Как може да се лиши наследник от наследство в България?

Когато в едно семейство се заговори за „лишаване от наследство“, това рядко се случва прозрачно и по начин, който позволява ощетеният наследник да се защити – по-често се реализира чрез действия, които поставят под въпрос равнопоставеността между наследниците. Типични примери са дарение на недвижим имот само на един от наследниците, завещание в полза на външно лице или сключване на симулативен договор за продажба, който прикрива желанието на наследодателя да лиши един или няколко от своите наследници от правото да го наследят. Такива ситуации не са изключение и често водят до необходимост от преценка дали е нарушена запазената част на изброените в Закона за наследството наследници и дали е налице основание за оспорване на правните действия на наследодателя.

Темата за лишаването от наследство повдига съществени въпроси както от гледна точка на наследственото право, така и от гледна точка на вещноправните последици от различните сделки. Целта на настоящия материал е да изясни какви са допустимите способи, чрез които може да бъде ограничено участието на наследник в наследството – включително чрез завещание, дарение или покупко-продажба – и в какви случаи подобни действия подлежат на съдебен контрол или ограничение в полза на запазената част.

Ще разгледаме подробно правната същност и ефект на договора за продажба на наследство, хипотезите на нищожност поради симулация или заобикаляне на закона, както и възможността за намаляване на дарения и завещания, когато нарушават законовите дялове на низходящите. Ще анализираме и правния режим на запазената част, включително при наследяване от две деца, и ще посочим с какви средства разполага всеки наследник за защита на своите права.

BSLC подпомага своите клиенти при оценка на правната валидност на сключени сделки, завеждане на съдебни дела за оспорване на покупко-продажби, завещания и дарения, с които наследник е лишен от наследство, изготвяне на необходимите процесуални документи и стратегическо планиране при спорове, свързани с наследяване. Консултациите ни се основават изцяло на българското законодателство в областта на наследственото право и обективна правна оценка, с цел ефективна и законосъобразна защита на интересите на страните.

‍Какво означава понятието "запазена част"?

Понятието „запазена част“ има строго определено правно съдържание в българското наследствено право и се отнася до онази част от наследственото имущество, която законът задължително гарантира на определен кръг наследници – независимо от волята на наследодателя, изразена чрез завещание или дарение.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН), запазената част е онази част от наследството, с която наследодателят не може да се разпорежда в ущърб на определени наследници. Тези наследници се наричат „необходими наследници“ (въпреки че това не е легален термин) и включват само и единствено низходящите (деца, внуци), родителите и преживелия съпруг – т.е. наследници от първи и втори ред и съпругът.

За разлика от останалото имущество, с което наследодателят може свободно да се разпорежда чрез завещание или дарение (наричано „разполагаема част“), запазената част действа като ограничение на тази свобода. Например, ако един родител завещае цялото си имущество на трето лице, а остави след себе си две деца, всяко от тях има право да претендира запазената си част – в случая 1/3 от наследството, съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН.

Размерът на запазената част зависи от броя и вида на необходимите наследници:

– При едно дете – 1/2 от наследството;
– При две или повече деца – 2/3, разпределени между тях;
– За родители – 1/3 от наследството, ако няма низходящи;
– За преживял съпруг – 1/2, ако наследява сам, или равна част с всяко дете, ако наследява заедно с тях.

Важно е да се прави разлика между „запазена част“ и „наследствен дял по закон“. За запазена част говорим само когато има конкуренция при наследяване по закон и наследяване по завещание и когато необходимият наследник не може да получи поне минималната полагаща му се от закона запазена част. Запазената част винаги е по-малка от това, което необходимият наследник би получил по закон, ако нямаше завещание. В този смисъл, запазената част не му осигурява всичко, а само част от това, което би могъл да получи ако нямаше завещателни разпореждания, с които наследодателят се опитва да го "лиши" от наследство.

Нарушаването на запазената част не води автоматично до нищожност на завещанието или дарението. Необходимият наследник трябва да упражни правото си чрез иск за намаляване на разпорежданията, съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН. Ако облагодетелстваното лице не е наследник по закон, наследникът трябва предварително да е приел наследството по опис (чл. 30, ал. 2 ЗН), за да е допустим искът срещу него.

