Приемане и отказ от наследство в България - процедура и последици

Разпределението на наследство често се случва в най-трудните моменти – когато семейството още скърби, а в същото време възникват важни въпроси: да се приеме ли наследството, да се откаже ли, има ли рискове, има ли срок? На пръв поглед изглежда просто – има завещание или закон, има наследници. Но в практиката на BSLC ежедневно виждаме, че решението дали и как да се наследява не е толкова очевидно. То може да включва не само имущество, но и задължения, данъчни последици и понякога – нежелани конфликти между близки хора.

Затова темата „приемане и отказ от наследство“ не е просто правен въпрос, а житейска дилема. Особено когато:

• някой наследява дългове и не знае дали има право на отказ;
• действия като плащане на сметки или ползване на имот могат да доведат до мълчаливо приемане;
• се търси кой наследява, когато друг се е отказал;
• сроковете изтичат, без наследниците да са осъзнали, че вече е късно;
• отказът трябва да бъде направен чрез пълномощник или за дете.

Има и практически въпроси, които хората ни задават всеки ден: какво представлява декларацията за приемане? Къде се подава заявление за отказ? Как се доказва дали някой се е отказал или е приел наследство? Какво се включва в наследствената маса? Какво се случва, ако не направя нищо?

Този материал е създаден, за да внесе яснота в едни от най-често срещаните и практически значими аспекти на наследяването. Не с абстрактни дефиниции, а с конкретни насоки – какво, кога, къде и защо.

А ако все пак остане колебание – ние в BSLC сме тук, за да съдействаме. С разбирането, че зад всяко наследство стоят не само имоти и документи, а лична история, човешки отношения и нуждата от правилен избор.

Какво се включва в наследствената маса на починалия?

Наследствената маса представлява съвкупност от всички наследими права и задължения с имуществен характер, които е притежавал наследодателят към момента на смъртта си. Тя възниква автоматично в момента на смъртта и се открива на последния му постоянен адрес, съгласно чл. 1 от Закона за наследството (ЗН).

Юридически казано, това е универсално правоприемство – правата и задълженията се прехвърлят на наследниците не поотделно, а като едно цяло. Универсални правоприемници могат да бъдат: наследници по закон, наследници по завещание и държавата – когато няма други наследници (чл. 11 ЗН). За разлика от завета, който е частно правоприемство и се отнася до конкретни обекти (например: „завещавам апартамента си в София на Иван“), наследството обхваща цялото имуществено състояние – активи и пасиви.

Наследството има статичен състав, което означава, че съдържанието му се определя към момента на смъртта на наследодателя. Именно в този момент се:

• определя кръгът на наследниците;
• фиксира съставът на наследимото имущество;
• определя приложимият закон, включително за трансгранични ситуации.

⚖️ Какво включва наследствената маса?

Наследствената маса включва само имуществените и наследими права – т.е. такива, които могат да сменят титуляра си. Изключени са строго личните права, например правото на издръжка на прехвърлителя по договор за гледане и издръжка, или правото на развод.

1. Вещни права

Съгласно чл. 92 ЗН, в наследството влизат:

• Правото на собственост върху движими и недвижими вещи;
• Ограничени вещни права върху чужда вещ – напр. право на строеж, сервитут, надстрояване или пристрояване.
  ❗ Изключение: Правото на ползване (чл. 56 ЗС) се погасява със смъртта и не се наследява.

2. Облигационни права (вземания)

Включват се всички вземания, които не са лични:

• суми по договори (наем, заем, продажба);
• обезщетения за имуществени вреди от деликт;
• вземания от неоснователно обогатяване;
• права по договори за гледане и издръжка – само за гледача (приобретателя).

Пример: ако починалият е дал заем на трето лице, вземането по този заем преминава в наследствената маса и може да се събира от наследниците.

