентен по всички искове, свързани с наследяване – напр. иск за делба, иск за установяване на наследствено право, иск за намаляване на завещание и др.

🔶 Какво ако починалият е чужденец?

Съгласно чл. 6 КМЧП и Регламент (ЕС) № 650/2012:

• Ако чужденец почине в България и има обичайно местопребиваване тук, българският закон се прилага и наследството се открива в България;
• Ако няма обичайно местопребиваване в България, но има имоти или имущество тук, може да се приложи българската юрисдикция относно това имущество (чл. 10 от Регламента);
• Всяко откриване на наследство по отношение на недвижими имоти в България, независимо от гражданството на починалия, подлежи на вписване в имотния регистър и/или в други национални регистри, за което отговаря съответният съд.

Откриването на наследството е правен факт с непосредствени и дълготрайни последици, които определят не само кой може да наследява, но и какво, къде и при какъв ред. Когато наследодателят е чужденец, оценката на мястото на откриване и приложимото право изисква специализирана правна експертиза – сфера, в която BSLC разполага с опит в трансгранични наследствени казуси, включително съдебна делба и трансмисия.