📌 Пример: Ако наследодателят е направил дарение на цялото си имущество приживе само на едно от трите си деца, останалите две могат да претендират нарушена запазена част и да поискат намаляване на дарението, като първо установят, че дарението е накърнило техните 2/3 от наследствената маса.

Може ли законно да бъде лишен наследник от наследство и как?

Въпросът дали е възможно законно да бъде лишен наследник от наследство е един от най-чувствителните и комплексни в практиката на наследственото право. Законодателството не позволява пряко „обезнаследяване“ чрез изрично волеизявление – напротив, механизмите, чрез които се заобикаля или ограничава достъпът на даден наследник до наследственото имущество, са по-скоро косвени и изискват внимателен правен анализ.

Обявяване на наследник за недостоен да наследява

Обявяването на наследник за недостоен да наследява представлява един от малкото случаи в българското наследствено право, при който лице, попадащо в кръга на законните или завещателни наследници, губи правото да получи каквато и да е част от наследственото имущество поради лично виновно поведение спрямо наследодателя. Този институт е уреден в чл. 3 и чл. 4 от Закона за наследството (ЗН) и функционира като морално-правна санкция.

Съгласно чл. 3 ЗН, недостоен да наследява е този, който е извършил някое от следните действия:

1. Умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или дете, както и ако е участвал в извършването на такова престъпление. Законът изисква престъплението да е умишлено, а не по непредпазливост, и да има влязла в сила присъда. Не се приема недостойнство, ако деянието е извършено при неизбежна отбрана, крайна необходимост или при амнистия.
2. Набедил е наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. И тук се изисква влязла в сила присъда. Ако няма такава, недостойнството не се прилага.
3. Чрез насилие или измама е принудил наследодателя да направи, измени или отмени завещание, или пък е попречил на наследодателя да извърши такова разпореждане. Насилието включва и психическо въздействие – заплахи, които пораждат основателен страх.
4. Съзнателно е скрил, унищожил или подправил завещание на наследодателя, или си е послужил с неистинско завещание, знаейки, че то не отразява реалната воля на наследодателя.

Съществено е, че изброяването на основанията за недостойнство в чл. 3 ЗН е изчерпателно, като не може да се разширява по тълкуване или аналогия.

Недостойнството възниква по право с извършването на деянието, но за да бъде противопоставимо на останалите наследници и трети лица, обикновено се установява по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск. Легитимирани да го предявят са останалите наследници или всяко заинтересовано лице. Съдът изследва дали е налице едно от посочените основания и дали то е доказано с влязла в сила присъда или други допустими доказателства.

Недостойнството не се разпростира автоматично върху низходящите на недостойния наследник – те могат да го заместят в наследяването по реда на чл. 10 ЗН.

Съгласно чл. 4 ЗН, недостойният може да бъде възстановен в правото си да наследява чрез опрощаване от наследодателя, което може да бъде:

– изрично, чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание, в което наследодателят посочва ясно, че прощава конкретното деяние;
– мълчаливо, когато завещанието е направено в полза на лицето, за което наследодателят е знаел, че е извършил деянието, водещо до недостойнство.

В случай че завещанието е направено без знание за недостойнството, то ще бъде нищожно на основание чл. 42, б. „а“ ЗН – завещанието в полза на недостоен не поражда действие.

Следователно, обявяването на наследник за недостоен да наследява изисква внимателна оценка на фактическата и правната обстановка, а за успешното реализиране на правата по този ред се препоръчва намеса на опитен адвокат, запознат с наследственото и съдебно производство.

