Как мога да наема чужденец на работа, ако имам българска фирма? Има ли разлика ако се занимавам със селско стопанство или туризъм от това да се занимавам със строителство?
Ако имате българска фирма и искате да наемете чужденец, първо трябва да си отговорите на три практични въпроса: за колко време ви трябва работникът, каква квалификация има и в кой сектор работите. Отговорът на тези въпроси определя коя процедура е най-подходяща – сезонна, единно разрешение или Синя карта на ЕС.
1️⃣ Ако сте в селското стопанство или туризма – най-честият избор е програмата за "сезонна заетост".
Това е най-бързият, но и най-ограниченият режим. Той се използва при дейности като бране на реколта, работа в хотел през летния сезон, ресторантьорство и сходни.
При краткосрочна сезонна работа до 90 дни се изисква виза тип „С“ (краткосрочна), когато такава е необходима. Кандидатът представя свидетелство за съдимост и трудов договор, а заетостта се регистрира по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
На практика това означава следното:
- получава се право на пребиваване до 3 месеца;
- може да се продължи още веднъж (общо до 6 месеца при определени условия);
- ако изпуснете срока за продължаване, чужденецът губи право да пребивава в България и трябва да напусне страната.
Тук рискът е чисто практически – пропуск в сроковете автоматично прекратява законното пребиваване. Това е удобен режим, когато ви трябва работна ръка само за сезона, но не е подходящ за дългосрочно планиране.
2️⃣ Ако ви трябва работник за повече от една година – Единно разрешение
Това е стандартната процедура за строителство, производство, логистика, услуги и други постоянни дейности.
Тук работодателят подава заявление за Единно разрешение за пребиваване и работа. След положително становище кандидатът получава виза D и влиза в България, а след това му се издава карта за пребиваване.
Предимствата са:
- разрешение до 3 години;
- стабилен статут;
- възможност за подновяване;
- по-голяма сигурност за работодателя.
Този режим дава право на пребиваване за над 1 година, което го прави по-подходящ за постоянни позиции в строителството или индустрията.
3️⃣ Ако наемате висококвалифициран специалист – Синя карта на ЕС
Това е вариантът за инженери, IT специалисти, мениджъри и други висококвалифицирани кадри.
Разрешението може да бъде до 5 години (но не по-кратко от 24 месеца), което го прави най-стабилният вариант. Освен това работникът има по-голяма мобилност и възможности за бъдещо дългосрочно пребиваване.
Каква е реалната разлика за вас като работодател?
- Сезонната заетост е по-бърза, но кратка и рискова при изпускане на срокове.
- Единното разрешение и Синята карта са по-бавни като процедура, но дават право на пребиваване за над 1 година и са по-сигурни в дългосрочен план.
- В селското стопанство и туризма най-често се използва сезонният режим.
- В строителството и производството обикновено е по-подходящо Единното разрешение.
- При специалисти с висока квалификация – Синя карта.
Най-важното е да изберете режима според реалната нужда на бизнеса си, защото грешният избор може да доведе до забавяне, отказ или загуба на законен статут на работника.
Какви са изискванията и каква е процедурата за получаване на Единно разрешение за пребиваване и работа?
Единното разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР) е основната и най-често използвана процедура, когато български работодател иска да наеме гражданин на трета държава за дългосрочна работа. Това е „две в едно“ разрешение – то дава едновременно право на пребиваване и право на работа при конкретния работодател.
ЕРПР се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като в него се включва и положително становище за достъп до пазара на труда от Агенцията по заетостта. Това означава, че без одобрение за достъп до пазара на труда разрешение няма да бъде издадено.
Важно! Съгласно съдебната практика на Върховния административен съд в България, становището на агенцията по заетостта НЕ Е задължителен елемент за издаването на ЕРПР и съответно отказът на Дирекция "Миграция" само на това основание подлежи на оспорване. Активно легитимиран (тоест с признат правен интерес да оспорва отказа) е САМО чужденецът!
Разрешението се издава до 3 години. Ако трудовият договор е по-кратък, разрешението се издава за срока на договора. Добрата новина е, че ако чужденецът вече пребивава законно в България, не се изисква да напуска страната, за да кандидатства.
Какви са основните изисквания?
Първо, длъжността не трябва да е такава, за която законът изисква българско гражданство. Това е основно правило по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
Второ, има ограничение относно броя на наетите чужденци. По принцип гражданите на трети държави не могат да надвишават 20% от средносписъчния брой на персонала за последните 12 месеца, а за малки и средни предприятия – до 35%. Това изискване произтича от правилата за достъп до пазара на труда по ЗТМТМ.
Трето, условията на труд и заплащане трябва да не са по-неблагоприятни от тези за български граждани за същата позиция. Работодателят подписва изрична декларация за това.
Четвърто, кандидатът трябва да притежава необходимото образование, квалификация и професионален опит. Документите трябва да са легализирани и преведени. Ако професията е регулирана, се изисква допълнително признание или лиценз.
Какви документи се подават?
