Как се извършва отказ от наследяване на дългове в България?

Когато настъпи смъртта на близък човек, емоционалната загуба често е придружена от правна и финансова несигурност – особено когато се поставя въпросът: „Ами ако той е оставил само дългове?“ Именно в такива моменти възниква ключовата необходимост от яснота относно възможността за отказ от наследство, съгласно чл. 52–53 от Закона за наследството (ЗН), и нейното значение за предпазване от наследяване на задължения.

🔍 Съгласно чл. 60 ЗН, наследството включва както активи (имоти, влогове), така и пасиви (задължения, кредити). Ако наследникът не предприеме действия, той приема цялото имущество на наследодателя – включително непогасени банкови кредити, заеми, битови дългове и други вземания. Тук настъпва решаващият момент: може ли и как наследникът да се защити?

✅ По закон, отказът от наследство се извършва чрез изрично писмено заявление, подадено до районния съд по последното местожителство на починалия (чл. 52, ал. 1 ЗН). Срокът за подаване е шест месеца от узнаването за откриването на наследството. Ако отказът бъде извършен в срок, наследникът не носи отговорност за задълженията на наследодателя.

💡 Типични житейски примери:
– Син, който живее в чужбина, научава след време, че баща му е починал с големи кредити – подава отказ, за да се предпази от отговорност.
– Наследник открива, че наследодателят е имал ипотечен кредит – проверява дали има застраховка на кредита при смърт, и преценява дали да приеме или откаже наследството.

🧾 Теми, които ще разгледаме подробно:

• Как се подава отказ от наследство при налични дългове?
• Може ли кредитът да се опрости при смърт?
• Има ли застраховка на кредита при смърт и как да се провери?
• Отпада ли кредит по давност?
• Как се проверяват задължения на починало лице?
• Кой наследява, ако всички наследници се откажат?

⚖️ BSLC е тук, за да предостави професионална помощ – от проверка на задължения и анализ на риска до процесуално представителство при отказ от наследство или оспорване на наследствени права. Ние разполагаме с опит в казуси с международен елемент, банкови задължения, наследствени спорове и договори за застраховка „Живот“ с покритие на кредит.

За кои задължения на починалия отговарят наследниците?

Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, „наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават“.

Това означава, че отговорността на наследниците възниква само при приемане на наследството. Приемането може да бъде:

• изрично, чрез писмено заявление до районния съд (чл. 49 ЗН),
• мълчаливо, чрез действия, които явно показват намерение за приемане – напр. разпореждане с имущество (чл. 49, ал. 2 ЗН).

Пример от практиката 🧾: Лице започва да събира наеми от апартамент на починалия си баща. Без изрично заявление, това се тълкува като мълчаливо приемане на наследството и носи последици – включително поемане на евентуални дългове.

🧾 Какви задължения преминават в наследството?

Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, в наследството преминават всички задължения, с които то е обременено, освен тези, които са неразривно свързани с личността на наследодателя.

Това означава, че само задълженията, които са предвидени да бъдат изпълнени независимо от конкретната личност, са наследими. Ето кои видове задължения попадат в обхвата на наследствената маса:

1. Облигационни задължения (договорни задължения)

🔹 Наследими са:

• Задължението на купувача да плати цената;
• Задължението на продавача да прехвърли собствеността и да предаде владението (при вече сключен договор);
• Задълженията по договор за наем – и на наемателя, и на наемодателя;
• Възнаграждения по договори за услуги или труд, когато не са изцяло неизпълнени;
• Задължения по запис на заповед, заем, лизинг, кредит и др.

🔹 Не са наследими:

• Задължения, свързани с лични услуги (напр. участие в конкурс или изготвяне на лично произведение);
• Изпълнение на специфични лични действия, които могат да се извършат само от наследодателя (напр. личен преподавател, адвокатски договор с клауза „intuitu personae“ – поради личните качества).

