Клиентите често ни питат дали могат да получат Акт 16, ако строителят е спрял работа или е останал без средства. Зад този въпрос обикновено стои много повече от забавен документ. Някой е платил почти цялата цена и още няма нотариален акт. Друг вече е собственик, но не може да се нанесе. Трети е готов да участва в довършването, стига да знае какви права има и дали следващото плащане действително ще приближи сградата до законно ползване.
Възможно е сградата да бъде завършена и въведена в експлоатация без първоначалния строител. Решението обаче не се изчерпва с намирането на друга фирма, която да продължи работата. Трябва да се установи кой притежава недовършените обекти, кой има право да възложи оставащото строителство, какви документи са съставени и какво точно пречи на приемането. Ако продавачът е в несъстоятелност или имотите са ипотекирани, към тези въпроси се добавят отношенията със синдика, съда и обезпечените кредитори.
Най-важният избор за купувача често трябва да бъде направен още преди разговорите за нов бюджет. Дали да настоява да получи обещания апартамент, или да прекрати договора и да поиска парите си обратно? За да се отговори правилно, не е достатъчно да се знае, че сградата е „на Акт 14“ или „на Акт 15“. Необходимо е строителният етап да се свърже с конкретния договор и с действително придобитите права.
Тъкмо тази връзка обяснява защо двама купувачи в една сграда могат да се нуждаят от различна защита. В следващото изложение разглеждаме положението при новите жилищни сгради в България, като проследяваме какво означава всеки основен етап, какви възможности открива и как се продължава към Акт 16 при финансов срив на строителя.
Какво трябва да изясните първо, когато строителят спре работа?
Първият въпрос е коя фирма всъщност не изпълнява задълженията си. В ежедневния разговор „строителят“ обикновено е дружеството, чието име виждаме в рекламата. В документите обаче продавачът на апартамента, възложителят на строежа и изпълнителят на строителните работи могат да бъдат различни лица. От това зависи срещу кого купувачът има вземане и чии финансови проблеми застрашават собствеността му.
Продавачът по предварителния договор поема задължението да прехвърли обещаното право. Дали дължи и построяване, довършване или осигуряване на въвеждането в експлоатация, се установява от съдържанието на договора. Възложителят е лицето, което има правно основание да осъществи строежа, обикновено собственикът на земята или носителят на учредено право на строеж. Това е качеството по чл. 161 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Строителният изпълнител извършва възложените работи. Самото участие като изпълнител не го прави собственик на апартаментите.
Ако затрудненията са само при изпълнителя, възложителят може да уреди прекратяването на отношенията с него и да организира довършване с друга фирма. При несъстоятелност на продавача, който още притежава обещаните имоти, задачата е по-различна. Тогава купувачът трябва да защити и възможността да придобие апартамента или да получи обратно платеното, докато кредиторите на продавача търсят удовлетворяване от неговото имущество.
Следва да се отбележи, че спирането на строителството и откриването на производство по несъстоятелност не са едно и също. Дружеството може да има временен недостиг на средства, да е преустановило работата без съдебно производство или вече да е поставено под специалния режим на несъстоятелността. Съдебните актове и вписванията в Търговския регистър показват дали е открито производство и как се развива то. Дали финансовите затруднения са временни и има ли реална възможност строителството да продължи, се преценява и от действителното изпълнение, задълженията и наличното имущество на дружеството. Проверяват се също собствеността, ипотеките и възбраните, защото обещанието на управителя, че „скоро ще продължим“, не променя вписаните права на други лица.
Липсата на средства сама по себе си не освобождава длъжника от отговорност, както изрично предвижда чл. 81, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Практическият проблем е друг. Дори купувачът да има основателна претенция, тя трябва да може да бъде удовлетворена от налично имущество. Затова правната оценка разглежда едновременно дължимото по договора и реалните възможности за придобиване, довършване или връщане на платените суми.
Какво означават Акт 14, Акт 15 и Акт 16 за купувача?
Когато строителството върви нормално, тези обозначения често се възприемат като последователни дати за плащане. При спиране на работата става ясно защо е необходимо да се познава съдържанието им. Едно е сградата фактически да е достигнала определена степен на завършеност. Друго е това да е надлежно установено. Отделен въпрос е какви сделки могат да се сключват с построеното и дали то вече може да се обитава.
Грубият строеж и Акт 14 означават ли едно и също?
Грубият строеж е преди всичко фактическо състояние на сградата. То е достигнато, когато са изпълнени ограждащите стени и покривът, а довършителните работи могат да липсват или да са извършени в различна степен. Това е смисълът на определението в § 5, т. 46 от допълнителните разпоредби на ЗУТ. С други думи, грубият строеж не възниква от подписването на документ, а от действителното изпълнение на необходимите строителни работи.
Акт 14 има друга непосредствена функция. С него се приема носещата конструкция. При обичайния жилищен блок строителят, проектантът конструктор и съответният специалист на строителния надзор преценяват изпълнението спрямо конструктивния проект, предходните актове, изпитванията и документите за вложените продукти. Заключението е дали конструкцията може да бъде приета при спазване на законовите изисквания. Редът е уреден в чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба № 3 за актовете и протоколите по време на строителството.
Двете събития могат да са близки във времето, но не бива да се отъждествяват. Например при стоманобетонна конструкция може да е приключило нейното изпълнение, а предвидените неносещи ограждащи зидове още да не са изградени. Приемането на конструкцията тогава не доказва само по себе си, че са изпълнени всички белези на грубия строеж. Именно това разграничение следва от становището на ДНСК от 26 август 2025 г., подкрепено от МРРБ на 20 октомври 2025 г.
За купувача практическото значение е съвсем конкретно. Ако следваща вноска или окончателната сделка са обвързани с „Акт 14“, трябва да се установи какво точно са уговорили страните. Дали са посочили подписването на акта за конструкцията, фактическото завършване в груб строеж, или и представянето на удостоверяващия документ от администрацията? Тези изрази не следва да се използват като взаимозаменяеми, особено когато от тях зависи плащане на значителна част от цената.
Защо след Акт 14 е необходимо и удостоверяване на грубия строеж?
За да бъде използван достигнатият етап при подготовката на нотариална сделка, той трябва да бъде установен по предвидения ред. Акт 14 е съществена част от документалната основа за това установяване. Той се представя заедно с документите за собствеността или правото на строеж, разрешението за строеж и останалите относими строителни книжа. Следователно актът не е само вътрешен документ между строителните участници. Той служи и при издаването на удостоверението за достигнат груб строеж.
Достигнатият етап се установява и чрез предвидената за тази цел административна процедура. Законът предвижда констативен протокол за завършването в груб строеж в чл. 181, ал. 3 ЗУТ. Преходният § 87 от изменението на закона през 2021 г. запазва досегашния ред до одобряването на съответния образец. При запазения досегашен ред общинската или районната администрация констатира достигнатия етап. Общините предоставят това удостоверяване като услуга за издаване на констативни протоколи и удостоверения за степента на завършеност. В практиката документът, представян за сделката, обичайно е познат като „удостоверение по чл. 181 ЗУТ“. В официалното описание на административната услуга за район „Студентски“ Акт 14 изрично е посочен сред документите, въз основа на които се издава удостоверението.
В тази връзка трябва да се разграничат причината и доказването. Сградата е в груб строеж, защото съответните работи са изпълнени. Удостоверяващият документ установява този факт за нуждите на правния оборот. Нито подписването на Акт 14, нито издаването на удостоверението могат да заместят липсващи ограждащи стени или покрив. Ако актът или удостоверението са съставени по-късно, датата на документа не трябва механично да се приема за дата на фактическото завършване. Обратно, видимите при оглед конструкция и зидове не освобождават нотариуса от проверката какво право и върху какъв обект се прехвърля.
Удостоверението е обичайният документален път за тази проверка, но не е единственото допустимо доказателство, че грубият строеж действително е достигнат. В Решение № 22 от 4 юни 2020 г. по гр. д. № 3048/2019 г., II г. о. ВКС разглежда и установяването на етапа чрез експертиза в нотариалното производство по чл. 533 от Гражданския процесуален кодекс. При съдебен спор фактическото изграждане може да се доказва с всички допустими доказателствени средства. Това е преценка в съответното производство, а не възможност купувачът едностранно да замени строителните книжа с частно становище.
Това обяснява и защо при спрял строеж адвокатът проверява не само дали е представен документ с определено заглавие, а за коя сграда или разрешен етап се отнася той и какво точно удостоверява. Разминаването между строителните книжа, действителното изпълнение и описанието на продавания апартамент може да възпрепятства както прехвърлянето, така и ипотечното финансиране.
Означава ли Акт 15, че сградата е напълно завършена?
При Акт 15 въпросът вече не е само дали конструкцията е изпълнена. Проверява се годността на строежа за приемане съобразно одобрените проекти, допустимите изменения, строителните книжа и изискванията към изпълнението. Възложителят, проектантите, строителят и строителният надзор участват в установяването на това състояние, а строителят предава строежа и документацията на възложителя. Това е значението на констативния акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ.
Поставената дограма и измазаните стени сами по себе си не са достатъчни. Необходимо е предвидените за сградата работи да позволяват положителна оценка за приемането ѝ, включително по отношение на общите части, инсталациите и безопасността. Например добре завършеният апартамент не компенсира липсващо безопасно стълбище или неизпълнена обща електрическа инсталация. Преценката се прави за строежа в неговия разрешен обхват, а не само за вътрешното състояние на едно жилище.
От друга страна, Акт 15 не означава непременно жилище „до ключ“. Ако по одобрения проект и договора апартаментът се предава на шпакловка и замазка, самото приемане на строежа не създава задължение строителят да постави настилки и обзавеждане, които не са договорени. Обратното също е вярно. Ако продавачът изрично е обещал по-висока степен на довършване, подписването на Акт 15 не го освобождава от това задължение. С други думи, административно необходимата готовност и дължимото на конкретния купувач изпълнение се преценяват заедно, но не са едно и също.