Процедурата започва със заявление по образец, подадено в дирекция „Миграция“ към МВР. Към него се прилагат:
- копие от паспорт;
- свидетелство за съдимост (при първо кандидатстване);
- доказателства за осигурено жилище;
- обосновка от работодателя защо се налага наемане на чужденец;
- копия от обяви за работа;
- документи за образование и стаж;
- трудов договор (влизащ в сила след получаване на разрешението);
- декларации за персонала във фирмата;
- медицинска застраховка (ако лицето не е здравно осигурено).
Трудовият договор трябва изрично да урежда въпросите за квартира, лечение, застраховки и транспорт.
Как протича процедурата?
След подаване на документите, дирекция „Миграция“ прави проверка за редовност. Ако липсва документ, се дава 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите. При неизпълнение производството се прекратява.
След това документите се изпращат до Агенцията по заетостта и ДАНС. Агенцията по заетостта проверява работодателя – наличие на задължения към НАП, нарушения по линия на Инспекцията по труда, регистрация и категория на предприятието.
Ако има положително становище, работодателят получава съобщение. В 20-дневен срок чужденецът трябва да кандидатства за виза D. След влизане в България, в 14-дневен срок работодателят и чужденецът се явяват в МВР за издаване на картата.
Цялата процедура по закон не може да продължи повече от два месеца, освен при фактическа и правна сложност.
Какво трябва да знаете като работодател?
От датата на прекратяване на трудовия договор автоматично се прекратява и правото на пребиваване. Затова при освобождаване на работника трябва да уведомите дирекция „Миграция“ в тридневен срок.
Освен това в 7-дневен срок от реалното започване на работа трябва да уведомите Главна инспекция по труда. Инспекцията има право да извършва проверки на място и да изисква документи.
ЕРПР е по-дългосрочна и стабилна процедура в сравнение със сезонната заетост. Тя е подходяща, когато ви трябва работник за повече от една година и искате правна сигурност както за бизнеса си, така и за служителя.
А какви са изискванията за издаване на Синя карта на ЕС?
Синята карта на ЕС е специален режим за наемане на висококвалифицирани специалисти от трети държави. Тя е по-строга от Единното разрешение за пребиваване и работа, но предоставя по-дългосрочна стабилност и допълнителни права.
Разрешението се издава от МВР на основание чл. 33к от Закона за чужденците в Република България и включва задължително положително становище от Агенцията по заетостта относно достъпа до пазара на труда. Процедурата е съобразена с Директива (ЕС) 2021/1883 относно висококвалифицираната заетост.
Синята карта се издава за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца. Ако трудовият договор е по-кратък от 24 месеца, картата се издава за срока на договора плюс 3 месеца, но максимум за 24 месеца.
I. Кой може да получи Синя карта на ЕС?
Синята карта е предназначена за чужденци, които ще упражняват висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение с български работодател.
„Висококвалифицирана заетост“ означава, че кандидатът притежава висока професионална квалификация, която може да бъде доказана чрез:
1️⃣ Висше образование
Диплома за завършено висше образование след минимум тригодишно обучение в признато висше училище.
или
2️⃣ Висока степен на професионални умения
- За ИТ мениджъри и специалисти (Група 133 и Подклас 25 по НКПД) – поне 3 години професионален опит през последните 7 години, удостоверен с официални документи.
- За други професии – минимум 5 години професионален опит на ниво, сравнимо с висше образование.
Съдебната практика приема, че доказването на квалификацията трябва да е безспорно и документално установено. Липсата на легализирани документи или несъответствие между длъжността и квалификацията е основание за отказ.
II. Какви са допълнителните задължителни условия?
Освен квалификацията, трябва да са изпълнени още три ключови изисквания:
✔ Минимална заплата
Брутната заплата по договора трябва да бъде най-малко 1,5 пъти средната работна заплата за страната за последните 12 месеца.
Това е съществена разлика спрямо ЕРПР – тук изискването за възнаграждение е значително по-високо.
✔ Минимален срок на договора
Трудовият договор трябва да е сключен за срок не по-кратък от 6 месеца.
✔ Позицията да не изисква българско гражданство
III. Кога процедурата не се прилага?
Синя карта не се издава на:
- лица, търсещи убежище или временна закрила;
- командировани работници;
- лица с отложено експулсиране;
- членове на семейства на граждани на ЕС;
- дългосрочно пребиваващи в друга държава членка, които упражняват свободно движение по друг режим.
IV. Какви документи се подават?
Заявлението се подава в дирекция „Миграция“ от работодателя, упълномощено лице или от самия чужденец.
Основните документи включват:
- заявление по образец;
- копие от паспорт;
- свидетелство за съдимост (при първо кандидатстване);
- доказателства за осигурено жилище;
- мотивирана обосновка от работодателя;
- документи за образование и/или професионален опит;
- трудов договор;
- декларация за равни условия на труд;
- медицинска застраховка;
- при регулирана професия – съответно разрешение или лиценз;
- удостоверение за академично признаване (когато е приложимо).
