С нас постоянно се свързват чужденци от Украйна, Великобритания, Руската федерация, Съединените щати, дори от Австралия, във връзка с починали техни роднини, които са били чуждестранни граждани в България. Зад тези запитвания стоят конкретни тревоги за бъдещето на семейството и за имуществото, останало в България. Близките искат да разберат кой наследява апартамента, с какви документи се доказва собствеността, какво се случва с фирмата на починалия и дали преживелият съпруг може да остане законно в страната.
В Black Sea Law Counsel сме водили множество подобни дела и сме съдействали по наследствени, имотни и административни производства с международен елемент. Натрупаният практически опит показва, че смъртта на чужденец в България обикновено поставя няколко свързани правни въпроса. Наследниците могат да живеят в различни държави, документите да са издадени на различни езици, а имуществото да включва както лично притежавани активи, така и участие в дружество. Подготвихме този подробен материал, за да обясним последователно как се установяват правата и какви действия са необходими за тяхното упражняване.
⚖️ Нашата кантора може да Ви съдейства в следните случаи.
- Определяме кое наследствено право се прилага, кой съд е компетентен и какво действие има оставеното завещание.
- Установяваме кои са наследниците и какви дялове им се полагат, включително когато необходимите документи произхождат от различни държави.
- Съдействаме при приемане на наследство, приемане по опис или отказ и анализираме отговорността за задълженията на починалия.
- Представляваме наследници при издаване на европейско удостоверение за наследство и подготвяме документите за констативен нотариален акт.
- Проверяваме недвижимите имоти, вписаните тежести и евентуалното чуждо владение и осигуряваме представителство при делба и спорове за собственост.
- Анализираме наследяването на дружествени дялове, продължаването на дейността на ЕООД и положението на имотите, придобити чрез фирма.
- Съдействаме по въпроси за адресната регистрация, документите за пребиваване и идентификационните номера на чужденците.
- Проверяваме възможностите за запазване или промяна на основанието за пребиваване след смърт на съпруг или след развод.
Изложението е проверено към 6 ноември 2026 г. Където разглеждаме българските наследствени квоти и приемането по Закона за наследството, изрично имаме предвид случаите, в които именно българското наследствено право е приложимо.
Какво означава „чужденец“ според българското право?
Само гражданите на държави извън Европейския съюз ли са чужденци?
Съгласно чл. 2 от Закона за чужденците в Република България чужденец е лице, което не е български гражданин. Определението обхваща и лицата без гражданство. Следователно германският или френският гражданин също е чужденец, но неговото влизане и пребиваване се уреждат от специалния режим за гражданите на ЕС, ЕИП и Швейцария и членовете на семействата им.
Гражданството е само една част от наследствения анализ. За да се установи кой наследява имот в България, трябва да се съпоставят датата на смъртта, обичайното местопребиваване на починалия, евентуалният избор на право и приложимите международни договори. Необходимо е да се изяснят и семейното положение, видът на активите и начинът, по който са били придобити. Представянето на паспорт установява гражданството, но само по себе си не определя наследниците и техните дялове.
Какво се променя при двойно гражданство, временна закрила или британски статут?
Лице, което има и българско гражданство, по принцип се третира като български гражданин при прилагане на българското законодателство, освен ако е предвидено друго. Това обаче не отменя специалните правила на европейското международно наследствено право за множественото гражданство и избора на право.
За украински гражданин временната закрила е отделен статут, различен от разрешението за продължително пребиваване по брак. При британски гражданин трябва да се провери дали са приложими права по Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство. Не е правилно всички чужденци да бъдат поставяни под една миграционна процедура.
Ако чужденец е починал в България, българското или чуждестранното наследствено право се прилага?
Достатъчно ли е смъртта да е настъпила на българска територия?
Обстоятелството, че смъртта е настъпила на българска територия, не е достатъчно. Човек може да почине по време на почивка или лечение в България, докато трайният център на живота му се намира в друга държава. Мястото на смъртта е важно за удостоверяването ѝ и първите административни действия, но само по себе си не определя наследственото право.
За наследства на лица, починали на или след 17 август 2015 г., основната европейска рамка е Регламент (ЕС) № 650/2012. При по-ранна смърт се изследва предходният режим, включително Кодексът на международното частно право и относимите международни договори. Съдържащите се в регламента преходни правила изискват отделна преценка на завещанията и изборите на право, направени преди тази дата. По-стар документ не следва да се отхвърля само защото е съставен преди началото на прилагането на регламента.