В акта могат да бъдат описани неизвършени работи и недостатъци. Те трябва да бъдат отстранени и това да се удостовери преди подаването на искането за въвеждане в експлоатация. Затова твърдението „има Акт 15, остава само Акт 16“ е надеждно едва след прочит на акта и приложенията му. Понякога остава административното комплектоване на досието. В друг случай самият документ показва, че още са необходими работи, средства и време.
Защо имат значение и останалите строителни актове?
Актове 14 и 15 се основават на документирането на строителството преди тях. Протоколът за откриване на площадката и определяне на строителна линия и ниво установява началото и разполагането на строежа. Актовете за приемане на отделните конструктивни елементи проследяват тяхното изпълнение, а актовете за скрити работи удостоверяват онова, което след покриването му вече не може да бъде проверено непосредствено. Така последващото приемане стъпва върху проверими данни, а не само върху видимото състояние на сградата.
При продължаване с нов изпълнител особено значение имат и документите за състоянието при спиране и за възобновяване на строителството, които разглеждаме по-долу. Използваният в практиката „Акт 19“ обаче обичайно е протокол за количества, стойности и разплащане на извършени работи. Той не е следващ административен етап след Акт 16 и не заменя приемането или разрешението за ползване.
BSLC · Правни разяснения · България
Как са свързани грубият строеж, Акт 14 и ипотеката?
За сделката са важни построеното, доказателствата за него и правата върху имота. Те са свързани, но всяко има собствено правно значение.
Кога сградата е достигнала груб строеж?
Грубият строеж е фактическо състояние, при което са изпълнени ограждащите стени и покривът. То възниква чрез строителството. Документите установяват този факт, а не го създават.
Какво се приема с Акт 14?
С него се приема носещата конструкция. Това може да предхожда изпълнението на всички елементи на грубия строеж. Затова приемането на конструкцията и завършеният груб строеж не са равнозначни.
Как се удостоверява достигнатият етап?
По запазения преходен ред грубият строеж се констатира от общинската или районната администрация. Акт 14 е част от документите за проверката. Услугата обичайно се обозначава като издаване на удостоверение за груб строеж.
Какво позволява продажбата или ипотеката?
Достигнатият груб строеж позволява сделката да има за предмет самия изграден апартамент. Етапът и собствеността трябва да бъдат доказани. Договорната ипотека изисква нотариален акт и възниква с вписването, а не с удостоверяването на строителството.
Преди грубия строеж носителят на учредено право на строеж може да ипотекира това право. Удостоверяването на етапа не гарантира банков кредит и не разрешава обитаване. Акт 15 също не разрешава ползване. За първа до трета категория е необходимо разрешение за ползване след протокол 16, а за четвърта и пета удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Кога е необходим Акт 16 и може ли да живеете в сградата без него?
Новата жилищна сграда трябва да бъде въведена в експлоатация, преди да се използва за обитаване. Това изискване не отпада, ако купувачът има нотариален акт, получил е ключовете, обзавел е жилището или ползва ток и вода. Собствеността му дава права върху имота, но не отменя административните условия за използването на новия строеж по предназначение. Забраната за ползване преди въвеждането е уредена в чл. 178 ЗУТ.
Следва да се уточни и какво наричаме „Акт 16“. За строежите от първа, втора и трета категория Държавната приемателна комисия съставя протокол образец 16, въз основа на който компетентният орган на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) издава отделно разрешение за ползване. Самият протокол съдържа резултата от проверката и предложението на комисията. Правото на законно ползване се свързва с последващото разрешение, а не само със събирането на подписи под протокола.
За четвърта и пета категория процедурата приключва с удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. При тези категории не се назначава същата Държавна приемателна комисия и не се изисква протокол 16 по реда за първа до трета категория. В ежедневната реч обаче и разрешението за ползване, и удостоверението се наричат „Акт 16“. Разграничението е важно, защото определя пред кой орган се подава заявлението и по каква процедура се разглежда то. Правната уредба е в чл. 177, ал. 2 и 3 ЗУТ.
При обичайните жилищни сгради ниското застрояване до 10 метра по правило е пета категория, средното над 10 до 15 метра е четвърта, а високото над 15 метра е трета. Това са критерии за височина по ЗУТ, а не свободно определяне според броя етажи в рекламата. Ако строежът отговаря на характеристики за повече от една категория, отчита се по-високата. Затова за конкретната сграда се изхожда от строителните книжа и критериите на чл. 137 ЗУТ.
Изключенията са конкретни. Строежите от шеста категория и случаите на промяна на предназначение без строителни работи по чл. 147а ЗУТ не преминават през въвеждане в експлоатация по общия ред. Това не освобождава новия жилищен блок или еднофамилната къща. Малката къща с ниско застрояване по правило е пета категория, докато шеста категория обхваща други изрично посочени обекти, например определени малки басейни и подпорни стени. За купувача на такова ново жилище изводът е ясен. Независимо дали сградата е голям блок или малка къща, законното обитаване предполага издаването на крайния документ по приложимия за нейната категория ред.
Незаконното обитаване може да доведе до забрана за ползване, разпореждане за освобождаване на сградата и прекъсване на захранванията. За първа до трета категория съответните правомощия са на компетентния орган на ДНСК, а за четвърта и пета на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Фактът, че други собственици вече са се нанесли, не създава изключение от този режим.
Значението на въвеждането в експлоатация не се изчерпва с избягването на тези последици. То позволява жилището да се използва законно по предназначение и удостоверява приключването на административната процедура за готовността на строежа. Това обичайно улеснява последваща продажба и банково финансиране, защото отпада рискът от незавършената процедура. То обаче не заличава ипотека, не решава спор за собственост и не освобождава изпълнителя от отговорност за недостатъци.
Може ли да придобиете и ипотекирате апартамента преди Акт 16?
Какво означава, че след грубия строеж има самостоятелни обекти?
Преди да бъде построено, бъдещото жилище може да е подробно описано в проекта и в предварителния договор, но това не е равнозначно на съществуващ апартамент като самостоятелен недвижим имот. При достигнат груб строеж вече е налице построена сграда, в която предвидените самостоятелни обекти могат да бъдат предмет на прехвърляне. Тази промяна в предмета на сделката е уредена в чл. 181 ЗУТ. До грубия строеж може да се прехвърля учреденото право на строеж, а след това построената сграда или самостоятелни части от нея.
С други думи, при продажба на апартамент след този етап купувачът придобива самия съществуващ обект, макар той още да не е готов за обитаване. Не е необходимо да изчака Акт 16, за да бъде възможна такава сделка. Необходимо е обаче апартаментът да съответства на допустим самостоятелен обект, да бъде достатъчно индивидуализиран и продавачът да притежава правото, което прехвърля. Удостоверяването на грубия строеж не замества проверката на тези обстоятелства.
За обичайната многоетажна сграда не е достатъчно да е излята плочата над избрания апартамент, ако останалата сграда още не е достигнала необходимия етап. При упражняването на правото на строеж значение има грубият строеж на цялата сграда или на надлежно разрешения самостоятелен етап. Това е изяснено в Тълкувателно решение № 1 от 4 май 2012 г. по тълкувателно дело № 1/2011 г. на ВКС. Обособеният в проекта апартамент и самостоятелният строителен етап са различни понятия.
Кадастралната схема служи за индивидуализиране на обекта, но сама по себе си не създава собственост. Същото важи за Акт 14 и удостоверението за груб строеж. Кой е собственикът се установява от правата върху земята, учреденото право на строеж и извършените сделки. Ако купувачът вече е придобил право на строеж за определен обект, достигането на грубия строеж има значение за упражняването на това право и придобиването на построеното. Ако има само предварителен договор, самото напредване на строителството не го прави собственик.
Защо удостоверението за груб строеж е важно за ипотеката?
Когато обезпечението ще бъде самият построен апартамент, банката и нотариусът трябва да установят, че той вече съществува като годен предмет на ипотека. Тук се проявява последователността между фактическото изпълнение, Акт 14 и удостоверяването по чл. 181 ЗУТ. Приетата конструкция и останалите строителни документи служат за установяване на достигнатия груб строеж, а удостоверението за този етап е част от документалната основа, върху която може да се пристъпи към нотариална продажба и учредяване на ипотека върху построения обект.
Това не означава, че удостоверението само учредява ипотеката. При договорната ипотека е необходим договор в нотариална форма, а ипотечното право възниква чрез вписването въз основа на този договор. Обектът трябва да е определен и да принадлежи на лицето, което го ипотекира. Това следва от чл. 166 и 167 ЗЗД. Следователно удостоверението доказва строителния етап, документите за собственост доказват правото на учредителя, а нотариалният акт и вписването осъществяват самото обезпечение.
Например при покупка с банков кредит на апартамент в груб строеж удостоверяването на етапа позволява сделката да бъде подготвена за вече построения обект. Купувачът придобива собствеността с нотариалната продажба, след което може да учреди договорената ипотека върху придобития имот. Вписването ѝ осигурява обезпечението на банката, а отпускането на средствата следва условията на кредитния договор. Така всеки документ и всяко действие имат собствена роля, която не може да бъде изпълнена само с представянето на Акт 14.
Не следва оттук да се прави извод, че ипотека изобщо е невъзможна преди Акт 14. Учреденото и прехвърлимо право на строеж също може да бъде ипотекирано, преди да бъде упражнено чрез завършването на грубия строеж. Възможни са и ипотеки върху терен с уговорено действие спрямо бъдещото застрояване, чиито последици се преценяват според ипотечния акт и правата върху имота. Затова при проверка на тежестите не се разглеждат само вписванията за вече построения апартамент, а и предходните права върху земята и правото на строеж.
