Адвокати по данъчно право в България - BSLC

Данъчното право е една от най-чувствителните и рискови сфери за всеки български гражданин или чужденец - предприемач. Независимо дали сте физическо лице с доходи от наем, дивиденти или чужбина, или управлявате бизнес в България, е напълно възможно да се окажете във фокус на ревизия, проверка или последващ контрол от страна на Националната агенция за приходите (НАП). Какви документи да представите? Как да реагирате при искане за информация? И най-важното – как да защитите своите права при издаване на ревизионен акт или доклад?

Адвокатска кантора BSLC (Black Sea Law Counsel) предоставя пълно правно обслужване в сферата на българското данъчно право, с особено внимание към административните спорове с НАП. Ние представляваме клиенти при всички форми на контрол – проверки, ревизии, насрещни проверки, начети и всички други последващи действия. Изготвяме становища, възражения и жалби срещу ревизионни доклади и актове по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нашата цел е не просто формално участие, а реална защита и постигане на отмяна или корекция на незаконосъобразните актове на приходната администрация.

Работим както с физически лица – при облагане на доходи от наем, продажба на имущество, дивиденти от чужбина или самостоятелна дейност, така и с търговски дружества – при прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за ДДС и други специални режими. Включваме се още на етапа на предварителен анализ и изготвяне на документи, като предотвратяваме потенциални нарушения, които водят до санкции и данъчни доначисления.

Клиентите ни често ни търсят със следните казуси:

– НАП стартира ревизия по доходи от чужбина – как да докажа липсата на данъчни задължения?

– Получих ревизионен доклад – какво мога да възразя?

– Издаден е акт с допълнителни задължения – как да обжалвам и да спра изпълнението?

– Възложиха ми насрещна проверка като получател на услуга – какви са правата ми?

– Издадоха ми акт за начет за връщане на усвоени средства по програма на Европейския съюз ( т.нар. европроект) за огромна сума! Как да се спася?

BSLC изготвя цялостна защитна стратегия, основана на действащото законодателство и практиката на Върховния административен съд. Всеки клиент получава писмено становище с конкретни правни основания, позовавания на закона и аргументирана позиция за административна или съдебна защита.

BSLC – вашият правен щит при ревизии, проверки и спорове с НАП.

Кога да се обърнем към данъчен адвокат?

В данъчното право точността и доброто планиране правят разликата между спокойствие и скъпоструващи последствия. Ако имате бизнес в България, получавате доходи от чужбина, планирате прехвърляне на имущество или преминавате през проверка от НАП, нашият екип е до вас. Ние превеждаме сложните закони на ясен език, оценяваме вашата ситуация и ви помагаме да вземете обосновани решения. Работим с български и чуждестранни клиенти, включително при прилагане на международни спогодби, защита при ревизии и оптимизиране на облагането. Всеки казус е индивидуален, но целта е една — сигурност, законосъобразност и резултат в защита на вашия интерес.

• Обжалване на ревизионен акт по административен ред
• Обжалване на ревизионен акт по съдебен ред
• Изготвяне на жалби срещу ревизионен акт (вкл. по образец)
• Правна помощ при връчване, тълкуване и влизане в сила на ревизионен акт
• Възражение срещу ревизионен доклад и участие в процедурата по чл. 117 ДОПК
• Консултации относно давностни срокове при ревизии и ревизионни актове
• Правна оценка на ревизионен акт за начет, административни и солидарни задължения
• Защита при проверки от НАП на физически лица и търговски обекти
• Анализ на правата и задълженията при проверка – срок, обхват, необходими документи
• Правно съдействие при проверки и ревизии, инициирани по сигнал
• Регистрация по ДДС (вкл. по общия ред, по инициатива на НАП, при вътреобщностни доставки и дистанционни продажби)
• Консултации по прилагане на СИДДО и определяне на данъчно местожителство (вкл. клиенти от ЕС, Обединеното кралство, САЩ, Швейцария, Русия, Украйна и др.)
• Прилагане на понижени ставки и освобождаване от данък при източника по международни спогодби
• Защита при отказ за признаване на право на данъчен кредит и обжалване по чл. 126 и чл. 71–73 ЗДДС
• Представителство в административни производства по ДОПК и съдебни спорове с НАП
• Консултации по сделки с недвижими имоти, дялове, активи, преобразуване на дружества
• Правно съдействие при прехвърляне на местожителство, наследяване и облагане на трансгранични доходи
• Данъчно структуриране на инвестиции и правни анализи при смесени източници на доход

По-долу ще намерите списък с всички наши услуги в областта на данъчното право.