Какво е правилото за обичайното местопребиваване и избора на право?
По чл. 21 от регламента наследството като цяло по правило се урежда от правото на държавата на обичайното местопребиваване на починалия към смъртта. По изключение се прилага правото на друга държава при явно по-тясна връзка с нея. Чл. 22 позволява избор на правото на държавата, чието гражданство лицето притежава към момента на избора или към момента на смъртта. Когато лицето притежава няколко гражданства, то може да избере правото на една от съответните държави. Това не е свободен избор на произволна правна система.
Универсалното действие на регламента означава, че посоченото от неговите правила право може да бъде и правото на държава извън Европейския съюз. При определени препращания към право на трета държава чл. 34 допуска съобразяване на нейните колизионни правила. При валиден избор по чл. 22 такова препращане е изключено. Затова формулата „има имот в България, значи всичко се наследява по българския закон“ често е неточна.
Практическата последица е, че още при първоначалната проверка трябва да се потърсят всички известни завещания и други относими документи. Ако наследниците изчислят дяловете само по гражданството или по местонахождението на жилището, могат да започнат неподходящо производство или да подготвят документи, които не установяват необходимите права. Затова изводът за приложимото право предхожда съвета дали да се приеме наследството и как да се оформи собствеността.
Може ли български съд да прилага чуждо право?
Български съд може да разглежда наследствен въпрос и да прилага чуждо материално право, когато това следва от относимите правила. Международната компетентност определя кой орган може да се произнесе, докато приложимото право определя по кои материални правила се решава въпросът. Чл. 4 свързва общата компетентност с обичайното местопребиваване, а чл. 10 допуска субсидиарна компетентност при конкретни предпоставки, когато то е извън участващите държави. При някои случаи производството може да обхваща само местните активи.
В решение от 7 април 2022 г. по дело C-645/20, V A и Z A Съдът на ЕС подчертава служебната проверка на субсидиарната компетентност. Самият факт, че производството се води пред български съд, следователно не означава, че наследствените квоти и последиците от приемането ще се определят непременно по българския Закон за наследството. Подготовката на делото трябва да обхване и съдържанието на чуждото право, когато именно то урежда спорното правоотношение.
Какво значение имат договорите с Русия и Украйна?
Чл. 75 от регламента запазва действието на определени по-ранни международни договори. За отношенията с Русия съществен е договорът НРБ-СССР от 19 февруари 1975 г., който присъства в официалната информация на МВнР. Неговият чл. 32 разграничава движимо наследство, подчинено на правото на гражданството на наследодателя, и недвижимо наследство, подчинено на правото по местонахождението. Чл. 35 урежда компетентността. Български апартамент на руски гражданин следователно изисква и договорен анализ.
Българо-украинският договор за правна помощ от 2004 г. не съдържа аналогични наследствени колизионни правила. Той има съществено значение за правната помощ и приемането на официални документи, но не бива да се смесва с друг договор само защото страна по него е Украйна.
Това разграничение е особено важно при цитиране на решението от 12 октомври 2023 г. по C-21/22, OP. То потвърждава възможността гражданин на трета държава да избира националното си право, но отчита предимството на относим по-ранен договор. Конкретното дело е за договора Полша-Украйна, а не България-Украйна.
Първо се установява кое право урежда наследството. Едва след това се изчисляват дяловете, проверяват се сроковете и се избира документът, с който наследникът ще упражни правата си.
Кога и как се издава европейско удостоверение за наследство и какво доказва то?
Едно и също ли е с удостоверението за наследници от общината?
Общинското удостоверение за наследници и европейското удостоверение са различни документи. Често търсеният израз „европейско удостоверение за наследници“ обозначава документ, чието официално наименование е европейско удостоверение за наследство (ЕУН). То служи за доказване на наследствено качество, дялове или определени правомощия в друга държава, обвързана от Регламент № 650/2012. Може да се използва от наследници, заветници с преки права, изпълнители на завещания и управители на наследство при условията на чл. 63.
ЕУН е доброволен инструмент, а не задължителна стъпка при всяка смърт на чужденец. Ирландия и Дания не участват в този режим. Обединеното кралство не участваше в него и преди Brexit. Документът няма автоматично същите последици в Русия, Украйна, САЩ или Австралия. Гражданството на наследника само по себе си не изключва издаването му.