Допустимостта на ипотеката и одобряването на кредит са отделни въпроси. Банката може да изисква определен строителен етап, оценка на обезпечението, доказване на доходите, условия за освобождаване от предходна ипотека и конкретен ред за усвояване. Удостоверението за груб строеж позволява този етап да бъде доказан, но не задължава банката да финансира покупката. При спрял строеж е от съществено значение условията за отпускане на средствата да се съгласуват с възможността действително да бъде придобит и довършен имотът.
Какво притежавате, ако сте платили цената, но имате само предварителен договор?
Предварителният договор създава право да се иска сключването на обещаната окончателна сделка при уговорените и законовите условия. Той не прехвърля собствеността, дори цената да е изцяло платена и апартаментът вече да съществува в груб строеж. При обичайната продажба прехвърлянето се извършва с договор в нотариална форма. При отказ на продавача окончателната сделка може да бъде заместена от съдебно решение, ако са налице предпоставките, които разглеждаме в следващия раздел.
Представете си двама купувачи в една сграда. Първият вече е придобил апартамента с нотариален акт след удостоверения груб строеж. Вторият е платил същата сума, но договорът му предвижда прехвърляне след въвеждането в експлоатация. Ако продавачът изпадне във финансови затруднения, първият трябва да защити вече придобития имот и да организира дължимото довършване. Вторият все още трябва да прецени как да получи собствеността или да търси връщане на платеното. Именно съдържанието и изпълнението на договорите, а не само номерът на последния строителен акт, определят следващото действие.
Какво можете да направите, ако сте платили, но още нямате нотариален акт?
За купувача с предварителен договор най-важният въпрос е дали все още може да получи обещания имот, или трябва да насочи защитата си към връщане на парите. Това не са две взаимозаменяеми действия. Искането за окончателна сделка предполага договорът да продължава да действа, докато валидното му разваляне прекратява основанието да се иска тази сделка. С други думи, преди да бъде изпратена първата покана, трябва да е решено какъв резултат търси купувачът.
Самото плащане, дори когато обхваща цялата цена, не прехвърля обещаното вещно право. То доказва изпълнение на паричното задължение и е от значение за претенциите срещу продавача. Ако обаче апартаментът още е негова собственост, той остава изложен на действията на неговите кредитори. Затова при реална възможност за довършване придобиването на имота понякога е по-доброто решение от вземане за връщане на пари срещу дружество без свободно имущество.
Тази преценка започва с предварителния договор, анексите и извършените плащания. От съществено значение е да се разграничат срокът за строителството, срокът за въвеждане в експлоатация и моментът за нотариалната сделка. Те може да съвпадат, но често са уредени отделно. Ако строителят е просрочил довършването, това не означава непременно, че е настъпил и уговореният момент за прехвърляне на собствеността. Устното обещание за Акт 16 „до няколко седмици“ също не изменя само по себе си писмено уговорените срокове.
Кога можете да поискате съдът да Ви направи собственик?
Когато продавачът вече дължи окончателната сделка, но отказва или бездейства, купувачът може да поиска съдебно решение, което да я замести. За тази цел се предявява иск за обявяване на предварителния договор за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. При уважаването му договорът се смята за сключен от влизането на решението в сила. Именно съдебното решение, а не предходното плащане, осъществява обещаното прехвърляне.
За да бъде уважен искът, трябва да има валиден и действащ писмен предварителен договор с уговорени съществени условия, включително достатъчно определени имот и цена. Задължението за прехвърляне трябва да е настъпило, а продавачът да притежава обещаното право върху обект, който законно може да бъде предмет на сделката. Съдът проверява и предпоставките, които би проверил нотариусът съгласно чл. 363 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Той не може да прехвърли чужд апартамент само защото купувачът е платил добросъвестно, нито да замени обещания имот с друг по своя преценка.
Тук се проявява значението на разграничението между груб строеж и Акт 16. Ако окончателният договор е уговорен при надлежно установен груб строеж и срокът за сделката е настъпил, липсата на разрешено обитаване сама по себе си не изключва съдебното придобиване. Купувачът може да стане собственик на незавършения апартамент и след това да търси изпълнение на оставащите строителни задължения. Получаването на собствеността обаче не довършва сградата и не разрешава използването ѝ.
При уговорка за прехвърляне след Акт 16 въпросът е различен. Правната възможност един апартамент да бъде продаден по-рано не означава, че продавачът е обещал да го прехвърли по-рано. Трябва да се прочете цялата клауза, включително дали има краен календарен срок, как той е свързан с административния документ и кой е поел задължението да го осигури. Например договор, който определя самостоятелна крайна дата за нотариалната сделка, не се преценява по същия начин като договор, който обвързва сделката единствено с бъдещ строителен етап. Финансовите затруднения на продавача не ускоряват автоматично всяко негово бъдещо задължение.
Следва да се разграничава и срокът за изпълнение от срока на действие на договора. Самото изтичане на уговорената дата за окончателната сделка не означава, че обещанието за продажба автоматично е отпаднало. Обичайно то означава, че дължимата сделка е просрочена и може да се търси изпълнение. Различен извод може да следва от конкретна уговорка за прекратяване или от вече настъпило валидно разваляне.
Неплатеният остатък от цената също не е непременно непреодолима пречка. Съдът може да обяви договора за окончателен при условие купувачът да изпълни насрещното си задължение в двуседмичен срок от влизането на решението в сила. Ако не плати, ответникът може да поиска обезсилване на решението. С Тълкувателно решение № 4/2020 от 9 май 2023 г. ВКС приема, че този ред по чл. 362 ГПК е възможен и при уговорка окончателният договор да се сключи след плащане на цялата цена. Това разрешение не премахва останалите предпоставки на иска и не заличава всяко отделно условие за бъдещ Акт 16.
Защитата има и важна последователност във времето. Вписването на исковата молба позволява при законовите условия придобитите след него права от трети лица да не бъдат противопоставени на спечелилия делото купувач. То не го прави собственик още при подаването и не заличава по-ранните ипотеки. След спечелването влязлото в сила решение трябва да бъде отбелязано в шестмесечния срок по чл. 115 от Закона за собствеността, за да се запази действието на първоначалното вписване.
Кога можете да развалите предварителния договор и да поискате връщане на парите?
Ако реалистичният изход е прекратяване на покупката, първо трябва да се установи кое съществено задължение е останало неизпълнено и защо продавачът отговаря за това. Забавянето на уговореното строителство може да бъде такова неизпълнение, но слухът за бъдещ фалит сам по себе си не е достатъчен. Следва да се отбележи, че купувачът също трябва да е изпълнил собствените си изискуеми задължения или да има законно основание да откаже изпълнението им. Незначително неизпълнение с оглед неговия интерес не оправдава разваляне на целия договор съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
Предварителният договор по правило може да бъде развален извънсъдебно, защото самият той не прехвърля вещни права. При писмен договор обичайният ред е писмено предупреждение, което да достигне до продавача и да му даде подходящ допълнителен срок за изпълнение. В предупреждението трябва ясно да се посочи, че след изтичането на срока договорът ще се смята за развален. Нотариалната покана е полезна за доказване на съдържанието и връчването, но не е общо задължителна форма. Това е механизмът по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Допълнителен срок не се изисква в трите случая по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Първият е когато изпълнението е станало изцяло или отчасти невъзможно. Вторият е когато забавата го е направила безполезно за кредитора. Третият е когато то е трябвало да се извърши непременно в точно уговореното време. Наличието на дата в договора не доказва само по себе си последния случай. Трябва да се установи, че изпълнението именно тогава е съществено за договорния интерес, а не просто че е настъпило обичайно просрочие.
При отделно възложено строителство не винаги е необходимо да се чака крайният срок. Ако вече е явно, че изпълнителят няма да извърши работата навреме или по уговорения начин, възложителят разполага със защитата по чл. 262, ал. 2 ЗЗД. При договор, който съчетава бъдеща продажба и строителство, обаче трябва да се изясни връзката между двете части. Прекратяването на строителното възлагане не бива неволно да отнеме и търсената възможност за придобиване на апартамента.
От съществено значение е и какво означава развалянето на практика. То премахва договорното основание за задържане на платеното и открива възможността да се иска връщането му, но не прехвърля автоматично пари обратно по сметката на купувача. Ако продавачът не плати доброволно, необходимо е съдебно установяване и събиране на вземането, а при открита несъстоятелност се прилага нейният специален ред. Лихвата, неустойките и обезщетението имат собствени основания и се преценяват според договора, забавата и доказаните вреди.
Представете си купувач, който иска да запази апартамента, но изпраща покана, че разваля договора и настоява за връщане на цената. Ако развалянето произведе действие, същият договор вече не може да бъде обявен за окончателен. Обратната грешка е да се поддържа договор без реален път към изпълнение, докато изтичат срокове за защита. Затова първото писмо не е формалност, а израз на избраната правна цел.
Следва да се разграничи и авансът от задатъка. Разговорното название „капаро“ не означава, че сумата непременно се дължи обратно в двоен размер. Това е възможно по чл. 93 ЗЗД, когато плащането действително има функцията на задатък, получилата го страна е неизправна и изправната страна се откаже от договора на това основание. Обикновеният аванс представлява предварително платена част от цената и не се удвоява само защото строителството е спряло.
Можете ли да спрете следващите вноски, преди да загубите още средства?
Отговорът зависи от това срещу какво и кога се дължи конкретната вноска. Ако договорът предвижда плащане след определен етап, а той не е настъпил, първо се проверява дали изобщо е възникнало изискуемо задължение за плащане. Това е различно от случаите, в които вноската вече е дължима, но купувачът се позовава на правото да задържи своето изпълнение.