Лишаване от наследство чрез покупко-продажба

Втория законен способ за лишаване на наследник от наследство в България е сключването на възмездна сделка от наследодателя приживе, било то покупко-продажба или т.нар. "договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане", което представлява често прилаган и напълно законен механизъм за фактическо лишаване на наследник от имущество, което иначе би му се полагало по закон. В тези случаи няма изрично „лишаване от наследство“, а действителна правна трансформация на имуществото, чрез която то излиза от наследствената маса още приживе на наследодателя.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЗД договорът за покупко-продажба на недвижим имот трябва задължително да бъде сключен в нотариална форма – чрез нотариален акт, подписан пред нотариус по местонахождението на имота. При такава сделка, ако бъде заплатена пазарна цена и няма данни за симулация, тя не подлежи на оспорване от останалите наследници, тъй като няма елемент на безвъзмездност. Дори цената да е под пазарната, това само по себе си не доказва дарение, ако има поне формално плащане и волеизявление за покупка. Затова наследниците могат да я атакуват единствено при доказана симулация съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД – т.е. ако бъде доказано, че „продажбата“ е прикрито дарение, но тежестта на доказване е изцяло върху тях.

По-различна е правната природа на договора за издръжка и гледане, който също е възмездна сделка и е регламентиран в чл. 258–259 ЗЗД. При него едната страна (прехвърлителят, най-често бъдещият наследодател) се задължава да прехвърли недвижим имот срещу задължение на другата страна (приемателят) да го гледа, издържа и обгрижва до края на живота му. И този договор се сключва задължително с нотариален акт. Именно защото се счита за възмезден, той не подлежи на намаляване като дарение, дори когато ощетява запазената част на другите наследници.

Наследниците могат да оспорят договора за издръжка и гледане само чрез иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ако докажат, че задълженията по него не са били изпълнени, тоест – че сделката е била симулативна или фиктивна (тоест страните реално не са желали да постигнат правните последици на самата сделка - напр. плащане на продажната цена реално или осигуряване на издръжката и гледането) . В практиката това е възможно например, когато приемателят не е полагал грижи или е изоставил прехвърлителя, което може да се докаже чрез свидетели, медицински документи и др. Но дори и в тези случаи, доказването е сложно и не води автоматично до обезсилване на договора.

Именно поради тази процесуална и доказателствена стабилност, и двата вида сделки – покупко-продажбата и прехвърлянето срещу издръжка и гледане – се използват като законен и ефикасен способ за ограничаване на достъпа на определени лица до наследствено имущество 🧾. Приживното разпореждане на имоти с възмезден характер напълно елиминира възможността те да бъдат обект на последващи претенции за запазена част, каквито биха съществували при дарения или завещания.

За клиентите, които желаят да планират наследството си приживе и да обезпечат конкретен наследник, съветът ни от BSLC е винаги да предпочитат възмездните сделки, извършени при пълна юридическа консултация. Това гарантира правна устойчивост и минимизира риска от бъдещи спорове между наследниците ⚖️.

Лишаване от наследство чрез дарение

Третият способ за лишаване на наследник от наследство представлява дарение на имущество приживе от наследодателя в полза на трето лице или определен наследник. За разлика от възмездните сделки, при които се прехвърля имущество срещу цена или грижи, дарението е безвъзмезден акт и като такъв попада под специфичния контролен режим на чл. 30–32 от Закона за наследството (ЗН), свързан със защитата на запазената част на определени наследници.

Съгласно чл. 225 и чл. 226 ЗЗД, дарението на недвижим имот също се извършва чрез нотариален акт, а за движими вещи – с обикновена писмена форма, когато стойността надвишава определен праг. По своята правна същност, дарението е необвързано с насрещно задължение и отразява едностранната воля на дарителя. Именно поради това, то се счита за част от масата, подлежаща на редуциране при нарушаване на запазената част на определени наследници – низходящи, родители и съпруг.

Лишаването от наследство чрез дарение се осъществява, когато наследодателят приживе прехвърли ценно имущество – обикновено недвижим имот – само на един от наследниците или на външно лице, с което реално намалява дела, който другите наследници биха получили. В тези случаи се прилага чл. 30, ал. 1 ЗН, съгласно който „даренията и завещанията, които накърняват запазената част, подлежат на намаляване в необходимия размер“. Това означава, че наследникът, чиято запазена част е нарушена, може да предяви иск за нейното възстановяване – така нареченият иск по чл. 30 ЗН, който е насочен към намаляване на дарението.