2. Договори „intuitu personae“ – особено договорът за издръжка и гледане

Съгласно Тълкувателно решение № 30 от 15.05.1981 г. на ОСГК на ВС, задълженията по договор за издръжка и гледане не преминават автоматично към наследниците. Те могат да бъдат наследени, но само ако наследникът приеме наследството и желае да продължи изпълнението на задълженията – например да поеме грижите.

📌 Ако не желае – трябва да откаже наследството, тъй като приемането включва и задължението за гледане. При отказ – отговорност не възниква.

3. Деликтни задължения (непозволено увреждане)

Задълженията за обезщетение за вреди, причинени от наследодателя приживе (напр. при ПТП, побой, имуществени вреди), са наследими, ако:

• е налице постановено съдебно решение,
• има признаване или документирано искане от пострадалото лице.

📌 Пример: Ако починалият е блъснал пешеходец и е осъден да заплати 3000 евро. обезщетение, това задължение преминава в наследството и наследниците ще го дължат според дяловете си.

Каква отговорност носят наследниците за дългове на починалия?

Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, „наследниците отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават“. Това означава, че всеки наследник носи отговорност само до размера на своя наследствен дял, независимо от вида на дълга и дори ако приживе наследодателят е бил солидарен длъжник.

🔍 Пример: Ако починалият е имал дълг от 9000 евро. и има трима наследници, всеки отговаря за 3000 евро., дори ако приживе е бил солидарен длъжник с друг.

Важно е да се подчертае: между наследниците няма солидарност – т.е. кредиторът не може да търси цялата сума от един от тях. Всеки отговаря индивидуално спрямо дела си.

🔹 Изключение – при неделими задължения

Съгласно чл. 129 ЗЗД, при неделими задължения, които не могат да се разделят по своето естество (например задължение за прехвърляне на вещ, която е само една), отговорността остава солидарна и след наследяване.

📌 Пример: А и Б са се задължили да прехвърлят един кон на Ц, но А умира и оставя двама наследници. В този случай те остават солидарно задължени да изпълнят – защото предметът (конят) не може да бъде делен.

🔹 Отговорност за завети

Съгласно чл. 19 и сл. ЗН, заветите представляват тежест върху наследството и наследниците отговарят за тях по разделен ред, освен в случаите на неделим завет или изрично уговорена солидарност.

• При индивидуално определена вещ (напр. апартамент) – заветникът става собственик с приемането и наследниците дължат само предаването на владението.
• При родово определена вещ (напр. 1 тон зърно, 100 000 евро.) – заветникът има вземане срещу наследниците и може да ги принуди да изпълнят чрез съд.

🛡️ Защита чрез отделяне на наследството – чл. 67 ЗН

Съгласно чл. 67 ЗН,  кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника. Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а за движимостите - чрез молба до районния съдия, която се вписва по реда на чл. 49, ал. 1. Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.

‍Отделянето на наследството (лат. separatio bonorum) е защитен институт в полза на кредиторите на наследодателя и заветниците. Те могат да поискат вписване на отделяне:

• в имотния регистър – за недвижими имоти;
• в книгата за приемане/отказ в съда– за движимо имущество.

📌 Последици:

• Кредиторите на наследодателя получават предпочитание при удовлетворение;
• Наследството се отделя от имуществото на наследника и не може да се използва от неговите лични кредитори;
• Ако само един кредитор или заветник поиска отделяне – ползата се разпростира и върху останалите, но той има предимство при удовлетворение.

Каква е отговорността на останалите наследници, ако в полза на трето лице има завещание?

Съгласно чл. 19 и сл. ЗН, когато починалият е оставил завещание, в което е учредил завет, отговорността за изпълнението му пада върху наследниците – независимо дали са наследили по закон или по завещание.

Общото правило е разделна отговорност, съразмерно на дяловете на наследството, което всеки е приел. Наследниците не отговарят солидарно, освен ако заветът е неделим по своята същност.

📌 Видове завети и последиците за наследниците

🔹 1. Завет на индивидуално определена вещ

Това е завещание, с което се завещава конкретен имот или движима вещ, например апартамент в София, бул. България № 100. Съгласно установената практика:

С приемането на завета, заветникът автоматично придобива собствеността върху вещта.