Когато насрещно задължение по същото правоотношение е изискуемо и не е изпълнено, купувачът може да противопостави отказ от собственото изпълнение по чл. 90 ЗЗД. Законът предвижда защита и когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност другата страна да не изпълни. В тази втора хипотеза собственото изпълнение може да бъде отказано, освен ако бъде дадено надлежно обезпечение. С други думи, вече допуснатото неизпълнение и ясната опасност от бъдещо неизпълнение са различни основания, които трябва да бъдат подкрепени с конкретни факти.
Поради това спирането на всички преводи само по устна информация от съседи е рисково. Трябва да бъдат съпоставени договорните етапи, падежите, действителното изпълнение и наличните доказателства. Иначе защитна на пръв поглед стъпка може да даде на продавача основание да твърди неизпълнение от купувача.
Как може да се запази имущество, от което да получите дължимото?
Когато има опасност имотите да бъдат продадени или наличните средства да изчезнат, съдът може да допусне обезпечение на иска. При парична претенция подходяща мярка може да бъде запор на банкови сметки и вземания или възбрана върху недвижим имот. Целта е бъдещото съдебно решение да не остане без практическа стойност заради липса на имущество, върху което да бъде изпълнено.
За обезпечението не е достатъчно само твърдение, че строителят е ненадежден. Съдът преценява вероятната основателност на претенцията и риска осъществяването на правата да стане невъзможно или затруднено. Може да бъде изискана гаранция. Обезпечението е допустимо и преди завеждането на делото, но тогава искът трябва да бъде предявен в определения от съда срок, който не може да надвишава един месец. Редът е уреден в чл. 389 и следващите ГПК.
Запорът и възбраната не дават същото обезпечение като ипотеката и не осигуряват предимството на ипотекарния кредитор. Те не заличават предходните тежести и не гарантират, че стойността на имуществото ще стигне за всички кредитори. Именно затова проверката на тежестите трябва да предхожда преценката дали един иск за връщане на пари ще бъде и действително събираем.
BSLC · Правни разяснения · България
Какви възможности имате според документите си?
Купувачи в една сграда могат да са платили еднаква сума, но да се нуждаят от различна защита.
- Имате ли само предварителен договор?
- Платената цена не Ви прави собственик. Ако продавачът притежава обекта и прехвърлянето вече се дължи, може да се търси съдебно придобиване. Ако развалянето произведе действие, основанието да искате имота отпада, а връщането на парите трябва да се осигури отделно.
- Вече притежавате ли апартамента?
- Придобитата собственост и дължимото довършване са различни права. Несъстоятелността на продавача не връща автоматично имота в неговото имущество. По-ранната ипотека обаче може да позволи продажба на апартамента за обезпечения дълг, включително след Акт 16.
- Открита ли е несъстоятелност?
- Паричното вземане трябва да се предяви пред съда в специалните срокове. Самото му приемане не гарантира плащане, защото полученото зависи от имуществото и реда на кредиторите. Довършването трябва да се съобрази и с правомощията на синдика и съда.
Несъстоятелността може да засегне и двата вида купувачи. Предявяването на парично вземане не замества защитата на вече придобита собственост.
Какви са възможностите Ви, ако вече притежавате апартамента?
След придобиване на собствеността задачата вече не е да се замести обещаната продажба, а да се запази имотът и да се осигури дължимото довършване. Несъстоятелността на продавача не връща автоматично надлежно прехвърления апартамент в неговото имущество. Придобиването все пак трябва да се прецени заедно с предходните вписвания и законовите основания, на които конкретна сделка може да бъде оспорена.
Защо ипотеката на строителя може да застраши и вече купения апартамент?
Ипотеката следва обременения имот при промяна на собствеността. Това означава, че купувачът може да е платил цялата цена и да има нотариален акт, но банката да има право да насочи изпълнение върху апартамента заради непогасен обезпечен дълг на предишния собственик. Основанието е чл. 173 ЗЗД. Купувачът не става автоматично личен длъжник по целия кредит, но придобитият от него имот може да послужи за удовлетворяване на кредитора.
Например плащане на цената по сметката на инвеститора не доказва, че той е погасил съответната част от банковия кредит и е освободил апартамента. Трябва да има конкретни условия от ипотекарния кредитор за освобождаване на този обект, изпълнение на тези условия и надлежно заличаване на ипотеката. Издаването на Акт 16 не заменя нито една от тези стъпки. Иначе собствениците могат да финансират довършването на сграда, в която апартаментите им продължават да бъдат застрашени от публична продан.
Когато първоначално са ипотекирани земята или правото на строеж, не може да се заключи само от наименованието на обезпечението, че бъдещите апартаменти са свободни от тежести. Обхватът се установява от ипотечния акт, титулярите и последователността на придобиванията и строителството. Уверението, че ипотеката е „само върху терена“, не замества тази проверка.
Прехвърлянето на собствеността освобождава ли продавача от довършването?
Не непременно. С окончателния договор се изпълнява задължението за прехвърляне, но не се заличава само по себе си отделно поетото задължение за довършване или за осигуряване на въвеждането в експлоатация. Трябва да се прочетат заедно окончателният договор, предварителният договор, анексите и евентуалният отделен договор за строителство. От тях се установява кои обещания продължават да действат след сделката и срещу кого могат да бъдат насочени претенциите.
При настъпило, но неизпълнено задължение може да се иска самото изпълнение заедно с обезщетение за забавата или обезщетение вместо изпълнение по чл. 79 ЗЗД. Когато работата може да бъде извършена от друг, чл. 80 ЗЗД допуска кредиторът да поиска разрешение това да стане за сметка на длъжника. Така законът позволява неизвършеното действие да бъде заместено. Той не дава право на свободен достъп до чужд имот и не превръща всяка едностранно платена сума в автоматично събираем дълг на стария строител.
Важно е да се разграничи неизвършената работа от дефектно изпълнената. Ако покривът изобщо не е довършен, спорът е за неизпълнение. Ако е изпълнен, но пропуска вода заради недостатък, възложителят разполага със средствата по чл. 265 ЗЗД, включително поправяне в подходящ срок без доплащане, необходимите разноски за поправката или намаляване на възнаграждението. Разваляне е допустимо при толкова съществени отклонения или недостатъци, че работата е негодна за договорното или обикновеното си предназначение.
Преди нов изпълнител да отстрани дефекта, състоянието трябва да бъде документирано. След ремонта може да е трудно да се докаже какво точно е било изпълнено неправилно, поради което при очакван спор е възможно съдебно обезпечаване на доказателства. За недостатъците, които могат да се открият при обикновен преглед, възраженията трябва да бъдат направени при приемането. За скритите или появилите се по-късно недостатъци изпълнителят се уведомява веднага след откриването им, освен ако ги е знаел. Това е разграничението по чл. 264 ЗЗД.
Правата по чл. 265 при строителни работи се погасяват в петгодишен срок, чийто начален момент се свързва с предаването и приемането на работата, а не автоматично с въвеждането на сградата в експлоатация. При спор този момент се установява от документите и действията на страните. Този режим е различен от минималните гаранционни срокове, разгледани по-долу.
Кога развалянето трябва да стане по съдебен ред?
Съдебният ред е необходим, когато се разваля договор, с който вече са прехвърлени, учредени, признати или прекратени вещни права върху недвижим имот. Това е правилото на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. То не зависи от това дали в предварителния договор нотариалната сделка е била предвидена преди или след определен краен срок. Решаващо е какво е правното действие на договора, който се иска да бъде развален.
Ако купувачът вече притежава апартамента и има отделен договор за довършване, прекратяването на строителното възлагане не връща непременно имота на продавача. Обратно, ако се иска разваляне на самата нотариална продажба, трябва да се установи защо неизпълненото задължение е основание за разваляне именно на нея. Липсата на Акт 16 не води автоматично до този резултат при всяка договорна уредба.
Какво се променя, когато съдът открие производство по несъстоятелност?
Откритата несъстоятелност променя не само финансовата оценка, но и реда за защита. Вземанията на кредиторите се установяват и удовлетворяват в общо производство, вместо всеки да разчита единствено на отделно дело и изпълнение. Затова трябва да се проверят съдебното решение и вписванията в Търговския регистър, а не да се изчаква управителят да съобщи, че фирмата е „обявила фалит“.
Синдикът е назначеното от съда лице, което упражнява законови правомощия по опазване и управление на имуществото, проверка на вземанията и осребряване на активи. Той действа в рамките на производството, а не като личен представител на отделния купувач. Имуществото, което служи за удовлетворяване на кредиторите, образува масата на несъстоятелността. В нея могат да попаднат непродадени апартаменти, права върху земята и вземания на дружеството. Надлежно придобитият от друго лице апартамент не става част от тази маса само защото се намира в същата сграда.
Как и в какъв срок трябва да предявите вземането си?
Купувачът, който претендира връщане на суми, неустойка или обезщетение, трябва да заяви вземането си пред съда по несъстоятелността. Основният срок е един месец от вписването на решението за откриване на производството в Търговския регистър. В молбата се посочват основанието, размерът и евентуалните обезпечения, като се представят договорът, платежните документи и останалите доказателства. Това е редът по чл. 685 от Търговския закон (ТЗ). Изпращането на неофициален имейл до управителя или синдика не замества предявяването.
Законът допуска допълнително предявяване до два месеца след изтичането на основния срок, но това не означава, че купувачът разполага с равностойна възможност спокойно да изчака три месеца. Закъснелият кредитор понася допълнителните разноски, не може да оспорва вече приети вземания или извършено разпределение и при разпределени средства участва в остатъка. След допълнителния срок вземанията, възникнали преди откриването, не могат да бъдат предявени в производството. Последиците са уредени в чл. 688 ТЗ.