3. Търговски дялове и ценни книжа

• Дялове в ООД (чл. 129 ТЗ): наследяват се, но не водят автоматично до членство – общото събрание може да откаже приема, като изплати стойността.
• Акции в АД: наследяват се автоматично, пропорционално на дяловете между наследниците.
• Менителници, записи на заповед, чекове и облигации: правата по тях са част от наследствената маса.

4. Авторски и сродни права

Съгласно чл. 32 ЗАПСП:

• Имуществените авторски права са наследими за срок от 70 години;
• Неимуществените не се наследяват, но могат да се упражняват от наследниците в защита на паметта на автора (напр. посочване на името му).

5. Преобразуващи и потестативни права

– правото да се развали договор (чл. 87 ЗЗД);
– правото да се обяви предварителен договор за окончателен (чл. 19, ал. 3 ЗЗД);
– процесуални права по висящи дела – делото продължава с наследниците (чл. 227 ГПК).

💼 Кои задължения на наследодателя са наследими?

Съгласно чл. 60 и чл. 61 от Закона за наследството (ЗН), наследниците отговарят за задълженията на наследодателя, но само до размера на приетото имущество. Това правило предпазва наследниците от лична отговорност със собствените им средства.

В наследствената маса влизат само имуществените задължения, които не са с оглед на личността, включително:

1. Облигационни задължения

• дължими суми по договори – например наем, заем, продажба;
• задължения по договор за гледане и издръжка – само от страна на приобретателя (гледача);
• деликтни задължения – само за имуществени вреди;
• задължения от неоснователно обогатяване.

📌 Пример: ако починалият дължи сума по договор за заем, това задължение преминава към наследниците в рамките на наследството.

2. Публични задължения

• неплатени данъци и такси;
• глоби, които вече са наложени с влязъл в сила акт – те стават част от имуществото и се трансформират в задължение;
• осигурителни вноски, които не са платени към момента на смъртта.

📌 Важно уточнение: глоба по наказателно постановление, ако не е влязла в сила към датата на смъртта, не се унаследява, тъй като наказателната и административно-наказателната отговорност е лична.

3. Процесуални задължения

• разходи по водени от наследодателя дела;
• отговорности по висящи производства, които се поемат от наследниците съгласно чл. 227 ГПК.

❌ Кои права и задължения НЕ влизат в наследството?

Някои права и задължения по своята същност са лични (intuitu personae) и не могат да се унаследят:

• Правото на издръжка на прехвърлителя по договор за гледане и издръжка;
• Правото на ползване – поради личния му характер (чл. 56 ЗС);
• Правото на развод – както и всяко потестативно право, основано на лични мотиви;
• Правото на унищожаване на договори поради порок на волята – с изключение на изрично уредените хипотези (напр. чл. 31 ЗЗД);
• Неимуществените авторски права – например правото на непроменяемост на произведението;
• Ненаказани престъпления или глоби без влязло в сила постановление.

Защо е важно познаването на наследствената маса с оглед темата за приемане или отказ от наследство?

Знанието какво включва наследствената маса е ключово при вземането на решение дали да се приеме или откаже наследството. Съгласно чл. 49 ЗН, това решение следва да бъде взето информирано, особено когато в имуществото се съдържат задължения, които могат да надхвърлят стойността на активите.

👩‍⚖️ Екипът на BSLC съдейства при:

• правна проверка на активите и задълженията;
• изготвяне на декларации за приемане или отказ;
• консултации за наследяване на бизнес, акции, дялове и трансгранични активи.

Ако имате конкретен казус или въпрос относно наследствената маса, не се колебайте да се свържете с нас.

‍Как се извършва и кои са вариантите за приемане на наследство в България?

Съгласно действащото българско право, в момента на откриване на наследството (т.е. смъртта на наследодателя), наследството не преминава автоматично към наследниците. Вместо това, възниква право на наследяване, което наследникът може да упражни чрез приемане или отказ (чл. 48 и сл. ЗН).