Каква е ролята на адвоката по данъчно право?

В Република България необходимостта от ангажиране на адвокат по данъчно право възниква при всяка ситуация, в която е налице правна несигурност, потенциален риск от санкции или вече започнало административно или ревизионно производство от страна на Националната агенция за приходите (НАП). Данъчното право включва не само задължението за заплащане на дължимите данъци, но и широк набор от съпътстващи изисквания, свързани с регистрационни режими, деклариране, счетоводна отчетност, задължения при сделки с чуждестранни лица, прилагане на международни спогодби, правилно определяне на резидентство и други. Нарушенията по тези линии, дори когато са резултат от неволна грешка, могат да доведат до сериозни правни и финансови последици.

Конкретни ситуации, при които е препоръчително да се обърнете към адвокат по данъчно право или към счетоводител от BSLC, включват:

– необходимост от регистрация по ДДС, включително задължителна регистрация при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв. в рамките на 12 последователни месеца (чл. 96, ал. 1 ЗДДС), както и доброволна регистрация по избор, регистрация при вътреобщностни доставки или дистанционни продажби;

– изготвяне и подаване на данъчни декларации – годишни (напр. по чл. 50 ЗДДФЛ за физически лица, чл. 92 ЗКПО за юридически лица), текущи (напр. месечни справки-декларации по ЗДДС), уведомления и справки, както и корекции по вече подадени документи;

– консултации относно задължения по удържане и внасяне на данък при източника, особено при изплащане на доходи на чуждестранни лица – напр. дивиденти, лихви, роялти, възнаграждения за услуги, управление или технически услуги (чл. 195–201 ЗКПО);

– спорове с НАП, включително при проверка или ревизия, по време на която се изискват документи, обяснения, достъп до информационни системи или се установяват несъответствия с декларираните данни; адвокатът следва да участва в процеса още на този етап с цел защита на процесуалните права;

– издаване на ревизионен доклад и/или ревизионен акт, срещу които е необходимо да се подадат мотивирани възражения по чл. 117 ДОПК, както и последваща жалба пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ по чл. 152 ДОПК и евентуално - водене на дело пред съответния административен съд;

– прилагане на международна спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО), когато е необходимо определяне на данъчно резидентство ( българският данъчноправен термин е "местно лице за данъчни цели"), получаване на сертификат по чл. 135 ДОПК, прилагане на понижена ставка или освобождаване от данък при източника;

– защита при отказ на НАП да признае право на данъчен кредит поради формални основания – напр. липса на издаден данъчен документ, неспазване на срокове, несъответствия между фактури и декларирани доставки (чл. 71 и сл. ЗДДС);

– солидарна отговорност на трети лица – управители, счетоводители, доверени лица, които отговарят за неплатени публични задължения при условията на чл. 19 ДОПК, включително за укрити или разпилени активи;

– случаи на административно-наказателна отговорност за закъсняла регистрация, неподаване на декларации, неточно деклариране, липса на счетоводни регистри и други нарушения, които водят до автоматични глоби по чл. 178 ЗКПО, чл. 80 ЗДДФЛ и други разпоредби;

– подготовка за продажба на дялове, преобразуване на дружество, ликвидация или преструктуриране, когато са необходими данъчни анализи и уведомления към НАП;

– предварително планиране на данъчни последици при промяна на местожителство, инвестиции, сделки с недвижими имоти, прехвърляне на активи, дейност през чуждестранни дружества, използване на номинални собственици или холдингови структури.