Подадената молба е начало на проверката, а не гаранция, че вземането е прието. Следва да се проследят списъците на синдика. Възражение срещу прието или неприето вземане се подава в седемдневен срок от обявяването им в Търговския регистър по чл. 690 ТЗ. Ако възражението срещу неприемането остане без уважение или съдът изключи прието вземане по чуждо възражение, при законовите предпоставки се предявява установителен иск. Срокът по чл. 694 ТЗ е 14 дни от обявяването на определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Поради това входящият номер на първата молба не приключва защитата.
Какво означава производството да бъде открито и веднага спряно?
Понякога дружеството няма имущество дори за началните разноски и те не са предплатени. Тогава съдът открива производството, обявява длъжника в несъстоятелност, прекратява дейността на предприятието и спира делото по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Това решение не заличава дружеството веднага, но оставя много ограничено време да се установи дали производството може да продължи.
Длъжник или кредитор може да поиска възобновяване в едногодишен срок от вписването на решението, като установи достатъчно имущество или предплати необходимите разноски. При тази хипотеза срокът за предявяване на вземанията започва от вписването на решението за възобновяване. Ако своевременно искане не бъде направено, следват прекратяване на производството и заличаване на дружеството. Този особен ред не трябва да се смесва с обичайния едномесечен срок при развиващо се производство, нито да се приема, че всяко по-късно спиране възстановява вече пропуснати срокове.
Може ли въпреки несъстоятелността да получите самия апартамент?
Несъстоятелността не изключва автоматично иска за обявяване на предварителния договор за окончателен. Причината е, че с него купувачът упражнява право да получи заместващо окончателната сделка съдебно решение, а не просто да му бъде платена сума. ВКС разграничава исковете за съдебно осъществяване на такава правна промяна от претенциите за вземания, които се предявяват в несъстоятелността, включително в Решение № 60126 от 19 юли 2022 г. по т. д. № 480/2020 г., II т. о.. За успеха на иска обаче продължават да са необходими действащ договор, настъпило задължение за прехвърляне и собственост на продавача върху обещаното право.
Тук има конкретен риск, който не бива да бъде пропускан. Синдикът може да прекрати договор, по който дружеството е страна и който е останал изцяло или частично неизпълнен, с 15-дневно предизвестие по чл. 644 ТЗ. Изявлението за прекратяване трябва да е ясно и да достигне до насрещната страна. При предварителен договор това означава писменото предизвестие да бъде надлежно връчено и срокът да изтече. Ако прекратяването произведе действие, вече липсва действащото договорно основание за придобиване по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Самият купувач може да поиска от синдика да заяви дали запазва договора. Това искане обаче има последица, различна от обикновено запитване за напредъка на строителството. Синдикът трябва да отговори в 15-дневен срок, а при мълчание договорът се смята за прекратен. Следователно такава молба трябва да бъде съобразена с целта да се придобие имотът. Предвиденото в закона право на обезщетение след прекратяването е парична защита в несъстоятелността, а не равностойна гаранция, че купувачът ще получи жилището.
От значение са и вписването на иска, последващите разпореждания и евентуалната продажба на имота в производството. Ново обещание, подписано само от стария управител, не разрешава непременно тези въпроси. Представителството на дружеството, правомощията на синдика и необходимите съдебни разрешения трябва да бъдат установени преди договаряне на доплащане или придобиване.
Какво става, ако вече водите дело или съдебният изпълнител е започнал продан?
При обичаен иск за връщане на платената цена висящото дело не освобождава купувача от предявяване на вземането в несъстоятелността. По правилата на чл. 637 ТЗ имущественото дело по правило се спира. Ако вземането бъде прието по установения ред, спряното производство се прекратява. Ако не бъде прието или възникне предвиденото в закона оспорване, делото може да продължи с участието на синдика и съответните страни. Именно затова двете производства трябва да се съгласуват.
Това не е правило, че всяка защита срещу дружеството задължително спира. Особено важно за купувачите е разграничението между парична претенция и защита на собствеността върху имот, който неправилно е включен в масата. Законът допуска отделна защита на третото лице собственик. Различно се преценява и искът за окончателен договор, който упражнява описаното по-горе право на придобиване. Тези права не се запазват чрез обикновена молба за приемане на парично вземане.
Индивидуалното изпълнение върху имущество в масата по правило се спира по чл. 638 ТЗ, но започналата продан трябва да се провери отделно. Сред изричните изключения са случаите, в които вече има обявен купувач по реда на ГПК. Ако цената не бъде довнесена в срока или постановлението за възлагане бъде отменено, изпълнението се спира. Съдът по несъстоятелността може също да разреши продължаване на предприето изпълнение върху обезпечение, когато спирането застрашава интересите на обезпечения кредитор. Следователно откриването на несъстоятелността не е достатъчно основание да се приеме, че заплашващата апартамента продан непременно е преустановена.
След откриването не се допуска налагане на нови индивидуални обезпечителни мерки върху имуществото в масата по общия ред. Наложените по-рано запори и възбрани не са противопоставими на кредиторите на несъстоятелността съгласно чл. 638, ал. 6 ТЗ. Това обяснява защо предварително обезпечен паричен иск не освобождава купувача от участие в общото производство и не му осигурява ипотечен ред на удовлетворяване.
Означава ли приетото вземане, че ще получите парите си обратно?
Приемането установява участието на кредитора в производството, но плащането зависи от наличното имущество и законовия ред на удовлетворяване. Ипотекарният кредитор има предимство върху стойността на съответното обезпечение. Пред обикновените необезпечени вземания стоят и други законови редове, включително разноски по производството и определени публични вземания. Разпределението се извършва по чл. 722 ТЗ, а не според това кой купувач пръв е поискал парите си или е платил със спестяванията си за първо жилище.
Ако след удовлетворяване на предходните редове останат недостатъчно средства, купувачът може да получи само част от вземането си. Възможно е и да не остане сума за него. С други думи, спечеленото дело и приетото вземане решават въпроса дали и колко се дължи, но не създават липсващото имущество. Именно поради това възможността за законно организирано довършване заслужава да бъде оценена успоредно с претенциите към стария длъжник.
Могат ли собствениците да довършат сградата с друга фирма?
Първоначалният строител няма изключително право само той да завърши сградата. Работата може да бъде възложена на друга фирма, но преди това трябва да се установи кой има право да я възложи. Това е първият практически въпрос, защото събирането на пари само по себе си не дава право да се строи в чужд имот.
Ако купувачите вече притежават апартаментите или съответните права на строеж, техните вещни права са отправната точка за организирането на довършването. Когато имат само предварителни договори, собственикът все още е друго лице. Тогава участието им трябва да бъде уредено чрез придобиване на обещаните права или чрез споразумение и представителство, които позволяват работите да бъдат възложени от името на надлежния възложител. С други думи, човек може да финансира строителството, без да е собственик, но не може само заради направеното плащане да упражнява чужди права.
При несъстоятелност тази разлика става особено важна. Ако в имуществото на дружеството остават непродадени обекти, права върху терена или съоръжения, необходимо е да се съобразят правомощията на синдика и съда. Споразумение само с управителя не решава въпрос, по който той вече не може самостоятелно да се разпорежда. Затова проверката на собствеността и представителството предхожда договора с новия строител.
Когато след достигането на груб строеж самостоятелни обекти принадлежат на различни лица, възникват отношения на етажна собственост. Това е режим за управление на общото имущество, а не автоматично правоприемство на инвеститора. Непродадените му обекти не стават собственост на етажната собственост. За общите части трябва да има общо решение какво ще се изпълнява, кой ще възлага работите и как ще се събират и отчитат средствата. Това не означава, че всеки въпрос се решава с едно общо гласуване. Довършването на фасадата, обзавеждането на отделен апартамент и придобиването на чужд терен имат различен предмет и различно правно основание.
Какво става, ако някой от собствениците не е съгласен или не плаща?
За да се прецени дали несъгласният собственик е длъжен да участва, първо трябва да се установи откъде произтича задължението му. Законосъобразното решение на общото събрание по въпрос от неговата компетентност обвързва и собствениците, които са гласували против или не са присъствали. Частното споразумение между няколко купувачи обаче обвързва неговите страни. То не превръща останалите собственици в длъжници по уговорения бюджет.
От съществено значение са и видът на работите, и необходимото мнозинство. За основен ремонт и основно обновяване Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) изисква най-малко 51 процента от всички идеални части, а за полезни разходи и получаване на кредит най-малко 75 процента. Тези прагове не могат да се прилагат механично към всяко първоначално довършване. Нужно е да се разграничат необходимите действия по общите части, подобренията и работите, които засягат индивидуални или чужди вещни права. Именно от това разграничение следват компетентността на събранието, мнозинството и начинът за разпределяне на разхода.
Например решение да се съберат средства за общата електрическа инсталация не прехвърля на собствениците чужд трафопост. Ако е необходимо неговото придобиване или учредяване на право върху чужд терен, трябва да се извърши съответната сделка с участието на правоимащите лица. Протоколът от общото събрание може да даде мандат за договаряне, но не замества нотариалната форма, когато законът я изисква.
При неплатена вноска по решение на общото събрание управителят може да поиска заповед за изпълнение след изтичане на определения срок. Ако срок не е посочен, чл. 38 ЗУЕС предвижда 14 дни от оповестяването по чл. 16, ал. 7. От своя страна собственикът може да поиска отмяна на незаконосъобразно решение пред районния съд по местонахождението на сградата в 30-дневен срок от получаването му по същия ред. Оспорването не спира изпълнението, освен ако съдът постанови друго. Ето защо правилното свикване, протоколиране и съобщаване на решенията са част от самото финансиране на довършването, а не формалност, която може да остане за по-късно.
Как трябва да бъде уредена смяната на строителя?