➡️ Какво означава това на практика?
Ако почине близък, вие не ставате автоматично негов наследник. Вие само придобивате право да решите дали да наследите – и това става чрез изрични или мълчаливи действия, които ще разгледаме по-долу.

📃 Форми на приемане на наследство

Съгласно чл. 49 ЗН, приемането е едностранна правна сделка, извършвана от наследника. То може да се осъществи в две основни форми:

1. Изрично приемане (чл. 49, ал. 1 ЗН)

То се извършва чрез писмено заявление до Районния съд по последния постоянен адрес на починалия. Не се изисква нотариална заверка. Съдът вписва заявлението в Книга за приемане и отказ от наследство – публичен регистър, достъпен за справки.

📌 Пример: Ако искате да приемете наследство от починал родител, подавате заявление до Районния съд в града, където е бил постоянният му адрес.

2. Конклудентно (мълчаливо) приемане

Съгласно чл. 49 от Закона за наследството, приемането на наследство може да стане чрез изрично писмено заявление, подадено в съда, или „чрез действия, които несъмнено предполагат намерение да се приеме наследството“. Именно последната хипотеза е известна в практиката като конклудентно или мълчаливо приемане – тоест приемане чрез поведение, което ясно изразява воля за приемане, без да се подава официално заявление.

🧾 Какви действия се считат за конклудентно приемане?

Законът не съдържа изчерпателен списък, но съдебната практика и теория са категорични относно определени действия, които водят до неотменимо приемане на наследство:

• Продажба, замяна или дарение на наследствен имот – ако наследникът разпореди с недвижим или движим имот, част от наследствената маса, това е недвусмислено изразяване на приемане.
• Учредяване на ипотека или други тежести върху наследствена вещ – например, наследник ипотекира жилището на починалия, за да получи кредит.
• Предявяване на иск за делба, за собственост или за защита на наследствени права – наследникът влиза в съдебен процес, твърдейки свои права върху наследственото имущество.
• Изтегляне на средства от банковата сметка на починалия – дори еднократно изтегляне може да бъде прието за приемане, освен ако не е доказано друго намерение (например административна грешка).
• Погасяване на дългове на наследодателя с лични средства – включително плащане на негови задължения към доставчици, кредити или битови сметки, извън действия по спасяване на имуществото.
• Получаване на наеми или приходи от наследствен имот – активното ползване на имущество за икономическа изгода е ясен признак на приемане.
• Сключване на договор за управление или отдаване под наем на наследствен имот – особено ако приходите се третират като личен доход на наследника.
• Вписване на името на наследника като собственик в регистри или документи – напр. в кадастъра, в електроразпределително дружество или данъчна служба.
• Подаване на документи пред държавни органи с цел упражняване на наследени права – например заявление за наследствена пенсия или документи за субсидия върху земеделска земя.

❗ Важно е да се знае: Веднъж прието по какъвто и да е начин, наследството не може да бъде отхвърлено, нито частично, нито под условие – така разпорежда чл. 50 от Закона за наследството.

📌 Изключения – какво не е мълчаливо приемане на наследство

Не всяко действие, извършено след смъртта на наследодателя във връзка с неговото имущество, се счита автоматично за приемане на наследство. Законът и съдебната практика правят ясно разграничение между действия по управление (временни, запазващи стойността на имота) и действия, от които може да се извлече воля за наследяване.

Например:

• Живеене в имота на починалия, без разпореждане с него – ако едно лице просто обитава имот, който е част от наследствената маса, без да го отдава под наем, без да го обявява за свой пред трети лица и без да извършва сделки с него, това не се счита за приемане. Особено когато лицето е живяло в същия имот и приживе на наследодателя – такова ползване не се възприема като правно значимо.
• Охрана или поддръжка на имота с цел съхранение – действия като затваряне на прозорци, смяна на брави, дребни ремонти или охрана на имота, извършени с цел да се предотврати повреждане или загуба, не се третират като проява на наследническа воля. Те са насочени към запазване на вещта, а не към упражняване на собственическо право.
• Плащане на текущи сметки и данъци с цел да не се загуби имотът или да не се натрупат санкции – например покриване на режийни разходи, данък сгради или такса смет, за да не се стигне до прекратяване на договори, глоби или запор, също се възприемат като действия по управление. Това важи особено, когато тези плащания се документират изрично като временна мярка.
• Отказ от участие в наследствени спорове или делби – самото въздържане от действия, включително неучастие в искове за наследствени права, не може да се тълкува като мълчаливо приемане. Мълчанието, освен ако не е съпроводено от ясно изразени действия, няма правна стойност в този контекст.
• Извършване на действия от името на наследодателя по запазване на имуществото, насочени към трети лица – например, ако наследникът предаде документи, ключове или други вещи на нотариус, банка или друга институция с цел „предпазване“, това не показва правна воля да наследи, а по-скоро съхранение и неутралност.

Тези действия се считат за временни и предпазни и не водят сами по себе си до приемане. Но ⚠️ ако бъдат придружени от други, активни прояви на разпореждане, правната граница лесно може да бъде премината. В такива случаи рискът от неволно приемане на наследство е сериозен – особено ако наследството съдържа и значителни дългове.

🛡️ В случай на дори минимално съмнение дали дадено поведение може да бъде тълкувано като конклудентно приемане, препоръчваме без отлагане да се подаде писмено изявление за отказ от наследство или заявление за приемане по опис – това е единственият сигурен начин да се избегнат нежелани правни последици.

При нужда от индивидуална преценка и анализ, екипът на BSLC е на разположение да изготви правно становище, да провери рисковете от мълчаливо приемане и да предложи конкретни действия за защита на интересите на наследника.

📑 Видове приемане и техните последици

Българското наследствено право познава два основни вида приемане на наследство - по право или по опис.

🧾 Приемане по опис – закрилата на наследника от дългове

Приемането на наследство по опис представлява специален механизъм за ограничена отговорност на наследника, при който той не отговаря с личното си имущество за евентуалните дългове на починалия, а само до размера на наследеното имущество. Този ред на приемане е уреден в чл. 60–64 от Закона за наследството и е особено важен при неясна структура на наследствената маса – когато не е сигурно дали наследството носи повече активи или повече пасиви.

✅ Как се извършва приемането по опис?

Съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството, приемането по опис винаги се извършва изрично – чрез писмено заявление, подадено до районния съд по мястото на откриване на наследството.

📌 В заявлението наследникът трябва:

• да заяви желанието си да приеме по опис;
• да посочи всички известни му активи от наследството;
• да представи доказателства за момента на узнаване за откриването на наследството (ако не е самият момент на смъртта).

📍 Срок за подаване: тримесечен, считано от узнаването за откриването на наследството. Съдът може по молба да го удължи с още до три месеца (чл. 60, ал. 2 ЗН).

📜 Кой извършва опис и какво включва?

След подаване на заявлението, съдът възлага извършването на опис на съдебен изпълнител или на кмета на общината (чл. 61, ал. 2 ЗН). Описът представлява официално изброяване на имуществото на починалия, включително:

• движими и недвижими вещи;
• парични средства;
• вземания;
• дялове, акции и други активи.

Описът има правно значение – след него наследникът не може да бъде търсен за дългове на починалия, надвишаващи стойността на описаното наследство.

⚖️ Категории лица, които по закон приемат наследството по опис

Някои лица по силата на закона винаги приемат по опис, дори когато не подадат изрично заявление или не бъде изготвен формален опис. Това са:

1. Малолетни и непълнолетни лица, както и лица, поставени под пълно или частично запрещение – чл. 61, ал. 1 ЗН.
2. Държавата, когато наследява по чл. 11 ЗН – тя не подава заявление, а наследява автоматично, само ако няма други наследници или всички са се отказали. Отговорността ѝ винаги е ограничена до стойността на наследеното.
3. Общините – когато придобиват имущество от починал без наследници (чл. 34 от Закона за общинската собственост), те също винаги отговарят ограничено, дори да не е извършен формален опис.