За да бъде успешно такова искане, наследникът трябва да докаже:
1️⃣ Че притежава право на запазена част (т.е. е низходящ, родител или съпруг),
2️⃣ Че е налице дарение, направено от наследодателя приживе, което накърнява тази част,
3️⃣ Че в срок от 5 години от откриване на наследството е предявен иск за нейното възстановяване – съгласно чл. 32, ал. 1 ЗН.

Важно е да се отбележи, че дарението не е недействително автоматично, а само подлежи на намаляване в нужния обем, като лицето, което го е получило, може да бъде задължено да върне част от него или да компенсира останалите наследници. Когато е дарено движимо имущество, особено при липса на документи, доказването на самото дарение е допълнително процесуално предизвикателство, което затруднява потенциално оспорването му.

Когато дарението е направено в полза на едно от децата, но няма изрично изявление, че е извън дял (тоест, че дареното имущество НЕ Е част от полагащият се по закон наследствен дял), законът презюмира, че то следва да се включи в неговия наследствен дял – чл. 28 ЗН. Така се избягва скритото ощетяване на останалите наследници. Ако обаче дарението е изрично извън дял, то може да се атакува само по общия ред, свързан с накърняване на запазената част.

От гледна точка на наследственото планиране, дарението е нож с две остриета 🪙 – от една страна позволява на наследодателя да разпредели имущество приживе според волята си, но от друга – създава предпоставки за бъдещи конфликти между наследниците, особено ако не е съобразено с нормите за запазена част. Ето защо в BSLC съветваме клиентите, които желаят приживе да „уредят“ наследството си чрез дарения, винаги да извършват прецизен изчислителен анализ на запазените части и при необходимост да използват други инструменти като възмездни сделки или завещателни разпореждания, които предлагат по-висока правна устойчивост и по-малък риск от оспорване.

Лишаване от наследство чрез завещание

Последният начин за лишаване на наследник от наследство е чрез завещание. Завещанието е едностранен, строго личен и формален акт, чрез който едно дееспособно лице, наречено завещател, разпорежда своето имущество за времето след своята смърт. То е уредено в чл. 13–42 от Закона за наследството (ЗН) и представлява основният юридически инструмент за осъществяване на разпореждане mortis causa – тоест, разпореждане с права и задължения, което поражда действие едва след смъртта на лицето. Още тук трябва да кажем, че ефектът на "лишаване от наследство", който би могъл да бъде породен посредством завещание е силно ограничен от българския Закон за наследството, доколкото особена защита се предоставя на наследниците с право на запазена част!

Съгласно чл. 14 ЗН завещанието може да бъде:
– саморъчно – написано изцяло ръкописно, подписано и датирано от завещателя;
– нотариално – изготвено от нотариус в присъствието на двама свидетели, съобразно разпоредбите на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД).

Основни характеристики на завещанието:

1. Лично извършване – само физическо лице с пълна дееспособност може да завещае (чл. 13 ЗН);
2. Едностранност – волята произлиза само от завещателя, без участие на заветника;
3. Безвъзмездност – завещанието не предполага насрещна престация от страна на получателя;
4. Отменимост – завещанието може да бъде отменено по всяко време от завещателя, като последващото завещание отменя предходното в противоречащата част (чл. 38 ЗН);
5. Формализъм – неспазването на формата води до нищожност на завещанието (чл. 42, ал. 1 ЗН).

Завещанието може да бъде:
– универсално – когато завещателят разпорежда цялото си имущество или идеална част от него (напр. „завещавам 1/2 от имуществото си на Х“);
– частен завет – когато се завещават конкретни вещи или права (напр. „завещавам апартамента си в Пловдив на Y“).

Важно е да се подчертае, че завещанието трябва да съдържа разпореждане с имущество и посочване на облагодетелствано лице. Завещание, което само декларира воля да се лиши някой наследник („обезнаследяване“), но без да се посочи конкретен заветник и обект на завещанието, е нищожно (тоест нищожно е завещание, в което завещателят казва "Лишавам моят син Иван от наследство"). Такива т.нар. негативни завещания не се признават в българското право, защото противоречат на неговата концепция за завещанието като облагодетелстващ, а не санкциониращ акт (чл. 42, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 13 ЗН).