Новият договор трябва да стъпи върху ясно разграничение между вече изпълненото, работите за поправяне и онова, което тепърва предстои. Преди предаването на площадката се урежда прекратяването или изменението на отношенията със стария изпълнител и се съставя подробен опис на състоянието, дефектите, наличните материали и строителните книжа. Така се запазват доказателствата за старото неизпълнение и се определя какво точно поема новата фирма.
Оставените на обекта материали не могат да бъдат третирани като ничия собственост. Възможно е те да принадлежат на доставчик, който е запазил собствеността си до плащането, или на дружеството в несъстоятелност. Преди използването им трябва да е изяснено кой може да ги предостави. Същото се отнася до оборудване, машини и съоръжения, които физически се намират в сградата, но не са придобити от собствениците.
За оставащите работи се договарят конкретни количества, цена, приложим данък, срокове и начин на приемане. Плащанията е разумно да следват измерено и прието изпълнение, като се предвиди как се одобряват допълнителни работи и как се обезпечава отстраняването на дефекти. Иначе първоначално договорената сума може да се окаже само началото на поредица доплащания без ясен краен резултат.
Смяната на изпълнителя не означава, че новата фирма поема старите аванси, неустойки или задължения за обезщетение. За такова поемане е необходимо отделно правно основание. Следва да се внимава и дали споразумението за продължаване не съдържа отказ от вече възникнали претенции към стария длъжник. Купувачът трябва да знае дали плаща за допълнителна работа, урежда спор или се отказва от свое вземане, защото последиците са различни.
Наред с изпълнителя се осигуряват проектантите и необходимият строителен надзор. Надзорът следи за законосъобразното изпълнение и документирането му, за да може накрая да бъде направена обоснована оценка за годността на сградата. За обичайния жилищен блок надзорът остава необходим и когато собствениците организират довършването. Правилото по чл. 168, ал. 2 ЗУТ обхваща първа до пета категория. Изключението за малките жилищни и вилни сгради с ниско застрояване е свързано с разгъната застроена площ на цялата сграда до 100 кв. м по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите. То не се отнася до апартамент до 100 кв. м в по-голям блок.
За строежите от пета категория, довършвани въз основа на разрешение, издадено преди 30 март 2019 г., преходният § 48 запазва стария ред с техническо ръководство при довършването и въвеждането в експлоатация. Следователно трябва да се проверят едновременно категорията, площта и датата на разрешението. Самото твърдение, че сградата е пета категория, не е достатъчно, за да се изключат надзорът и окончателният му доклад.
Какво се прави, ако строежът е спрял преди Акт 14?
Когато конструкцията още не е завършена, целта е първо да се установи дали тя може законно и безопасно да бъде довършена. Платените суми и наличието на разрешение в папката не са достатъчни. Проверяват се действието на разрешението, правото да се строи върху терена и състоянието на изпълненото. Всеки от тези въпроси може самостоятелно да попречи на продължаването.
При обичайната жилищна сграда разрешението за строеж губи действие, ако строителството не започне до три години от влизането му в сила или ако грубият строеж, включително покривът, не бъде завършен до пет години от започването. За началото на строителството се проверяват предвидените в закона протоколи, а не само денят, в който на терена е пристигнала машина. Това е важно, защото именно правно установимите дати определят дали сроковете са спазени.
Възложителят може да поиска презаверяване до три месеца след изтичане на съответния срок. Органът се произнася в 14 дни, а презаверяването е еднократно съгласно чл. 153 ЗУТ. То не представлява неограничена възможност едно старо разрешение да се подновява при всяко забавяне. Ако разрешението е изгубило действие и вече не може да бъде презаверено, продължаването на негова основа е недопустимо. Тогава трябва да се установят условията за ново разрешаване, преди да се договаря изпълнение на оставащите работи.
Отделен е въпросът за учреденото право на строеж върху чужда земя. То има петгодишен давностен срок за упражняване по чл. 67 от Закона за собствеността. По правило срокът започва от момента, в който учредяването поражда действие, и не започва отново при всяка препродажба. За упражняването е от значение достигането на груб строеж на сградата или надлежно разрешения самостоятелен етап, както беше обяснено по-горе.
С други думи, действащото или презаверено разрешение за строеж не възстановява погасено право на строеж върху чуждия имот. И обратното, притежаването на вещното право не позволява работа по разрешение, което е изгубило действие. Правото на строеж не се заличава автоматично от регистъра на петата година, но неупражняването му създава риск собственикът на земята да се позове на погасяването. При тази преценка имат значение и основанията за спиране и прекъсване на давността.
След изясняването на правата конструкторът и надзорът оценяват какво е изпълнено и дали престоят е причинил увреждания. При необходимост се възлагат обследване, изпитвания и укрепване. Въз основа на тази оценка новият изпълнител довършва конструкцията по одобрения проект, а проверките и работите се документират. Така се достига до приемане на конструкцията и удостоверяване на действително постигнатия груб строеж.
Ако строителството е спряно с административна заповед, смяната на фирмата не отменя забраната. Необходимо е да се отстранят посочените причини и продължаването да бъде разрешено от издалия заповедта орган. За първа до трета категория това е компетентният орган на ДНСК, а за четвърта до шеста категория кметът или упълномощено от него длъжностно лице. Договорът с новия строител следва да отчете тази последователност, вместо да обещава незабавно започване при действаща забрана.
Как се довършва сграда от Акт 14 до Акт 16?
При сграда, описвана като достигнала Акт 14, първо се проверява дали действително е постигнат и надлежно удостоверен грубият строеж. След това инженерите съпоставят завареното с одобрения проект и определят оставащите работи. Когато сградата е стояла години без защита, старият акт за конструкцията не отменя необходимостта да се оцени сегашното ѝ състояние. Той установява извършеното приемане към определен момент, но не доказва, че след този момент не са настъпили увреждания.
Резултатът от проверката трябва да бъде превърнат в количествено-стойностна сметка. Това е опис на конкретните видове и количества работи с тяхната цена, върху който могат да стъпят бюджетът, офертите и договорът. Общото обещание „ще довършим до Акт 16“ не показва дали са включени например укрепване, асансьор, трафопост или възстановяване на липсващи документи. Именно изясняването на обхвата позволява на собствениците да сравнят офертите и да преценят дали събраните средства могат да осигурят законно ползване.
Ако новият изпълнител предлага промени, които се отклоняват съществено от проекта, първо трябва да се установи дали законът допуска съответното изменение. Допустимите съществени промени се одобряват и отразяват в строителните книжа преди изпълнението им по чл. 154 ЗУТ. Екзекутивната документация има друга функция. Тя отразява действително изпълненото в допустимите от закона граници и не може впоследствие да узакони съществено незаконно отклонение.
Самото довършване обхваща предвидените фасади, дограма, изолации, инсталации, общи части, асансьори и външни работи. Документацията трябва да се съставя заедно с изпълнението. Например инсталация, която предстои да бъде закрита със замазка или облицовка, се проверява и приема преди закриването. Ако това бъде пропуснато, при крайното приемане може да се наложат допълнителни изпитвания или разкриване на вече завършени участъци. Така спестената на пръв поглед формалност се превръща в реален разход.
Успоредно със сградата трябва да се довършат присъединяванията, необходимият достъп и проектното благоустрояване. След достигане на готовност за приемане участниците съставят Акт 15, описаните забележки се отстраняват и се комплектова досието за въвеждане в експлоатация. Едва тогава възложителят подава искането за крайния документ по реда, приложим към категорията на строежа. Следователно пътят от Акт 14 до Акт 16 преминава през действително изпълнение, неговото надлежно приемане и административна проверка, а не само през изготвяне на още два документа.
Ако грубият строеж е достигнат законно и в срока на разрешението, изтичането на още няколко години без Акт 16 само по себе си не означава, че разрешението е изгубило действие поради незавършена конструкция. В такъв случай усилията трябва да се насочат към конкретните останали работи и пречки, вместо да се приема, че цялата разрешителна процедура непременно започва отначало.
Какво остава да се направи, ако сградата вече има Акт 15?
След Акт 15 въпросът се променя. Вече има документ за годността на строежа за приемане, но трябва да се установи защо той не е довел до разрешено ползване. Прочитат се актът и приложенията му, проверява се кои забележки са отстранени и дали актът обхваща точно сградата или етапа, който ще се въвежда. Следва и оглед на състоянието към настоящия момент. Приемане отпреди години не изключва по-късни течове, повреди или неразрешени преустройства.
Представете си сграда с готови апартаменти и общи части, но без завършен трафопост. Допълнителните вътрешни ремонти няма да отстранят пречката пред Акт 16. Необходимо е да се изяснят правата върху съоръжението и терена, строителните му книжа, отношенията с оператора и цената за изпълнение и присъединяване. При друга сграда работите може вече да са приключили, но старият строител да не е предал досието. Тогава основната задача е събиране и проверка на документацията, а не ново възлагане на цялото строителство.
След установяването на конкретната причина се организират необходимите поправки, присъединявания и документи. Редовно съставените стари актове запазват значението си. Самата смяна на строителя не изисква автоматично нов Акт 14 или повторение на целия строителен процес. Новите работи и промените обаче трябва да бъдат отразени, за да може окончателната оценка да се отнася до действителното състояние на сградата.
Поради това твърдението „останал е само Акт 16“ трябва винаги да бъде проверявано чрез документите и огледа. То може да означава готова преписка, която предстои да бъде подадена. Може обаче да прикрива липсваща инфраструктура, съществен дефект или спор за права. Именно разликата между тези положения определя необходимите действия, средствата и реалния срок за завършване.
BSLC · Правни разяснения · България
Какво предстои, ако сградата е на Акт 14 или Акт 15?
Първата стъпка е да установите какво действително пречи на завършването.
Как се продължава след Акт 14?
- Адвокатът изяснява собствеността и тежестите, а инженерите оценяват конструкцията.