Кой издава ЕУН в България и какви документи са необходими?
В България компетентен е районният съд, а не нотариусът. Когато е налице международна компетентност по регламента, заявлението се подава до районния съд по последния постоянен адрес на починалия. Ако такъв адрес липсва, компетентността се определя по последния му адрес в страната. Когато няма и такъв адрес, заявлението се подава пред Софийския районен съд. Това следва от чл. 627е ГПК и е потвърдено в официалната българска информация в портала е-правосъдие.
Подготовката обичайно включва акта за смърт, документите за родство и брак, известните завещания и евентуалния избор на право. Необходими са и данни за другите наследници, активите и обичайното местопребиваване на починалия. Документите се съпоставят, за да се установи дали имената, датите и родствените връзки са отразени последователно. Проверяват се изискванията за превод и приложимите освобождавания от легализация. Ако има спор по фактите, които трябва да се удостоверят, ЕУН не може да замени разрешаването му по надлежния спорен ред.
В C-102/18, Brisch, решение от 17 януари 2019 г. СЕС приема, че формуляр IV за заявлението не е задължителен. Издаването се извършва с предвидения формуляр V. Издаването или отказът в България подлежат на обжалване пред окръжния съд в едномесечен срок от връчването.
Защо шестмесечната валидност не е срок за приемане на наследството?
По чл. 70 заверените преписи от ЕУН обичайно са валидни шест месеца, с възможност за изключения, продължаване или нов препис. Това е срок на удостоверителния документ, а не срок, след който собствеността или наследственото право изчезват.
Преди представяне на удостоверението пред банка, нотариус или орган по вписванията следва да се провери дали конкретният заверен препис е валиден. Изтичането на срока му може да наложи получаване на продължение или нов препис, но не означава, че наследникът трябва отново да придобива наследството. Разграничението е важно, когато документите се изпращат между държави и процедурите отнемат повече време.
ЕУН създава предвидените в чл. 69 презумпции, но не освобождава от националните изисквания за вписване и идентификация на имота. В C-354/21, R.J.R., решение от 9 март 2023 г. СЕС допуска отказ на вписване, когато единственият представен документ е ЕУН, което не идентифицира конкретния недвижим имот.
Има ли значение постоянното или продължителното пребиваване за обичайното местопребиваване?
Решаващи ли са разрешението, личната карта и адресната регистрация?
Разрешението за пребиваване, личният документ и адресната регистрация могат да имат доказателствено значение, но нито един от тях не дава самостоятелен и окончателен отговор. „Обичайно местопребиваване“ по наследствения регламент е фактически център на живота, установен чрез цялостна оценка. В C-80/19, E.E., решение от 16 юли 2020 г. СЕС разглежда продължителността и редовността на присъствието, условията и причините за него, семейните и социалните връзки. За целите на регламента се определя едно обичайно местопребиваване.
Притежател на постоянно пребиваване може фактически да е преместил живота си другаде. Обратно, лице с разрешение за продължително пребиваване може трайно да живее, работи и има семейство в България. Самостоятелно нито картата за пребиваване, нито притежаваният апартамент, нито данъчният критерий за брой дни заместват тази оценка.
Какви доказателства са полезни при спор?
- Установяваме кое жилище действително е обитавал починалият и колко продължително и редовно е пребивавал в него.
- Изследваме къде е работил, развивал дейност, получавал лечение и поддържал обичайните си социални контакти.
- Проверяваме къде живеят съпругът, децата и близките, с които е поддържал трайни семейни отношения.
- Съпоставяме договорите, сметките и данните за пътуванията с причините за престоя му в отделните държави.
- Разглеждаме документите за миграционния статут заедно с останалите доказателства, за да установим действителния център на живота му.
При възрастен човек, който прекарва част от годината в България, останалата част при децата си в чужбина и почива в трета държава, събирането на тези доказателства може да бъде решаващо. Необходимо е да се изясни дали пребиваването при децата е временно посещение, дали отсъствието се дължи на лечение и къде действително са съсредоточени трайните му отношения. Съпоставянето на фактите позволява да се обясни защо определена държава е центърът на живота му, вместо този извод да се основава единствено на адреса в документа.
Как може чужденец да приеме наследство и да стане собственик на имот в България?
Кога правата преминават ex lege?