Във всички гореописани случаи ангажирането на адвокат по данъчно право не само осигурява навременна и обоснована защита, но и минимизира риска от правни и финансови последици, вкл. съдебни спорове. Юридическата помощ обхваща анализ на законодателството, подготовка на възражения, изготвяне на жалби, процесуално представителство пред НАП, участие в съдебни производства пред административните съдилища, както и данъчно планиране, основано на действащите закони и международни спогодби.

Как е устроена българската данъчна система?

Данъчната система на Република България се основава на принципите на законност, безвъзмездност и невъзвръщаемост на данъчните задължения. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, гражданите са длъжни да плащат установените със закон данъци и такси, пропорционално на своите доходи и имущество.

Системата се характеризира с централизирано и публичноправно регулиране, при което данъчното задължение възниква пряко по силата на закона, без необходимост от сключване на правна сделка между държавата и задълженото лице. Методът на правно регулиране е властнически — винаги едната страна е държавата, която действа чрез своите приходни органи в рамките на изрично установена компетентност.

Данъчните правоотношения представляват публичноправни отношения, които възникват единствено въз основа на правна норма и се отличават от административните с това, че техен предмет са винаги парични задължения, формализирани в писмени актове със строго определена структура.

Българската данъчна система включва както преки данъци (напр. данък върху доходите на физическите лица, корпоративен данък), така и косвени данъци (ДДС, акцизи), като всеки от тях е регламентиран в отделен специален закон:
– Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС);
– Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО);
– Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ);
– Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ);
– Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Процедурните правила, които уреждат възникването, установяването, обжалването и събирането на данъчните задължения, се съдържат в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Кой е длъжен да плаща данъци в България?

Българското данъчно законодателство установява кръга от лица, върху които възникват данъчни задължения, независимо от тяхното гражданство, място на регистрация или вид дейност. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), данъчно задължени лица са:

• физически лица – както местни, така и чуждестранни;
• юридически лица, регистрирани в Република България;
• чуждестранни юридически лица с източник на доход в България;
• неперсонифицирани обединения (напр. граждански дружества);
• пенсионни и застрахователни фондове, приравнени на юридически лица за целите на облагането.

Съгласно чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), местно физическо лице е всяко лице, което:

• има постоянен адрес в страната;
• пребивава в страната повече от 183 дни в рамките на 12-месечен период;
• има център на жизнени интереси в България.

Местните физически лица са облагаеми върху световния си доход, независимо от държавата на произход. Нерезидентните физически лица подлежат на облагане единствено по отношение на доходи с източник в България, включително:

• доходи от наем на недвижим имот, намиращ се на територията на страната (чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ);
• доходи от трудова дейност, извършена в България (чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ);
• дивиденти, лихви, роялти, възнаграждения за услуги от български платец (чл. 35, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗДДФЛ).

Юридическите лица, учредени в България, се облагат съгласно чл. 2 от ЗКПО върху всички реализирани доходи, включително от чужбина. Чуждестранните юридически лица подлежат на облагане само за доходи с български източник, включително:

• доходи от дейност чрез място на стопанска дейност (чл. 5 ЗКПО);
• доходи, подлежащи на данък при източника – дивиденти, лихви, роялти, възнаграждения за управление, технически услуги (чл. 12, чл. 195 и чл. 200 ЗКПО);
• доходи от прехвърляне или предоставяне на права върху имущество, намиращо се в България.

Данъчните задължения могат да възникнат и за трети лица, действащи като платци или посредници. Съгласно чл. 45 от ЗДДФЛ, всеки платец на доход на физическо лице е длъжен да удържи и внесе дължимия данък, освен ако не е предвидено друго. Аналогично, съгласно чл. 201 от ЗКПО, български платец на доход към чуждестранно юридическо лице е длъжен да удържи и внесе окончателен данък, освен ако не се прилага спогодба. В тези случаи се прилагат нормите на съответната спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (чл. 13 ДОПК), които имат предимство при противоречие със закона.