- Възложителите осигуряват общ бюджет, представителство и договори с участниците.
- Новият строител довършва сградата и инфраструктурата по одобрения проект.
- След приемането с Акт 15 и отстраняването на забележките се подготвя крайното заявление.
Какво остава след Акт 15?
- Надзорът проверява акта, забележките и сегашното състояние на сградата.
- Установява се дали пречката е дефект, липсващ документ или неизпълнено присъединяване.
- Възложителят организира необходимите работи и комплектоването на досието.
- Заявлението се подава след отстраняването на пречките, без автоматично повтаряне на всички стари актове.
За първа до трета категория ДНСК издава разрешение за ползване след Държавна приемателна комисия и протокол 16. За четвърта и пета категория удостоверението се издава от органа, издал разрешението за строеж.
Довършен апартамент не е достатъчен, ако общите части, достъпът и обслужващите системи не позволяват безопасно ползване.
Какво става, ако липсват строителни документи или строителят отказва да подпише?
Липсващ документ може да означава две различни неща. В първия случай актът е бил съставен, но екземплярът не е предаден или е изгубен. Тогава се търсят съществуващи екземпляри при общината, надзора, проектантите, строителя и останалите участници. Във втория случай необходимата проверка или нейното документиране изобщо не са извършени. Тогава не е достатъчно някой да изготви нов лист със стара дата. Трябва да бъде установено какво действително е изпълнено и дали то отговаря на проекта и изискванията за безопасност.
За тази цел могат да бъдат необходими геодезическо заснемане, проектантски становища, конструктивно обследване, изпитвания или разкриване на скрити работи. Възможността за оценка въз основа на наличните книжа и допълнителни технически доказателства е разгледана в указанията и становищата на ДНСК и МРРБ за липсващи строителни актове. Тя не е общо разрешение всеки липсващ акт да бъде заменен с произволна експертиза. Доказателствата трябва да позволят достоверна оценка за конкретната работа. Ако установят незаконно изпълнение, самото му описване не го прави законно.
При прекъсване на строителството акт образец 10 служи за установяване на състоянието към спирането, а образец 11 за продължаването след отстраняване на причините. За четвърта и пета категория тези образци не са в общия списък на задължителните, но могат да бъдат съставени при необходимост по искане на участник. Независимо от това описът при смяната на строителя е съществен. Без него по-трудно се доказва кои дефекти са били заварени и за какво отговаря новият изпълнител.
Когато проблемът е неявяване на участник, законът предвижда ред, който предотвратява безкрайното блокиране на актовете. Строителят или друг заинтересуван участник отправя писмена покана, а строителният надзор има и собствено задължение да поиска съставяне на необходимия акт. Ако поканеният представител не се яви до 24 часа след определения в поканата срок, актът се подписва от явилите се, като се отбелязват номерът и датата на поканата. Неявилата се страна се замества от органа, издал разрешението за строеж, или негов упълномощен служител съгласно чл. 5 от Наредба № 3.
С други думи, отсъствието на стария строител не се преодолява чрез заличаване на мястото за неговия подпис. Преодолява се чрез доказуема покана и законосъобразно заместване. Липсата на подпис на надлежно поканената, но неявила се страна не прави сама по себе си акта недействителен. При несъстоятелност поканите трябва да бъдат съобразени с актуалното представителство на дружеството, включително с правомощията на синдика.
Различен е случаят, когато участникът се яви и оспори техническите констатации. За споровете относно строителните правила и изискванията към изпълнението чл. 5, ал. 8 от Наредба № 3 предвижда произнасяне на надзора и на лицето, упражняващо технически контрол по конструктивната част. Заинтересуваната страна може да поиска от РДНСК отмяна на съответното решение, предписание или заповед на надзора в седемдневен срок от подписването на протокол за разногласие. При строежите от пета категория, за които не се изисква надзор, тези спорове се решават от РДНСК. Наредбата предвижда седемдневен срок за произнасяне на началника на РДНСК и в двете хипотези. Този ред за техническите разногласия не решава отделния граждански спор кой на кого дължи пари и не допуска приемане на опасна работа само за да се приключи документацията.
Може ли готов апартамент да остане без Акт 16 заради общите части или инфраструктурата?
Може, защото обитаването на апартамента зависи от повече от неговото вътрешно завършване. Жилището трябва да се достига по безопасни общи части, инсталациите да работят по предвидения проект, а сградата да е свързана с необходимите обслужващи мрежи. Затова подови настилки, боядисани стени и поставени мебели не компенсират липсващо захранване, опасно стълбище или неизпълнени противопожарни решения.
Временният строителен ток е предназначен да обслужва строителството и не замества постоянното присъединяване на завършената сграда. Платената такса към оператора също не доказва, че съоръжението вече е построено и прието. Нужно е да се проследи цялата връзка от договореното присъединяване до действително изпълнените съоръжения и документите за тях. Иначе купувачът може да вижда работещ контакт в апартамента, без сградата да има законно осигурено захранване за предвиденото ползване.
Когато кабел или водопровод преминава през чужд имот, трябва да е уредено правото за съответното трасе. Ако трафопостът, водопроводът или друго съоръжение представлява отделен строеж, той има собствени строителни книжа и процедура. Следователно проблемът не винаги се решава чрез поръчка към фирмата, която довършва фасадата. Може да са необходими отделни проект, разрешение, договор с оператор и участие на собственик на друг терен.
При уличния достъп следва да се отчете Решение № 17/2021 г. на Конституционния съд. То премахва част от предишната обща забрана за въвеждане на сгради в територии със средно и високо застрояване преди изграждането на улиците. Това означава, че незавършената общинска улица не може във всеки случай да бъде посочена като автоматично основание за отказ. Не отпадат обаче конкретните изисквания за безопасен и законосъобразен достъп. В закона остава и специалното изискване за нормален достъп чрез свързващи улици, пътища или алеи в курорти, ваканционни и голф селища, аквапаркове и други територии за рекреация. При спор трябва да се установи кое точно изискване не е изпълнено и как то се отнася към конкретната сграда.
Можете ли да получите отделен Акт 16 само за Вашия апартамент?
Самостоятелният обект на собственост не е непременно самостоятелен етап за въвеждане в експлоатация. Апартаментът може да има собствен кадастрален идентификатор и нотариален акт, но да използва общи стълбища, инсталации и съоръжения, които още не са годни за ползване. Неговото обособяване за продажба следователно не го отделя от техническите условия за безопасно обитаване на сградата.
Отделно въвеждане е възможно за надлежно разрешен етап или част, които могат да се изпълнят и използват самостоятелно по чл. 152, ал. 2 ЗУТ. Това предполага подходящо проектно решение, необходимите общи части, инсталации, достъп и завършеност на съответния етап. Ако първоначалните книжа не предвиждат такъв етап, трябва да се установи дали е допустимо изменението им. С други думи, самостоятелността тук е едновременно правна и техническа. Тя не възниква само защото един собственик е приключил ремонта вътре в жилището си.
Кой подава документите за Акт 16 и колко време отнема процедурата?
Заявлението се подава от възложителя или от лице, упълномощено да действа от негово име. При общо довършване трябва да е ясно кои собственици участват като възложители и на какво основание избраният представител подава документите. Плащането по предварителен договор не дава автоматично това качество. Упълномощаването от своя страна дава право за представителство, без да прехвърля собствеността върху сградата.
Документите трябва да покажат не просто, че сградата съществува, а че тя е разрешена, изпълнена и подготвена за законно използване. Документът за собственост или право на строеж установява правното основание на възложителя. Разрешението и одобреният проект показват какво е било разрешено да се построи. Актовете, протоколите и допустимата екзекутивна документация свързват това разрешение с действително извършените работи. Кадастралните данни индивидуализират обекта, за който се иска въвеждане в експлоатация.
Останалата част от досието удостоверява техническата готовност. За обичайната нова жилищна сграда се изготвят технически паспорт и сертификат за енергийни характеристики. Представят се документите за присъединяване и необходимите изпитвания на инсталациите. Предвидените противопожарни решения трябва да са изпълнени, а евакуационните пътища да са годни за използване. За асансьора е необходимо и положително становище от органа за технически надзор на съоръжението. Това е специализирана проверка на неговата безопасност, различна от строителния надзор върху изпълнението на цялата сграда.
Окончателният доклад на строителния надзор обединява проверката на строителните книжа, съставените актове, съответствието с проекта, присъединяването и годността за въвеждане. Той не може добросъвестно да бъде сведен до подпис върху готов образец, ако липсват доказателства за съществени работи. Посочените по-горе законови и преходни изключения определят кога такъв доклад не се изисква. За останалите обичайни жилищни сгради той е важната връзка между завършването на строителството и крайното административно произнасяне.
Как протича процедурата за сгради от четвърта и пета категория?
При четвърта и пета категория заявлението е до органа, издал разрешението за строеж. Той проверява комплектоваността на документите, може да извърши оглед на място и издава удостоверение за въвеждане в експлоатация. При този ред не се назначава Държавната приемателна комисия, характерна за първа до трета категория, и не се чака отделен протокол образец 16 от такава комисия.
При редовна преписка срокът по чл. 177, ал. 3 ЗУТ е седем дни от постъпването на заявлението. Този срок е за административната проверка и произнасянето. Той не включва месеците, които могат да са необходими за изграждане на трафопост, отстраняване на дефекти или събиране на липсващото строително досие. Когато документите са нередовни, пропуските трябва да се отстранят, а когато самият строеж не отговаря на изискванията, подаването на комплект папки не създава право на удостоверение.
Как протича процедурата за сгради от първа до трета категория?