⚠️ Последици от приемане по опис

Съгласно чл. 61, ал. 3 ЗН, наследникът, приел по опис:

• не отговаря с личното си имущество за дълговете на наследодателя;
• кредиторите могат да насочат изпълнение само върху наследствената маса;
• не може да се откаже впоследствие, нито да приеме допълнителни активи, непосочени в първоначалния опис;
• при опит за разпореждане с наследствено имущество без съдебно разрешение, може да се приеме, че наследникът е приел изцяло, т.е. с неограничена отговорност.

📌 Пример от практиката:
Ако починалият е оставил апартамент, автомобил и дълг от 70 000 евро. към банка, но стойността на активите е 50 000 евро., наследникът, приел по опис, отговаря само до тази сума – останалите задължения не могат да се търсят от него лично.

🛑 Важно: Подаването на заявление за приемане по опис и изричното спазване на сроковете е единственият законен начин да се предпазите от неволно поемане на чужди дългове, освен ако не се откажете от наследство изцяло. Особено ако не сте сигурни в реалното състояние на наследството, не отлагайте тази стъпка.

Екипът на BSLC е подготвен да съдейства при:

• изготвяне и подаване на заявление за приемане по опис;
• изискване и координиране на съдебния опис;
• представителство пред съда, включително при участие на непълнолетни наследници.

🎯 Нашата цел е да гарантираме, че приемането е извършено точно, навреме и в защита на интересите на клиента.

🚫 Приемане по право – автоматично приемане при действия или изтичане на срокове

Съгласно чл. 61 от Закона за наследството, се приема, че наследникът е приел наследството по право (т.е. без да подава изрично заявление), когато са изпълнени някое от следните условия:

• Не е направен отказ от наследството в рамките на 3-месечния срок, посочен в чл. 52 от Закона за наследството. Срокът започва да тече от момента, в който наследникът е узнал за откриването на наследството. Ако не бъде подадено писмено изявление за отказ до районния съд, се счита, че наследникът е приел наследството в пълен обем, включително с всички задължения, които го съпътстват.
• Са извършени действия, от които се извежда недвусмислена воля за приемане. Такива действия могат да бъдат както разпоредителни, така и процесуални, напр.:
  • прехвърляне или продажба на наследствен имот;
  • учредяване на ипотека върху наследствена вещ;
  • подаване на иск за делба или иск за собственост;
  • теглене на суми от банковите сметки на наследодателя;
  • изплащане на дългове на починалия с лични средства;
  • деклариране на наследствено имущество пред институции (НАП, община) с цел облагане или управление.

📌 Именно в тази хипотеза се включва така нареченото мълчаливо приемане, което не изисква изрично писмено волеизявление пред съд, но се извлича от поведението на наследника. То се третира като приемане в пълен обем, което води до неограничена отговорност за дълговете на наследодателя, ако не е извършено по опис.

🎯 Важно е да се знае: дори и едно на пръв поглед обикновено действие (например подаване на декларация за данък сгради) може да бъде изтълкувано като приемане, ако не е придружено с ясна воля за отказ или ограничено приемане. Затова, ако има съмнение, винаги е разумно да се консултирате с правен специалист преди да предприемете каквито и да било действия във връзка с наследството.

🧩 Приемане при съвместно наследяване (сънаследници)

Ако има повече от един наследник, всеки упражнява правото си самостоятелно – т.е. един може да приеме, друг да откаже. Това създава размествания в дела и води до преразпределение на наследствените части.

📌 Пример: Ако от трима наследници единият откаже, неговият дял се разпределя между останалите двама по равни части, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗН.