Когато е приложим българският Закон за наследството, чл. 48 предвижда придобиване на наследството с приемането, което действа обратно от откриването му. При прието наследство правата преминават ex lege - по силата на закона, с действие от смъртта. Не е необходима продажба или друга прехвърлителна сделка между наследодателя и наследника.
Това преминаване на правата представлява производно наследствено правоприемство. Когато се наследява цялото имущество или идеална квота от него, правоприемството е универсално. Това не означава, че всеки посочен роднина безусловно става собственик само защото е настъпила смъртта. Проверяват се призоваването към наследяване, завещанията, приемането и евентуалните ограничения.
Как се приема наследството и има ли общ шестмесечен срок?
По чл. 49 ЗН наследството може да бъде прието изрично чрез писмено заявление до компетентния районен съдия, което се вписва в предвидената за това книга. Приемане може да е налице и когато наследникът извърши действия, които несъмнено показват намерение да приеме наследството. Продажбата на наследствен актив например може да има такива последици. Охраната и обикновеното поддържане на имуществото не се приравняват автоматично на приемане, защото трябва да се изследва действителното значение на конкретните действия.
Българският закон няма общ шестмесечен срок за обикновено приемане. Но заинтересовано лице може да поиска съдът да определи срок по чл. 51, а бездействието в него може да доведе до загуба на правото за приемане. При приложимо чуждо право сроковете може да са различни.
Как се ограничават рисковете от дългове?
При приложимо българско наследствено право не може да се приеме само апартаментът и да се откажат задълженията. Приемането и отказът не могат да бъдат частични или под условие. Наследникът, който е приел наследството направо, отговаря за задълженията съобразно наследствения си дял. Приемането по опис ограничава тази отговорност до размера на полученото наследство.
За дееспособния наследник чл. 61 ЗН предвижда, че приемането по опис трябва да бъде заявено в тримесечен срок от узнаването за откриването на наследството. Районният съдия може да продължи този срок с до още три месеца. Приемането по опис е свързано със задължения за посочване на известните наследствени активи и с ограничения при последващото разпореждане с тях. За наследници, които не са навършили пълнолетие, се прилага специална защита и те приемат наследството само по опис. ТР № 1/2021 от 23 януари 2024 г. на ОСГК на ВКС приема недопустимост на отказа от наследство от ненавършило пълнолетие дете и изключва приемане чрез конклудентни действия.
Поради това преди продажба на наследен имот или друго разпореждане е разумно да се проверят не само активите, но и известните кредити, обезпечения и претенции на кредитори. Решението за приемане по опис се взема с оглед на цялото наследство и извършените до момента действия. Ако вече е получена призовка или съдебно определение със срок за изявление, документът трябва да бъде разгледан незабавно, независимо че наследникът живее извън България.
Кои са наследниците на починал и как изглежда наследяването по закон като схема?
Търсенето „закон за наследство при смърт“ обикновено отвежда към Закона за наследството. Когато се прилага българското право, разпоредбите на чл. 5-10 очертават следната основна последователност на наследяване.
- Децата наследяват по равни части. Когато са изпълнени законовите предпоставки, техните низходящи могат да наследят по заместване.
- Ако починалият не е оставил низходящи, към наследяване се призовават родителите му или онзи от тях, който е жив.
- В следващите предвидени от закона случаи наследяват по-далечните възходящи, братята и сестрите или техни низходящи при условията на заместването.
- При липса на тези категории наследници законът допуска наследяване от роднини по съребрена линия до шеста степен включително.
- Преживелият съпруг наследява заедно със съответните призовани роднини, а когато са налице условията на закона, получава цялото наследство.
Тази схема служи за първоначално ориентиране, но не е достатъчна за окончателното изчисляване на дяловете. При конкретното семейство трябва да се отчетат осиновяванията, предходната смърт на роднини, евентуалното недостойнство, отказите от наследство и оставените завещания. Включването на лице в семейното дърво само по себе си не означава, че то е призовано да наследява наред с всички останали роднини.
Как се наследява имот при смърт на съпруг, включително без деца?
Когато е приложимо българското наследствено право и починалият е оставил съпруг и деца, съпругът наследява дял, равен на дела на всяко дете. Първо обаче се отделя собствената му част по приложимия брачен имуществен режим. Ако общ имот попада под българската съпружеска имуществена общност и наследяват съпруг и едно дете, при липса на други усложнения съпругът запазва собствената половина и получава половината от дела на починалия. Така общият му дял е 3/4 от имота. Детето получава 1/4. Ако имотът е бил личен на починалия, двамата наследяват по 1/2.