При първа до трета категория възложителят отправя искане до ДНСК за назначаване на Държавна приемателна комисия. Тя проверява строежа и документацията и съставя протокол образец 16 с предложение за разрешаване или отказ. Въз основа на него и останалите изискуеми документи компетентният орган издава разрешението за ползване. Протоколът и разрешението са последователни, но различни документи. Положителното предложение на комисията не трябва да се смесва със самото издадено разрешение.
Комисията се назначава или назначаването ѝ се отказва в 14 работни дни от постъпването на искането. Срокът за работата ѝ е до 10 работни дни, с възможност за мотивирано удължаване до още 10 календарни дни. Председателят представя протокола до пет работни дни след последното заседание, а органът се произнася до пет работни дни от представянето. Тези срокове са уредени в Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация и не представляват обещание, че всяка сграда ще бъде въведена за сбора от посочените дни. Отказът, непълнотите или необходимостта от нови работи променят действителния ход на процедурата.
Практическият график трябва да започва от най-съществената неизпълнена предпоставка. Ако липсват само изготвени, но непредадени документи, задачата е една. Ако предстои строителство в чужд имот или отстраняване на конструктивен проблем, задачата е друга. Едва след тази оценка може да се определи реалистична последователност за изпълнение, приемане, подаване и произнасяне.
Какво можете да направите, ако получите отказ?
Първо трябва да се разграничат основателният отказ поради неизпълнена предпоставка и неправилното прилагане на закона. Ако сградата има опасна инсталация или недовършена проектна фасада, необходимата работа трябва да бъде извършена. Съдебното оспорване не замества довършването. Ако обаче органът изисква неприложим документ, пренебрегва представени доказателства или неправилно определя правната пречка, отказът подлежи на обжалване.
За обичайния изричен отказ на общинския орган или ДНСК жалбата се подава чрез него до административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от съобщаването съгласно чл. 215 ЗУТ. Когато органът не се произнесе в дължимия срок и е налице мълчалив отказ, общият срок за оспорването му по чл. 149, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс е два месеца от изтичането на срока за произнасяне. Затова трябва да се пазят доказателствата за подаването и получените съобщения. Последният разговор със служител не започва нов срок за обжалване.
Колко ще Ви струва довършването от Акт 14 или Акт 15?
Няма обща цена за „получаване на Акт 16“, защото основният разход не е за самия документ. Плаща се за онова, без което сградата не може да бъде приета и използвана. При Акт 14 обичайно остава значителна част от строителството. При Акт 15 оставащите работи често са по-малко, но един незавършен трафопост, сериозен дефект или неуредено трасе могат да формират голяма част от необходимия бюджет.
Реалната сметка се изготвя за цялата сграда или за допустим самостоятелен етап след техническа проверка. Тя включва оставащите строителни работи, поправките на заварени дефекти, външната инфраструктура, проектантските и надзорните услуги, изпитванията, документите, таксите и необходимата правна работа. Отделно се предвижда обоснован резерв за рисковете, които не могат да се измерят окончателно в началото. Такъв резерв не освобождава изпълнителя от задължението да обосновава всяка допълнителна работа.
Офертите трябва да показват еднакъв обхват и ясно да посочват дали цените включват ДДС. Иначе по-ниската оферта може просто да не включва присъединяването, изпитванията или част от общите работи. За сравнение е необходимо да се знае и върху каква площ е изчислена цената за квадратен метър. Разгънатата застроена площ на сградата не съвпада със сбора от чистите площи на апартаментите, защото включва и площи извън отделното жилище.
Следващите две сметки са изцяло условни примери за метода на изчисление, а не пазарни оценки или оферти на BSLC. Приета е сграда с разгъната застроена площ 2 000 кв. м. Сравнението показва как строителните работи, инфраструктурата, услугите и резервът образуват общия бюджет при две различни изходни ситуации.
BSLC · Правни разяснения · България
Как се изчислява бюджетът за довършване?
Това са условни примери за сграда с 2 000 кв. м разгъната застроена площ. Те показват метода на изчисление, а не пазарни цени или оферти.
Как се формира бюджетът след Акт 14?
Общият условен бюджет е 805 000 евро.
Това прави 402,50 евро за кв. м РЗП.
- За строителни работи са предвидени
- 560 000 евро.
- За инфраструктура са предвидени
- 90 000 евро.
- За услуги и документи са предвидени
- 50 000 евро.
- Базовият бюджет възлиза на
- 700 000 евро.
- Условният резерв от 15 процента е
- 105 000 евро.
Как се формира бюджетът след Акт 15?
Общият условен бюджет е 172 500 евро.
Това прави 86,25 евро за кв. м РЗП.
- За строителни работи са предвидени
- 80 000 евро.
- За инфраструктура са предвидени
- 50 000 евро.
- За услуги и документи са предвидени
- 20 000 евро.
- Базовият бюджет възлиза на
- 150 000 евро.
- Условният резерв от 15 процента е
- 22 500 евро.
Сумите включват приложимия ДДС. Изключени са покупката на имоти, ипотечният дълг и отделните спорове. Реалният бюджет изисква обследване и количествено-стойностна сметка. Резервът от 15 процента е само допускане за примера.
Получената цена на квадратен метър служи за ориентир при сравняване на общия разход. Тя не определя автоматично вноската на конкретния собственик чрез умножаване по чистата площ на неговия апартамент. Разпределянето трябва да следва правното основание на разходите, идеалните части, валидните решения и договори и отделните индивидуални работи. При необходимост от придобиване на чужд терен, уреждане на ипотечен дълг или лично обзавеждане тези разходи трябва да бъдат посочени отделно, за да не останат извън иначе привидно достатъчния бюджет.
Ако покупката е финансирана с Ваш банков кредит, спирането на строителството не спира автоматично погасителните Ви вноски. Договорът с банката е отделно правоотношение и неговите условия не се изменят с обещание на инвеститора. Евентуално отсрочване, преструктуриране или допълнително финансиране трябва да бъдат договорени с банката. Това е част от оценката дали довършването е финансово изпълнимо за конкретния купувач, дори общият проект да има техническо решение.
Кой ще отговаря за дефектите след довършването?
Новият строител отговаря за поетата и извършена от него работа. Старите нарушения не изчезват с неговото идване, но и не му се прехвърлят автоматично. Ако например той поправя заварена хидроизолация и изгражда нова инсталация, договорът и приемателните документи трябва да разграничават двата вида изпълнение. Така може да се установи какво е приел да поправи, какво е изпълнил сам и срещу кого следва да се насочи конкретната претенция.
Гаранционните срокове се определят според вида на работата. По действащите минимални срокове на Наредба № 2 гаранцията за новоизпълнена конструкция е 10 години, а за основен ремонт и реконструкция на съществуваща конструкция е осем години. За изолационни работи в неагресивна среда и за нови вътрешни инсталации срокът е седем години. За изолации в агресивна среда, за основен ремонт и реконструкция на вътрешни инсталации и за останалите обичайни строителни и довършителни работи срокът е пет години. Следователно не е правилно за цялата разнородна работа да се приема един общ срок без проверка на съответното перо.
Договорът може да предвижда по-дълги, но не по-кратки от приложимите минимални гаранционни срокове. Те започват да текат от въвеждането на строителния обект в експлоатация. За старите договори трябва да се отчете преходното правило, според което измененията от 2019 г. се прилагат към договори, сключени след влизането им в сила на 12 ноември 2019 г. Ето защо при строеж, довършван след продължителен престой, се проверяват едновременно старият договор, нововъзложените работи и приложимият към всяко задължение режим.
Наличието на гаранционно право не означава, че несъстоятелният изпълнител ще може да плати поправката. Необходимо е да се установят отговорното лице, основанието на претенцията и реалният начин тя да бъде удовлетворена. Задължителната професионална застраховка по чл. 171 ЗУТ също не е гаранция за финансиране на сградата при фалит. Тя покрива отговорност за вреди от неправомерни професионални действия или бездействия в рамките на съответното застрахователно покритие. За претенция към застрахователя трябва да има установима вреда и основание за отговорност на застрахования участник, а не само недостиг на средства за довършване.
Откъде да започнете и как BSLC може да Ви помогне?
Началото е преглед на онова, с което вече разполагате. Договорът и анексите показват какво Ви е обещано и кога е трябвало да бъде изпълнено. Платежните документи доказват внесените суми. Нотариалният акт, ако има такъв, установява предмета и основанието на придобиването, а строителните книжа и кореспонденцията помагат да се определи къде е спрял процесът. Не е необходимо сами да издирите цялото досие, преди да потърсите съдействие. Част от правната работа е да се установи какво липсва, кой го държи и как може да бъде получено.
В BSLC разглеждаме тези документи заедно, защото най-подходящото действие не се определя само от последния подписан строителен акт. Купувачът може да има интерес да придобие имота, да поиска връщане на платеното, да защити вече придобита собственост или да участва в общо довършване. За да бъде избран правилният път, трябва да се съпоставят договорните права, собствеността и тежестите, състоянието на длъжника и техническата възможност сградата да бъде завършена.
Когато целта е получаване на Акт 16, правната помощ включва уреждане на възлагането и представителството, отношенията със стария и новия строител, необходимите решения на собствениците и защитата пред администрацията. Тези действия се съгласуват с инженерната оценка и реалния бюджет. Адвокатът не замества конструктора или строителния надзор, но трябва да осигури правната основа, върху която тяхната работа може да доведе до използваема сграда.
С оглед на изложеното първият въпрос не е колко ще струва подписването на още един документ. Въпросът е какви права имате и какво конкретно трябва да се извърши, за да получите обещаното жилище или да защитите вложените средства. За оценка на Вашия случай можете да се обърнете към екипа на BSLC по строително право.
На кои закони и официални източници се основава изложението?
Основните правни основания и съдебни решения са посочени към съответните въпроси. Текстовете на законите и наредбите можете да намерите и чрез следващите официални връзки.

.webp)