📚 Последици от приемането

Приемането прави наследника правоприемник на наследодателя – с всички права и задължения от наследствената маса. То е неотменимо, освен ако впоследствие се открият основания за унищожаване на приемането (напр. порок на волята – чл. 31 ЗЗД).

❗ Особено внимание следва да се обърне при наследяване на имоти, фирмени дялове, авторски права или участие в съдебен процес – действията на наследника автоматично го въвличат в правоприемство, без изрично заявление.

Как се извършва и какви са последствията от отказ от наследство в България?

Съгласно чл. 52 ЗН, отказът от наследство е едностранна правна сделка, чрез която наследникът изрично заявява, че не желае да придобие откритото наследство. Това волеизявление следва да се извърши в писмена форма и да бъде депозирано в Районния съд по последния постоянен адрес на наследодателя. Задължително се изисква нотариална заверка на подписа, като декларацията се вписва в специална книга за откази и приемания – публичен регистър, достъпен по азбучен указател и година.

📌 Пример: Наследник, който не желае да поеме евентуални задължения на починалия (напр. банкови кредити), може да подаде такова изрично заявление до съда, за да не придобие нито активи, нито пасиви от наследството.

⏳ Има ли срок за отказ от наследство?

Законът не предвижда общ краен срок за отказ от наследство, но по силата на чл. 51 ЗН всяко лице с правен интерес (като кредитор, заветник или сънаследник) може да поиска от съда да определи такъв срок. Ако наследникът не заяви изрично приемане или отказ в този срок, се счита, че е направил отказ.

Същото правило важи и при смърт на длъжник в хода на изпълнително производство – тогава срокът се определя от съдебния изпълнител (чл. 429, ал. 2 ГПК).

👥 Кой може да се откаже от наследство?

Съгласно чл. 52 от Закона за наследството, всяко лице, призовано към наследяване, има право да извърши отказ от наследство. Това включва както физически, така и юридически лица – когато са призовани в качеството на наследници по закон или по завещание.

📍 Категориите лица, които могат да откажат наследство, включват:

1. Пълнолетни дееспособни физически лица – извършват отказа лично или чрез пълномощник с изрично пълномощно.
2. Непълнолетни и малолетни лица – отказът се прави от техните законни представители, но задължително с разрешение от съда (чл. 130 от Семейния кодекс във връзка с чл. 61, ал. 1 от Закона за наследството).
3. Поставените под пълно или ограничено запрещение – отказът се прави чрез настойник или попечител, също с разрешение от районния съд.
4. Юридически лица – фондации, дружества и др. – могат да откажат, когато са призовани чрез завещание, чрез надлежно решение на управителния им орган.
5. Общината и държавата – както е уредено в чл. 11 от Закона за наследството, държавата не извършва изрично отказ, тъй като тя придобива наследството по право само когато няма други наследници. Общината, от своя страна, има право на отказ при завещание, като отказът също се извършва с решение на съответния орган (чл. 34 ЗОС).

🔁 Правни последици от отказа – обратно действие и неотменимост

Съгласно чл. 54, ал. 1 от Закона за наследството, отказът има обратно действие – т.е. приема се, че лицето никога не е било наследник. Това означава, че то не придобива никакви права или задължения, произтичащи от наследството, включително не може да бъде страна по дела за делба или да бъде търсен от кредитори на наследодателя.

⚠️ Отказът от наследство е неотменим (чл. 56 ЗН). След като бъде вписан, наследникът не може да се откаже от отказа, нито да го обвърже с условия или частичен отказ (чл. 50 ЗН). Единственото изключение е, ако бъде доказано, че отказът е направен при грешка, измама или заплашване – в такъв случай, по общите правила на Закона за задълженията и договорите, може да се иска унищожаване.

✅ Съдебната практика е последователна: В Решение № 209/2014 г. на Върховния касационен съд (по гр. д. № 3782/2014 г.) е посочено, че отказът има обратно действие, но не засяга вече направени от наследника действия, ако те представляват мълчаливо приемане. Например, ако лицето е продало вещ от наследството, отказът впоследствие няма правна стойност – ще се приеме, че е налице конклудентно приемане.