📌 В практиката завещанието се използва не само за прехвърляне на имущество, но и за управление на деликатни семейни и имуществени отношения – включително при повторни бракове, извънбрачни деца, дарения приживе и др. Затова то изисква не само юридическа форма, но и стратегическа преценка за последиците му спрямо наследниците по закон и запазените им части.

Ако завещанието накърнява правата на необходимите наследници – низходящи, родители и съпруг (чл. 28 ЗН), те могат да се защитят чрез иск за намаляване на завещателните разпореждания (чл. 30 ЗН). Това не води до отмяна на завещанието, а до неговото частично ограничаване в размер на разполагаемата част от наследството.

Пример: ако наследодателят има едно дете и е завещал цялото си имущество на свой брат, запазената част на детето е 1/2 (чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗН). Ако завещанието не бъде оспорено, братът ще наследи всичко. Но ако детето предяви иск по чл. 30 ЗН в 5-годишен срок, съдът ще намали завета до 1/2, а останалата част ще бъде върната на детето.

Процесуалните изисквания са съществени:
– ако завещанието е в полза на лице, което не е наследник по закон, наследникът с право на запазена част трябва да е приел наследството по опис (чл. 30, ал. 2 ЗН; ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС);
– исът се предявява в 5-годишен срок, който тече от обявяване на завещанието, ако се атакува завет (ППВС № 7/1973 г.);
– възможно е исът да се предяви и в рамките на съдебна делба, но задължително в първата ѝ фаза (чл. 343 ГПК).

Често завещанието се комбинира с други приживни действия – като дарения или симулативни продажби, които допълнително затрудняват упражняването на правата на необходимите наследници. В такива случаи се прилага редът по чл. 33 ЗН – първо се намаляват завещанията, после даренията, а ако тези действия са в полза на едно и също лице, съдът му дава срок да избере кое разпореждане да бъде намалено.

⚠️ Ако заветникът е отчуждил полученото имущество в рамките на една година от откриване на наследството или след вписване на искова молба за възстановяване на запазената част, придобивателят може да бъде осъден да я възстанови в пари – чл. 37 ЗН.

🔍 Как се установява, че е накърнена запазената част?‍

Запазената част от наследството е онази част от имуществото на наследодателя, която законът гарантира на определени негови наследници независимо от направени завещания или дарения. Този механизъм, регламентиран в чл. 28–32 от Закона за наследството (ЗН), има за цел да осигури минимална защитена квота от наследството за така наречените „неотменими наследници“ – деца, съпруг и родители на наследодателя.

Съгласно чл. 29 ЗН запазената част е различна в зависимост от броя и вида на наследниците. Например:
– ако наследодателят е оставил едно дете – запазената част е половината от наследството;
– ако са две или повече деца – две трети;
– ако няма деца, но има преживял съпруг или родители – половината за всеки от тях.

🔍 Установяването на накърняване на запазената част изисква няколко правни и фактически стъпки:

Първо, необходимо е да се определи наследствената маса, която включва:
– цялото имущество, налично към момента на смъртта на наследодателя;
– прибавените по стойност дарения, направени приживе (чл. 28 ЗН);
– извадени разходи (дългове, разноски за погребение и др.).

След това се изчислява размерът на запазената част спрямо наследниците, имащи право на нея. Например, ако наследодателят е оставил дъщеря и син, запазената част общо ще бъде 2/3 от масата, тоест по 1/3 за всеки.

Трето, изчислява се разполагаемата част, с която завещателят е могъл свободно да се разпорежда. Ако завещанията и даренията надхвърлят тази част, запазената част е накърнена.

Четвърто, за да се защити, наследникът с накърнена запазена част трябва да предяви иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания или даренията до размера, който възстановява неговата запазена част. Този иск е конститутивен, а не само установителен, и подлежи на 5-годишна преклузивна давност от откриване на наследството (чл. 32 ЗН).

