Когато настъпи смъртта на близък човек, емоционалната загуба често е придружена от правна и финансова несигурност – особено когато се поставя въпросът: „Ами ако той е оставил само дългове?“ Именно в такива моменти възниква ключовата необходимост от яснота относно възможността за отказ от наследство, съгласно чл. 52–53 от Закона за наследството (ЗН), и нейното значение за предпазване от наследяване на задължения.
🔍 Съгласно чл. 60 ЗН, наследството включва както активи (имоти, влогове), така и пасиви (задължения, кредити). Ако наследникът не предприеме действия, той приема цялото имущество на наследодателя – включително непогасени банкови кредити, заеми, битови дългове и други вземания. Тук настъпва решаващият момент: може ли и как наследникът да се защити?
✅ По закон, отказът от наследство се извършва чрез изрично писмено заявление, подадено до районния съд по последното местожителство на починалия (чл. 52, ал. 1 ЗН). Срокът за подаване е шест месеца от узнаването за откриването на наследството. Ако отказът бъде извършен в срок, наследникът не носи отговорност за задълженията на наследодателя.
💡 Типични житейски примери:
– Син, който живее в чужбина, научава след време, че баща му е починал с големи кредити – подава отказ, за да се предпази от отговорност.
– Наследник открива, че наследодателят е имал ипотечен кредит – проверява дали има застраховка на кредита при смърт, и преценява дали да приеме или откаже наследството.
🧾 Теми, които ще разгледаме подробно:
- Как се подава отказ от наследство при налични дългове?
- Може ли кредитът да се опрости при смърт?
- Има ли застраховка на кредита при смърт и как да се провери?
- Отпада ли кредит по давност?
- Как се проверяват задължения на починало лице?
- Кой наследява, ако всички наследници се откажат?
⚖️ BSLC е тук, за да предостави професионална помощ – от проверка на задължения и анализ на риска до процесуално представителство при отказ от наследство или оспорване на наследствени права. Ние разполагаме с опит в казуси с международен елемент, банкови задължения, наследствени спорове и договори за застраховка „Живот“ с покритие на кредит.
За кои задължения на починалия отговарят наследниците?
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, „наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават“.
Това означава, че отговорността на наследниците възниква само при приемане на наследството. Приемането може да бъде:
- изрично, чрез писмено заявление до районния съд (чл. 49 ЗН),
- мълчаливо, чрез действия, които явно показват намерение за приемане – напр. разпореждане с имущество (чл. 49, ал. 2 ЗН).
Пример от практиката 🧾: Лице започва да събира наеми от апартамент на починалия си баща. Без изрично заявление, това се тълкува като мълчаливо приемане на наследството и носи последици – включително поемане на евентуални дългове.
🧾 Какви задължения преминават в наследството?
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, в наследството преминават всички задължения, с които то е обременено, освен тези, които са неразривно свързани с личността на наследодателя.
Това означава, че само задълженията, които са предвидени да бъдат изпълнени независимо от конкретната личност, са наследими. Ето кои видове задължения попадат в обхвата на наследствената маса:
1. Облигационни задължения (договорни задължения)
🔹 Наследими са:
- Задължението на купувача да плати цената;
- Задължението на продавача да прехвърли собствеността и да предаде владението (при вече сключен договор);
- Задълженията по договор за наем – и на наемателя, и на наемодателя;
- Възнаграждения по договори за услуги или труд, когато не са изцяло неизпълнени;
- Задължения по запис на заповед, заем, лизинг, кредит и др.
🔹 Не са наследими:
- Задължения, свързани с лични услуги (напр. участие в конкурс или изготвяне на лично произведение);
- Изпълнение на специфични лични действия, които могат да се извършат само от наследодателя (напр. личен преподавател, адвокатски договор с клауза „intuitu personae“ – поради личните качества).
2. Договори „intuitu personae“ – особено договорът за издръжка и гледане
Съгласно Тълкувателно решение № 30 от 15.05.1981 г. на ОСГК на ВС, задълженията по договор за издръжка и гледане не преминават автоматично към наследниците. Те могат да бъдат наследени, но само ако наследникът приеме наследството и желае да продължи изпълнението на задълженията – например да поеме грижите.
📌 Ако не желае – трябва да откаже наследството, тъй като приемането включва и задължението за гледане. При отказ – отговорност не възниква.
3. Деликтни задължения (непозволено увреждане)
Задълженията за обезщетение за вреди, причинени от наследодателя приживе (напр. при ПТП, побой, имуществени вреди), са наследими, ако:
- е налице постановено съдебно решение,
- има признаване или документирано искане от пострадалото лице.