🧾 Възможен ли е мълчалив отказ от наследство?

Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството, „когато наследникът бездейства, съдът може да му определи срок, в който да направи изявление дали приема или отказва наследството. Ако в този срок не се направи изявление, наследникът се счита за отказал се от наследството“. Тази правна възможност се нарича мълчалив отказ по разпореждане на съда.

Тази хипотеза се среща рядко, но е особено важна в ситуации на спорове между наследници или бездействие от страна на един от тях, което възпрепятства разпределението на наследственото имущество. Например, когато едно от децата на починалия не се произнася месеци наред, другите наследници могат да поискат от съда да му бъде определен срок. Ако наследникът не реагира – отказът настъпва по право 📍.

🧾 Може ли отказал се наследник да получи имот по завещание?

Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за наследството, „наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството“. Това законодателно решение изрично установява, че отказът от наследство не обхваща автоматично направените в полза на същото лице завети.

📌 Заветът представлява частно завещателно разпореждане – т.е. завещателят посочва конкретен актив (например жилище, дял в дружество, вещ или сума пари), който да бъде предоставен на определено лице. За разлика от универсалното правоприемство при наследяване (всички активи и пасиви преминават към наследника), при завета се осъществява частично, ограничено правоприемство – само по отношение на конкретния обект.

✅ В този смисъл, дори когато наследник по закон направи отказ по реда на чл. 52 от Закона за наследството, той запазва правото да приеме завет, стига той да е направен в негова полза. Правната обосновка се крие в различната природа на двете фигури – наследството обхваща универсално цялата наследствена маса, докато заветът визира отделен, конкретно индивидуализиран обект.

Съгласно Решение № 339 от 27.03.1991 г., I г. о. на Върховния съд, „Отказалият се от наследство наследник може да приеме направен в негова полза завет, както изрично, така и мълчаливо.“

Съдът подчертава, че отказът от наследство води до загуба на качеството „наследник“ и се счита, че то никога не е съществувало. Но този отказ има значение само спрямо универсалното наследяване – той не засяга правото на завет, което остава напълно валидно и отделно.

📍 Допълнително, според чл. 22, ал. 2 от Закона за наследството, за заветите се прилагат правилата на чл. 48 – 54, включително и тези относно изричен или мълчалив отказ от завет. Това означава, че приемането или отказът от завет са самостоятелни и отделни правни действия – те не следват автоматично отказа от наследство.

⚖️ Какви са последиците от отказа от наследство?

1. Отказът от наследство действа с обратна сила

Съгласно чл. 48, ал. 2 ЗН, отказът от наследство, подобно на приемането, произвежда действие от момента на откриване на наследството. Това означава, че при отказ се счита, че лицето никога не е било наследник – нито носител на права, нито носител на задължения на наследодателя.

⚠️ Практическо последствие: Наследник, отказал се от наследство, не отговаря за задълженията на наследодателя, включително не може да бъде съден или да участва в производство за изплащане на дългове, произтичащи от наследството.

2. Наследственият дял се уголемява в полза на останалите наследници

Съгласно чл. 55 ЗН, при отказ на наследник, неговият дял не се връща в наследствената маса, а се уголемяват дяловете на останалите наследници от същия ред и съпруга. Това правило е потвърдено и в съдебната практика – например Решение № 108/14.05.2016 г. на ВКС.

🧩 Пример: Ако има трима наследници – А, Б и В, и А се откаже, дяловете на Б и В се уголемяват пропорционално.

3. Отказът не ползва всички наследници, а само от същото наследствено коляно

Съгласно Тълкувателно решение № 27/1970 г. и Решение № 75/1963 г. на Върховния съд, уголемяването на дял след отказ се извършва само в рамките на същото наследствено коляно, а не в полза на по-отдалечени роднини или заветници.