🎯 От юридическа гледна точка, само съдът може да постанови реално намаляване на завещания или дарения, ако искът е основателен. Не се допуска сам наследникът да „върне“ имот, ако не е доказано, че има накърняване. Необходимо е съдебно решение, с което се коригира баланса между разпореденото от завещателя и защитеното от закона.

⚖️ Ред на намаляване на завещателните разпореждания‍

Съгласно чл. 32 от Закона за наследството (ЗН), когато е накърнена запазената част на наследник, законът предвижда строг ред за намаляване на разпорежданията на наследодателя – както завещания, така и дарения. Този ред е изцяло императивен и не подлежи на договаряне или съдебна преценка по целесъобразност, тъй като има за цел да гарантира защитата на запазената част.

⚖️ Първо, намаляват се завещателните разпореждания, като се спазва следната последователност:

1. Най-напред се намаляват универсалните завещания – т.е. когато завещателят е завещал цялото си имущество или определена част от него (например ½ от всичко), без да посочва конкретен актив. Универсалните завети се считат за подлежащи на ограничаване, тъй като най-пряко конкурират запазените дялове.
2. След това се намаляват частните завети – завещания, чрез които се завещава конкретна вещ или право (напр. апартамент, автомобил, вземане). Те се намаляват пропорционално до размера, необходим за възстановяване на запазената част, освен ако завещанието не съдържа изрично изключение.

Важно е да се подчертае, че всички завещания се намаляват преди да се премине към евентуално намаляване на дарения, тъй като презумпцията е, че волята на завещателя, изразена приживе чрез завещание, е по-близка до момента на смъртта му и следователно – по-актуална.

🌐 От практическа гледна точка, ако наследодателят е завещал ¾ от имуществото си на външно лице и има едно дете, то при иск по чл. 30 ЗН ще се намали завещанието до ½, т.е. ще се запази запазената част за детето. Само в случай, че това не е достатъчно, за да се възстанови запазената част, съдът ще пристъпи към следващия етап – намаляване на даренията, извършени приживе.

Предявяване на иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част‍

Искът по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част е най-важният инструмент за защита на необходимите наследници – деца, родители и съпруг – когато тяхната запазена част е накърнена от завещания или дарения, направени от наследодателя. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН: „Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.“

Първата предпоставка за предявяване на иска е установяване на накърняване на запазената част. За целта е необходимо да се:

1. Изчисли наследствената маса, като се включат активите към момента на смъртта, всички дарения (освен обичайните) и се извадят дълговете на наследодателя.
2. Определи размерът на запазената и разполагаемата част по реда на чл. 29 ЗН.
3. Прихване в полза на ищеца вече получените от него завети и дарения.
4. Установи, че дори след това запазената част остава ненапълно покрита – тогава възниква правото на иск.

📑 Пред кого и срещу кого се предявява искът?
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, ако искът се предявява срещу лица, които не са наследници по закон, ищецът трябва предварително да е приел наследството по опис. Това изискване има за цел да осигури защита на облагодетелстваните лица (заветници, надарени), които нямат пълна информация за имуществото на наследодателя. Приемането по опис се извършва в 3-месечен срок от узнаване за откриването на наследството (с възможност за удължаване с още 3 месеца – чл. 61 ЗН).

📅 Срок за предявяване: Ищецът разполага с 5-годишна давност, която тече от:
– датата на откриване на наследството (при дарения);
– датата на обявяване на завещанието или от началото на упражняване на правата по него (при завещания и завети).

⚖️ Ефект на иска: Искът по чл. 30 ЗН е конститутивен, а не установителен. Съдът може да постанови намаляване на даренията или завещанията само до размера, необходим за възстановяване на запазената част. Не се отменя актът изцяло, а само за частта, с която се накърнява правото на ищеца. Разпорежданията, които са били в негова полза, се прихващат, и едва след това съдът определя какво следва да бъде намалено.

🛠️ Когато съдът уважи иска:
– завещанията се намаляват пропорционално;
– ако това не е достатъчно, се преминава към даренията, като последните по време се намаляват първи (чл. 33 ЗН);
– при няколко разпореждания към едно лице, последното може да избере кое да се намали (чл. 34 ЗН).

‍Какво става ако заветникът се е разпоредил с наследствените имоти, преди да успея да заведа иск срещу него?