Видове данъци и техните характеристики

Данъчната система на Република България класифицира данъците според начина на събиране и правния характер на задължението на два основни вида: преки и косвени. Преките данъци се характеризират с това, че данъчно задълженото лице съвпада с лицето, което реално понася данъчната тежест. Към тях спадат:

• Данък върху доходите на физическите лица, уреден със Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който предвижда пропорционална ставка от 10% върху годишната данъчна основа (чл. 17 ЗДДФЛ);
• Корпоративен данък, уреден със Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с основна ставка от 10% върху данъчната печалба (чл. 20 ЗКПО);
• Местни данъци, събирани по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), сред които: данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства, данък при възмездно придобиване на имущество и други.

Косвените данъци са тези, при които задължението се поема от крайния потребител чрез включване в цената на стоките или услугите. Те включват:

• Данък върху добавената стойност (ДДС), регламентиран в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с основна ставка 20% и намалена ставка 9% за ограничен кръг услуги (чл. 66 ЗДДС);
• Акцизи, определени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), приложими към ограничен брой стоки – горива, алкохол, тютюневи изделия. Акцизът е еднократен и се дължи при производство или внос.

Особена форма представлява патентният данък, уреден в глава четвърта от ЗМДТ, който се прилага за определени дребни стопански дейности и се характеризира с фиксиран размер, независещ от действително получения доход.

Всички данъци в България са пропорционални, т.е. се прилагат с фиксирана ставка независимо от размера на данъчната основа. Според критерия за бюджетна принадлежност те се делят на:

• Републикански данъци, постъпващи в централния бюджет – включително данъци по ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗДДС, ЗАДС;
• Местни данъци, постъпващи в общинските бюджети – уредени в ЗМДТ и основани на чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България.

Кои международни правила в сферата на данъчното облагане прилага България?

Република България прилага широк набор от международноправни норми в областта на данъчното облагане, насочени към предотвратяване на двойно данъчно облагане, определяне на данъчното местожителство и противодействие на данъчни злоупотреби. Тези норми имат статут на част от вътрешното право и притежават предимство пред националните закони съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, когато съществува противоречие между тях.

Основен инструмент за международно данъчно регулиране са спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО), които България е сключила с над 70 държави. Тези спогодби уреждат:

• определяне на данъчното резидентство ( тоест дали сте "местно лице за данъчни цели") въз основа на критерии като постоянно местопребиваване, център на жизнени интереси, обичайно местопребиваване и гражданство;
• разпределение на данъчната юрисдикция между държавите, съобразно източника на дохода и резидентния статус, включително специфични правила за облагане на доходи от труд, независима и зависима дейност, дивиденти, лихви, авторски възнаграждения, недвижима собственост и други доходи;
• понятие за постоянно представителство, при което чуждестранно лице се счита за подлежащо на облагане в България при наличие на строителен обект, агентски договор или друг вид трайно стопанско присъствие (чл. 5 от СИДДО);
• методи за избягване на двойно облагане – България прилага метод на освобождаване или метод на данъчен кредит в зависимост от конкретната спогодба;
• процедури за уреждане на спорове между компетентните органи на държавите, които извършват взаимно съгласуване при различия в тълкуването или прилагането на СИДДО (обикновено уредено в чл. 25 и чл. 26).

Освен двустранните спогодби, като държава членка на Европейския съюз България прилага и разпоредбите на правото на ЕС, включително:

• Директива 2011/96/ЕС относно режимите между свързани дружества (т.нар. директива за майчините и дъщерните дружества) – освобождаване от данък при източника върху дивиденти между юридически лица от различни държави членки;
• Директива за административно сътрудничество в данъчната област (DAC 1–8) – автоматичен и спонтанен обмен на данъчна информация, включително задължения за отчетност по страни (в т.ч. DAC6 – докладване на трансгранични схеми);
• Директива относно борбата с избягването на данъци (ATAD) – включва контрол върху контролирани чуждестранни дружества (CFC rules), ограничаване на приспадането на лихви, предотвратяване на хибридни несъответствия и други антиуклонителни мерки.

Приложението на горепосочените международни норми се извършва в рамките на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който урежда процедурните аспекти на международния обмен на информация, издаването на удостоверения за местожителство, прилагането на намалени ставки по данъка при източника и координацията с чуждестранни приходни органи (глава шестнадесета ДОПК, чл. 143 и следващи).