4. Отказалият се не може да се върне към наследството (необратимост)

Отказът от наследство е едностранна сделка, която не подлежи на оттегляне. Ако обаче се докаже, че към момента на отказ наследството вече е било прието (например чрез сключване на договор за делба), последващ отказ е недействителен – вж. Определение № 251/2018 г. на ВКС.

5. Кредиторите на отказалия се могат да атакуват отказа

Съгласно чл. 56 ЗН, ако отказът е увредил кредитори, които не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника, те могат да искат обявяване на отказа за относително недействителен спрямо себе си чрез иск с конститутивно действие.

🛡 Важно: Тази хипотеза е аналогична на павловия иск по чл. 135 ЗЗД и служи за защита на кредиторите от недобросъвестно поведение на длъжника-наследник.

6. Отказът не обхваща заветите

Съгласно Решение № 339/1991 г. на ВКС, отказът от наследство не води автоматично до отказ от завет (тоест не отменя завещателните разпореждания, извършени в полза на отказалия се от наследство наследник). Това са отделни едностранни актове и отказът от единия не предполага отказ от другия.

7. Особености при възстановена земя по ЗСПЗЗ

Съгласно чл. 91а ЗН, отказ от наследство не произвежда действие, ако е направен между одържавяване и възстановяване на земи по ЗСПЗЗ. В този случай наследниците се считат за приели наследството ex lege – независимо от извършения отказ.

Как се извършва приемане или отказ от наследство с международен елемент в България?

В случаите, когато наследственото правоотношение включва международен елемент – например когато наследодателят е чужд гражданин, има имущество в България или живее в друга държава – се прилагат правилата на Кодекса на международното частно право (КМЧП) и Регламент (ЕС) № 650/2012.

📍 Кое би било приложимото право в общия случай при международен наследствен спор?‍

Съгласно чл. 89 КМЧП, при липса на избор на приложимо право от наследодателя, наследяването на:

• движими вещи се урежда от правото на държавата, където починалият е имал обичайно местопребиваване към момента на смъртта;
• недвижими вещи – от правото на държавата, където се намират тези вещи.

Наследодателят може да избере приживе приложимото право към наследството си, ако е гражданин на съответната държава (чл. 89, ал. 3 КМЧП). Изборът трябва да бъде направен във форма на завещателно разпореждане.

📌 Как се приема или отказва наследство при международен елемент?‍

Чл. 91, т. 6 КМЧП изрично посочва, че приемането и отказът от наследство се уреждат от приложимото право към наследството. Това означава:

• Ако е приложимо българското право, приемането или отказът следва изискванията на Закона за наследството – например приемане по опис чрез заявление до Районния съд по мястото на откриване на наследството (чл. 60–61 ЗН), или изричен отказ в срок от 3 месеца (чл. 52 ЗН).
• Ако е приложимо чуждо право – например френско или германско – действията трябва да отговарят на процедурите и формалностите, предвидени в това чуждо право.

Приложимото право може да предвиди различна форма, срок и последици от приемането или отказа от наследство. Българският съд, администрация или нотариус ще трябва да се съобразят с тези различия.

🧭 Какво се случва, когато имотът е в България, но наследодателят е чужденец?‍

Според чл. 89, ал. 2 КМЧП, ако се наследява недвижим имот в България, се прилага българското право, независимо дали наследодателят е български или чужд гражданин. Това важи както за реда на наследяване, така и за приемането и отказа.

Например, ако германски гражданин с имот във Варна почине и не е направил избор на право, българското законодателство ще се прилага спрямо имота – включително сроковете и формите за отказ или приемане на наследство.

🛡️ Регламент (ЕС) № 650/2012 допълва уредбата, като въвежда единно европейско правило: по правило приложимо е правото на държавата на обичайното местопребиваване на наследодателя, освен ако е избрал друго право (чл. 21 и чл. 22 от Регламента). В България регламентът има пряко приложение и е приет в съдебната практика.