Последиците при разпореждане с имоти, предмет на дарение или завещание, накърняващо запазената част са регламентирани в чл. 37 от Закона за наследството (ЗН). Тази разпоредба цели да защити интереса на наследника с право на запазена част дори и в случаите, когато облагодетелстваното лице (заветник или надарен) е прехвърлил имота на трето лице – например чрез продажба, замяна или учредяване на вещно право върху него.

Съгласно чл. 37 ЗН: „Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.“

Тази норма поставя три важни предпоставки за успешно предявяване на иск за отмяна на последващата разпоредителна сделка:

1. Имотът да е бил предмет на дарение или завещание, което е намалено с уважен иск по чл. 30 ЗН;
2. Разпореждането (напр. продажба) да е извършено:
   – в рамките на 1 година от откриване на наследството, или
   – след вписване на исковата молба за намаляване на разпореждането;
3. Наследникът да не може да допълни своята запазена част от останалото имущество на заветника или надарения;
4. Приобретателят да не пожелае доброволно да изплати стойността на накърнената част в пари.

📍 Пример: Наследодател приживе дарява апартамент на лице, което след смъртта му го продава на трето лице в рамките на 6 месеца. Наследник със запазена част подава иск по чл. 30 ЗН, съдът уважава иска и установява, че запазената част е накърнена. Ако апартаментът е вече продаден и от останалото имущество на надарения не може да се допълни частта, наследникът има право да атакува и сделката с третото лице по чл. 37 ЗН. Ако това лице не плати дължимото в пари, съдът може да обяви сделката за недействителна по отношение на ищеца – с правен ефект, че имотът се връща в наследствената маса за частта, необходима за допълване на запазената част.

Това правило създава допълнителна сигурност за необходимите наследници, но в същото време изисква бдителност при вписването на исковата молба, което има преюдициално значение за допустимостта на иска по чл. 37 ЗН.

🛡️ Юридическа защита и стратегии‍

От гледна точка на наследственото планиране, лицата с конкретна воля за разпределение на имуществото си трябва:
– Да изчислят запазените части с помощта на юрист;
– Да използват завещания само в рамките на разполагаемата част;
– Да обмислят алтернативи като възмездни сделки или учредяване на вещни права.

От страна на наследниците, които смятат, че са накърнени:
– Важно е своевременно да се потърси правен съвет;
– Да се съберат доказателства за размера и характера на наследственото имущество;
– Да се действа в срок и при нужда – чрез съдебен иск.

Заключение

Лишаването на наследник от наследство чрез дарение, завещание или възмездна сделка не е пряк акт по смисъла на закона, а резултат от стратегически избор на правни инструменти, които – при формално спазване – могат да доведат до реално изключване на наследник от участие в наследството. Българското право не признава института на директното „обезнаследяване“, но предоставя възможност на наследодателя да се разпореди с имуществото си приживе или за след смъртта си в границите на завещателната свобода и с отчитане на запазената част, предвидена в чл. 29 ЗН. Когато тази част бъде накърнена чрез завещания или дарения, законът дава възможност на необходимите наследници – низходящи, родители и съпруг – да предявят иск за нейното възстановяване съгласно чл. 30 ЗН.

От практическа гледна точка най-често срещаните механизми за законно „лишаване“ от наследство включват прехвърляне на имоти чрез договор за продажба, замяна или издръжка и гледане, както и съставяне на завещание в полза на трети лица. Всяко едно от тези действия обаче може да бъде обект на оспорване – при съмнение за симулация, при неспазена форма или при накърняване на защитени наследствени права.

Именно тук се включва ролята на правния екип на BSLC. Нашата експертиза в областта на вещното и наследственото право ни позволява не само да анализираме валидността и последиците на конкретни правни действия, но и да структурираме цялостна стратегия – било то за защита на правата на наследник с накърнена запазена част, било за правомерно и сигурно разпореждане с имущество от страна на бъдещ наследодател. Работим с ясно разбиране за семейните, емоционални и имуществени измерения на подобни случаи – и подхождаме с уважение към всички страни в този деликатен процес.