В практиката на BSLC често се среща ситуация, в която собственик на имот е сключил застраховка „Имущество“ с една компания, а по-късно – без да осъзнава правните последици – подписва втори договор със сходно покритие при друг застраховател. Проблемът излиза наяве едва след настъпване на щета – например пожар или наводнение – когато и двата застрахователя започват да оспорват размера на дължимото обезщетение или дори отказват плащане.
Точно тогава възниква въпросът: ще получите ли двойно обезщетение или ще трябва да водите съдебен спор за разпределение на отговорността?
Режимът на двойна застраховка на имущество в българското право е строго уреден и често не съответства на интуитивните очаквания на застрахованите лица. Непознаването му води до сериозни финансови загуби и усложнени съдебни спорове.
BSLC съдейства в сходни ситуации като:
- отказ на застраховател при конкуренция на застраховки
- неправилно изчислено обезщетение при двойна застраховка
- съдебен спор за обезщетение между няколко застрахователя
- иск срещу застраховател при частично или пълно неплащане
- правна защита на собственик на имущество при застрахователен спор ⚖️
Какво представлява двойната застраховка на имущество по българското право?
Двойната застраховка (наричана още „многократно застраховане“) възниква, когато едно и също имущество е застраховано срещу един и същ риск при повече от един застраховател за един и същ период.
Режимът е уреден в Кодекса за застраховането (КЗ) – основният нормативен акт в областта на застрахователното право (еквивалент в континенталните правни системи е уредбата на indemnity insurance в германското и френското право).
Съгласно принципа на имущественото застраховане, обезщетението не може да надвишава действително претърпените вреди. Това е изрично установено, като се предвижда, че застрахователят дължи обезщетение, равно на вредата към момента на събитието, но не повече от застрахователната сума – чл. 386, ал. 1 и 2 КЗ .
Оттук следват два ключови извода:
- не съществува право на „печалба“ от застраховка
- двойната застраховка не води до двойно обезщетение
В практиката това означава, че ако имате два договора за един и същ имот (например апартамент, застрахован срещу пожар при две компании), при настъпване на щета ще получите само размера на реалната вреда – не повече.
Законът допуска подобна конкуренция на застраховки, но я подчинява на специален режим, който цели да предотврати неоснователно обогатяване.
Важно е да се разбере и още нещо: двойната застраховка не е незаконна сама по себе си. Тя често възниква в практиката – например:
- при ипотечни кредити (банката изисква застраховка, а собственикът има вече сключена)
- при прехвърляне на собственост
- при бизнес активи с различни полици
Проблемът не е в самото наличие на два договора, а в начина, по който се реализира обезщетението.
Как се разпределя отговорността между застрахователите при конкуренция на застраховки?
Когато настъпи застрахователно събитие при двойна застраховка на имущество, застрахованият има право да предяви претенцията си към всеки един от застрахователите.
Това е ключово практическо правило:
можете да насочите иск срещу който и да е от тях за цялото обезщетение.
В подобни случаи законът и правната теория приемат, че:
- застрахователите отговарят спрямо застрахования,
- но уреждат помежду си вътрешните отношения.
Съгласно уредбата в КЗ, при многократно застраховане обезщетението се разпределя пропорционално между застрахователите според застрахователните суми (чл. 392, ал. 2 КЗ) .
На практика това означава:
- ако имате две полици по 50 000 лв.
- и вредата е 40 000 лв.
всеки застраховател ще носи отговорност за 50% (т.е. по 20 000 лв.)
Но за вас като клиент има важно предимство:
не сте длъжни да водите два отделни процеса.
Можете да:
- предявите претенция към един застраховател
- получите пълно или частично плащане
- оставите застрахователите да уредят регресните си отношения
Това е особено важно при съдебен спор за обезщетение, защото:
- съкращава процеса
- намалява разходите
- увеличава шанса за реално събиране
Практически проблеми възникват, когато:
- застрахователите отказват плащане, позовавайки се на другия договор
- се твърди надзастраховане или укриване на информация
- има различия в покритите рискове
В тези случаи често се стига до дело срещу застрахователна компания, при което съдът трябва да определи:
- дали е налице двойна застраховка
- какъв е размерът на вредата
- как следва да се разпредели отговорността
Какви са правата на застрахования и кога е необходим адвокат при застрахователен спор?
Застрахованият има силна правна позиция, но само ако действа правилно и навреме.
При двойна застраховка той има право:
- да получи пълно обезщетение до размера на вредата
- да избере срещу кой застраховател да насочи претенцията
- да не бъде ощетен поради вътрешни спорове между застрахователи
Същевременно законът въвежда и задължения, които често се подценяват:
- задължение за уведомяване на застрахователите за наличието на други полици
- задължение за съдействие при установяване на щетата
- задължение за ограничаване на вредите (поведение на „добрия стопанин“)
Нарушаването им може да доведе до:
- намаляване на обезщетението
- отказ за плащане
- съдебен спор
Особено рискови са ситуациите, в които:
- не сте декларирали втората застраховка
- имате различни условия по полиците
- застрахователят твърди злоупотреба
В такива случаи намесата на адвокат по застрахователно право е практически задължителна.
Адвокатът ще анализира:
- условията на всички застрахователни договори
- приложимите разпоредби на КЗ
- доказателствата за настъпилата щета
и ще изгради стратегия за:
- извънсъдебно уреждане
- или съдебен иск за щета
В практиката често се стига до ситуации, в които застрахованият получава значително по-ниско обезщетение от дължимото – не защото няма право, а защото не е защитил правилно интереса си.
При необходимост от професионална защита, може да се запознаете с услугите в областта на застрахователно право или да направите консултация с адвокат, за да се оцени конкретният случай и възможностите за иск срещу застраховател.
В крайна сметка, двойната застраховка не е начин за получаване на по-голямо обезщетение, а сложен правен режим, при който правилният подход прави разликата между пълно възстановяване на вредите и продължителен съдебен спор.

.webp)