Наследниците не отговарят за прехвърляне на собственост, а само за предаване на владението, ако вещта е в тяхно фактическо държане.

📌 Пример: Ако апартаментът е завещан на дъщерята, но е обитаван от брат ѝ – братът като наследник трябва да ѝ го предаде доброволно или чрез съд.

🔹 2. Завет на родово определена вещ

Това е завет, който описва вещ по количество или вид, но не индивидуализирано – напр. „завещавам 1 тон жито“ или „100 000 евро.“.

Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, приемането на завет не води до прехвърляне на собствеността автоматично. Заветникът придобива вземане срещу наследниците – те трябва да му прехвърлят собствеността и да му предадат владението.

📌 Пример: Ако има завещание за 100 000 евро., но в наследството има само 30 000 евро., заветът остава валиден, но заветникът има вземане само до наличната сума.

❌ Какво се случва, ако завещаното не съществува?

Разграничаваме два основни случая:

• Индивидуално определена вещ, която не е в наследството към момента на смъртта – заветът е нищожен, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН. Това означава, че наследниците не дължат нищо по него.
• Родово определена вещ, която липсва или е в недостатъчно количество – заветът остава действителен, но се изпълнява в рамките на наличното. Заветникът става кредитор на наследниците, до стойността на съответната част.

Какво да направим, ако наследодателят има повече дългове от имущество? А ако не знаем размера на наследството?

При откриване на наследство, в българското право наследникът не придобива автоматично имущество, а правото да приеме или да откаже наследството. Това е така, защото наследствената маса включва не само активи (имоти, пари, движими вещи), но и пасиви, т.е. дългове на наследодателя (чл. 60, ал. 1 ЗН).

Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, „наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават“. Това означава, че наследникът приема и активите (имоти, пари), но и пасивите (дългове, завети, публични задължения). Ако приемането е направено без предпазна мярка, наследникът рискува личното си имущество да бъде засегнато, ако дълговете са по-големи от наследството.

Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, „приемането на наследството може да бъде изрично или мълчаливо“. Мълчаливо приемане се счита налице, когато наследникът извърши действия, които недвусмислено показват намерението му да приеме наследството, особено ако разполага с имуществото като със свое.

❗ Не всяко действие е приемане!

Съдебната практика и доктрината приемат, че следните действия сами по себе си не представляват мълчаливо приемане:

• временно ползване на имот (например нанасяне в жилище без разпореждане);
• плащане на сметки, данъци или охрана за запазване на имуществото;
• подаване на документи, удостоверения или получаване на информация.

📌 Пример:
Баща умира, оставяйки дълг от 100 000 евро. и апартамент за 70 000 евро. Синът се нанася в апартамента, но не го продава, не го отдава под наем и не заявява, че го приема за себе си. Това не е автоматично мълчаливо приемане. Но ако той продаде имота, сключи договор за наем или започне разпоредителни действия – това би било приемане с конклудентни действия.

❗Но ако все още не знаете какво точно включва наследството – нито имоти, нито дългове – разполагате със законови механизми за защита.

Решение № 1 - Приемане на наследството по опис

Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН, „наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство“.

Това е единственият начин да се приемат наследени права и вещи, без риск личното ви имущество да бъде засегнато, ако дълговете на наследодателя се окажат по-големи.

🛠️ Какво включва процедурата?

1. Подавате писмена молба до Районния съд по последния постоянен адрес на починалия, в която изрично заявявате, че искате приемане по опис;
2. Прилагате удостоверение за смърт, акт за наследници и списък с известните ви активи и пасиви;
3. Съдът назначава опис – той може да бъде извършен от нотариус или съдия;
4. Данните се вписват в публичната книга за приемания и откази, поддържана от съда.

🧷 Предимства:

• Кредиторите могат да се удовлетворяват само до размера на наследеното имущество;
• Наследникът запазва всички права върху активите – напр. недвижими имоти, влогове;
• Личните му доходи, заплати и спестявания не са изложени на риск от съдебни изпълнители.