📌 Пример: Ако починалият е блъснал пешеходец и е осъден да заплати 3000 евро. обезщетение, това задължение преминава в наследството и наследниците ще го дължат според дяловете си.
Каква отговорност носят наследниците за дългове на починалия?
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, „наследниците отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават“. Това означава, че всеки наследник носи отговорност само до размера на своя наследствен дял, независимо от вида на дълга и дори ако приживе наследодателят е бил солидарен длъжник.
🔍 Пример: Ако починалият е имал дълг от 9000 евро. и има трима наследници, всеки отговаря за 3000 евро., дори ако приживе е бил солидарен длъжник с друг.
Важно е да се подчертае: между наследниците няма солидарност – т.е. кредиторът не може да търси цялата сума от един от тях. Всеки отговаря индивидуално спрямо дела си.
🔹 Изключение – при неделими задължения
Съгласно чл. 129 ЗЗД, при неделими задължения, които не могат да се разделят по своето естество (например задължение за прехвърляне на вещ, която е само една), отговорността остава солидарна и след наследяване.
📌 Пример: А и Б са се задължили да прехвърлят един кон на Ц, но А умира и оставя двама наследници. В този случай те остават солидарно задължени да изпълнят – защото предметът (конят) не може да бъде делен.
🔹 Отговорност за завети
Съгласно чл. 19 и сл. ЗН, заветите представляват тежест върху наследството и наследниците отговарят за тях по разделен ред, освен в случаите на неделим завет или изрично уговорена солидарност.
- При индивидуално определена вещ (напр. апартамент) – заветникът става собственик с приемането и наследниците дължат само предаването на владението.
- При родово определена вещ (напр. 1 тон зърно, 100 000 евро.) – заветникът има вземане срещу наследниците и може да ги принуди да изпълнят чрез съд.
🛡️ Защита чрез отделяне на наследството – чл. 67 ЗН
Съгласно чл. 67 ЗН, кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника. Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а за движимостите - чрез молба до районния съдия, която се вписва по реда на чл. 49, ал. 1. Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.
Отделянето на наследството (лат. separatio bonorum) е защитен институт в полза на кредиторите на наследодателя и заветниците. Те могат да поискат вписване на отделяне:
- в имотния регистър – за недвижими имоти;
- в книгата за приемане/отказ в съда– за движимо имущество.
📌 Последици:
- Кредиторите на наследодателя получават предпочитание при удовлетворение;
- Наследството се отделя от имуществото на наследника и не може да се използва от неговите лични кредитори;
- Ако само един кредитор или заветник поиска отделяне – ползата се разпростира и върху останалите, но той има предимство при удовлетворение.
Каква е отговорността на останалите наследници, ако в полза на трето лице има завещание?
Съгласно чл. 19 и сл. ЗН, когато починалият е оставил завещание, в което е учредил завет, отговорността за изпълнението му пада върху наследниците – независимо дали са наследили по закон или по завещание.
Общото правило е разделна отговорност, съразмерно на дяловете на наследството, което всеки е приел. Наследниците не отговарят солидарно, освен ако заветът е неделим по своята същност.
📌 Видове завети и последиците за наследниците
🔹 1. Завет на индивидуално определена вещ
Това е завещание, с което се завещава конкретен имот или движима вещ, например апартамент в София, бул. България № 100. Съгласно установената практика:
С приемането на завета, заветникът автоматично придобива собствеността върху вещта.
Наследниците не отговарят за прехвърляне на собственост, а само за предаване на владението, ако вещта е в тяхно фактическо държане.
📌 Пример: Ако апартаментът е завещан на дъщерята, но е обитаван от брат ѝ – братът като наследник трябва да ѝ го предаде доброволно или чрез съд.
🔹 2. Завет на родово определена вещ
Това е завет, който описва вещ по количество или вид, но не индивидуализирано – напр. „завещавам 1 тон жито“ или „100 000 евро.“.
Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, приемането на завет не води до прехвърляне на собствеността автоматично. Заветникът придобива вземане срещу наследниците – те трябва да му прехвърлят собствеността и да му предадат владението.
📌 Пример: Ако има завещание за 100 000 евро., но в наследството има само 30 000 евро., заветът остава валиден, но заветникът има вземане само до наличната сума.
❌ Какво се случва, ако завещаното не съществува?
Разграничаваме два основни случая:
- Индивидуално определена вещ, която не е в наследството към момента на смъртта – заветът е нищожен, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН. Това означава, че наследниците не дължат нищо по него.
- Родово определена вещ, която липсва или е в недостатъчно количество – заветът остава действителен, но се изпълнява в рамките на наличното. Заветникът става кредитор на наследниците, до стойността на съответната част.