При наследяване на имот при смърт на съпруг без деца преживелият невинаги получава всичко. Когато наследява с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, делът му е 1/2 при брак под десет години и 2/3 при навършени десет години. При едновременно призовани по-далечни възходящи и братя и сестри или техни низходящи делът е съответно 1/3 или 1/2. Живите родители изключват братята и сестрите от съответния ред. При липса на конкурентните наследници по чл. 9, ал. 2 съпругът наследява всичко.
За наследници на починал без деца трябва следователно да се проверят поне бракът, неговата продължителност, родителите, по-далечните възходящи и братята и сестрите. Партньор без граждански брак няма качеството на съпруг наследник по закон, макар да може да притежава собствен дял или права по завещание.
Как може да се лиши наследник от наследство?
Завещанието не е универсален способ да бъдат отстранени децата, родителите или съпругът от наследството. Разпоредбите на чл. 28-30 ЗН защитават техните запазени части, а завещанията и даренията, които ги накърняват, могат да бъдат намалени по предвидения ред. Недостойнството по чл. 3 предполага конкретни тежки основания, а не обикновен семеен конфликт, чуждо гражданство или живот в чужбина. При чуждо приложимо право не може автоматично да се пренася българската запазена част само защото имотът е тук.
Това означава, че при спор за завещание трябва да се разгледат както неговата действителност, така и обемът на правата, с които наследодателят е могъл да се разпореди. Не е достатъчно другите роднини да заявят, че починалият не е поддържал отношения с определено дете. Правните основания за недостойнство и защитата на запазената част са отделни въпроси, които се доказват и преценяват според приложимия закон.
Какво е констативен нотариален акт и какви ограничения има той?
Защо препоръчваме такъв акт на чуждестранни наследници?
Често подготвяме документите и представляваме чужденци в производства за издаване на констативни нотариални актове за имоти, притежавани от починали техни роднини или близки. Актът се издава от компетентния нотариус, а адвокатът организира доказването на наследственото правоприемство и собствеността.
Практическият проблем е, че наследникът може да е придобил права ex lege, но да няма единен актуален документ на свое име, удобен за продажба, делба или отношения с институции. Чл. 587, ал. 1 ГПК позволява снабдяване с констативен акт чрез надлежни писмени доказателства. Обичайно се съчетават документът за собственост на наследодателя, доказателствата за смърт, наследници, приемане и квоти, приложимото право и идентичността на имота.
Нов нотариален акт не е задължителен при всяко наследяване. Съществуващият титул на починалия и годни доказателства за наследяване могат да установяват веригата на собствеността. Препоръката зависи от документите, бъдещата сделка и установените несъответствия.
Например наследник, който планира продажба на жилище и разполага с документи от няколко държави, може да има практическа полза от предварително изясняване и удостоверяване на своя дял. Ако обаче документите на наследодателя и доказателствата за правоприемството вече установяват последователно собствеността, издаването на нов акт се преценява според нуждите на конкретното производство. Преценката следва да отчете конкретната документална верига и целта на предстоящото действие.
Може ли актът да заличи чужди права или да реши спор окончателно?
Констативният нотариален акт не създава собственост у лице, което не е придобило това право. Той не премахва ипотека, възбрана или чужд наследствен дял и не замества съдебното разрешаване на спор за собственост. ТР № 11/2012 от 21 март 2013 г. на ОСГК разграничава легитимиращото действие на акта от обвързваща материална доказателствена сила относно собствеността. Признатото с акта право може да бъде оборено в съответното съдебно производство. При уважен иск се прилага чл. 537, ал. 2 ГПК, който предвижда отмяна или изменение на издадения акт.
Кога се използват свидетели и обстоятелствена проверка?
Процедурата по чл. 587, ал. 2 ГПК с трима свидетели е свързана с придобиване по давност при недостатъчни писмени доказателства. Тя не е универсален заместител на липсващо удостоверение за наследяване и не позволява да се прескочи чуждото приложимо право. Компетентността на нотариуса се определя по местонахождението на имота.
Наследяването е основанието за придобиване. Констативният нотариален акт е средство за удостоверяване на вече придобитото право.

.webp)