⚠️ Недостатъци:

• Процедурата е формална и със сигурност ще понесете разноски;
• Трябва да бъдете активни– да подадете молба навреме и да следите процедурата;

Решение № 2 - Отказ от наследство

Съгласно чл. 52 ЗН, „отказът от наследство е едностранна сделка“, която се извършва изрично и писмено пред Районния съд. Отказът има обратно действие – все едно никога не сте били наследник.

🛠️ Как се прави отказ?

1. Изготвяте писмена декларация с нотариално заверен подпис;
2. Подавате я до Районния съд по последния постоянен адрес на наследодателя;
3. Декларацията се вписва в книгата за приемания и откази – публичен регистър.

🧷 Предимства:

• Не носите никаква отговорност за дълговете на починалия;
• Не участвате в процедури по опис или делба;
• Отказът е окончателен и не подлежи на отмяна.

⚠️ Недостатъци:

• Губите всякакви права върху наследството – и върху имоти, и върху движимо имущество;
• Дялът ви се разпределя между останалите наследници от същия ред (чл. 55 ЗН);
• Вие не можете да избирате – или приемате всичко, или отказвате всичко. Частичен отказ е нищожен.

📌 Пример: Наследявате дългове от 80 000 евро., но съществува съмнение за ценни вещи. Можете да изберете:

• Приемане по опис, за да ги запазите и ограничите отговорността си;
• Отказ, ако не искате никакъв риск и нямате интерес от активите.

🔍 Как можем да проверим какво имущество е имал починалият?

Проучването на наследствената маса е необходима стъпка преди приемане или отказ от наследство, особено ако има съмнение за дългове. Тъй като в българското право няма централен публичен регистър на цялото имущество на починал човек, информацията трябва да се събере от няколко източника:

🏠 Недвижими имоти

📍 Къде: Службата по вписванията (Агенция по вписванията)
📌 Какво показва: Имотите на името на наследодателя, ипотеки, възбрани, съдебни спорове
📌 Важно: Ако е възможно да е имал имоти в различни градове – справката се прави поотделно за всяка Служба по вписванията в страната
📄 Допълнително: Можете да поискате преписи от нотариални актове, ако липсват в наличната документация

🚗 Превозни средства

📍 Къде: Министерство на Вътрешните Работи, Сектор "Пътна полиция"
📌 Какво показва: Регистрирани автомобили, наложени запори, собственост към момента на смъртта

💳 Банкови сметки и кредити

📍 Къде: Чрез запитване до банките и Централния кредитен регистър към БНБ
📌 Какво показва: Налични влогове, кредити, просрочени задължения
📄 Необходимо: Удостоверение за наследници, акт за смърт и доказателство за интерес (наследствено право)

⚖️ Изпълнителни дела

📍 Къде:

• При всеки частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
• В Камарата на частните съдебни изпълнители – може да се подаде запитване за централизирана проверка
• При държавния съдебен изпълнител към Районния съд по адрес на наследодателя

📌 Какво показва: Дали наследодателят е имал дългове по дела или е бил страна като взискател (кредитор)

🏢 Участие в търговски дружества

📍 Къде: Търговски регистър и БУЛСТАТ
📌 Какво показва: Дялове, фирмена собственост, участия в дружества

📈 Ценни книжа

📍 Къде: Централен депозитар
📌 Какво показва: Акции, облигации, инвестиционни инструменти

🧾 Данъчни и осигурителни задължения

📍 Къде:

• Национална агенция за приходите (НАП)
• Общините, където са се намирали имоти

📌 Какво показва: Данък сгради, такса смет, МПС, публични задължения

🌍 Чуждестранно имущество и активи

📍 Къде: Чрез запитване до съответното посолство или консулска служба на държавата, където се предполага, че починалият е имал имущество
📌 Какво показва: Недвижими имоти, банкови активи, инвестиции или фирмени участия в чужбина