За разлика от ЕРПР, тук не се изисква публикуване на обяви за работа като част от обосновката.
V. Как протича процедурата?
- Подаване на заявление в дирекция „Миграция“.
- Проверка за редовност – при липси се дава 10-дневен срок за отстраняване.
- Изпращане към Агенцията по заетостта и ДАНС.
- Становище от Агенцията по заетостта в 10-дневен срок.
- При положително становище – уведомление за кандидатстване за виза D (ако е необходимо).
- След влизане в България – издаване на картата.
Процедурата не може да надвишава 3 месеца, като при сложност срокът може да се удължи с още 15 дни.
Съдебната практика последователно подчертава, че изискванията за Синя карта са кумулативни – неизпълнение дори на едно от тях е достатъчно основание за отказ.
VI. Какви права дава Синята карта?
Синята карта предоставя по-широки права от ЕРПР:
- по-дълъг срок на пребиваване (до 5 години);
- възможност за мобилност в ЕС след определен период;
- право на смяна на работодател (с процедура);
- право на период на безработица – 3 месеца през първите 24 месеца и 6 месеца след това;
- възможност за придобиване на статут на дългосрочно пребиваване след 5 години законно пребиваване в ЕС, от които последните 2 в България.
VII. Особености при смяна на работодател
През първите 12 месеца смяната на работодател става с предварително разрешение.
След изтичането им процедурата е облекчена, но отново се изисква становище от Агенцията по заетостта.
При прекратяване на договора работодателят е длъжен да уведоми дирекция „Миграция“ в 3-дневен срок.
VIII. Кога е по-подходяща Синята карта вместо ЕРПР?
Синята карта е по-подходяща, когато:
- желаете да наемете повече чужденци отколкото би Ви било разрешено с оглед ограниченията на закона при ЕРПР (повече от 20, съответно 35%) и не сте предприятие, за което би могъл да се приложи режимът на сезонна заетост
- наемате високо квалифициран специалист;
- възнаграждението е значително над средното;
- планирате дългосрочна заетост;
- служителят има потенциал за мобилност в рамките на ЕС.
Каква е процедурата за издаване на разрешение за работа на чужденец като сезонен работник?
Сезонната заетост е най-бързият, но и най-стриктно ограничен режим за наемане на граждани на трети държави в България. ⚖️ Процедурата изглежда опростена, но съдържа редица формални и преклузивни срокове, чието неспазване води до автоматична загуба на право на пребиваване.
Най-актуалната и приложима правна рамка е уредена в чл. 24л от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като последните изменения от 2024 и 2025 г. въвеждат възможност за удължаване до 180 дни без необходимост от виза D.
Какво разбира законът под сезонен работник?
„Сезонен работник“ по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е гражданин на трета държава, който:
- запазва основното си място на пребиваване извън ЕС;
- пребивава временно и законно в България;
- извършва работа, зависеща от сезонни фактори;
- работи по срочен трудов договор с български работодател.
„Сезонна работа“ е дейност, която:
- зависи от смяната на сезоните;
- е обвързана с конкретен период от годината;
- изисква значително повече работна ръка от обичайното.
На практика това са два основни сектора:
- 🌾 селско, горско и рибно стопанство
- 🏨 хотелиерство и ресторантьорство
Работа извън този списък не може да бъде регистрирана като сезонна.
Процедура
Процедурата има два възможни етапа, в зависимост от продължителността.
I. Сезонна работа до 90 дни
Съгласно чл. 24л, ал. 1 ЗЧРБ:
За извършване на сезонна работа до 90 дни без прекъсване чужденецът трябва да притежава валидна виза за краткосрочно пребиваване за целите на сезонна работа, когато такава се изисква, и заетостта да е регистрирана в Агенцията по заетостта.
Това означава:
- необходима е виза тип C (краткосрочна), когато се изисква;
- не се изисква виза D;
- работодателят подава декларация в Агенцията по заетостта;
- регистрацията трябва да е извършена преди започване на работа.
Процедурата е регистрационна, а не разрешителна – не се издава индивидуално разрешение, а заверена декларация.
След регистрацията:
1️⃣ Чужденецът кандидатства за виза C (ако е визово задължен).
2️⃣ След влизане започва работа.
3️⃣ Работодателят уведомява ИА ГИТ в 7-дневен срок.
Важно: при този режим не се допуска смяна на работодател и не може да се сключва втори трудов договор.
Срокове
При режим до 90 дни:
- Максимум 90 дни без прекъсване в рамките на 12 месеца.
- Началото на заетостта не може да е по-рано от 10 дни след подаване на документите.
- При предсрочно прекратяване работодателят уведомява АЗ в 3-дневен срок.
⛔ Срокът е преклузивен – изтичането му автоматично прекратява правото на пребиваване.
Документи
Работодателят подава:
- декларация по образец (Приложение № 5);
- срочен трудов договор по чл. 68, ал. 3 КТ;
- декларации за равни условия на труд;
- декларация за осигурено жилище;
- доказателства за регистрация в съответния сектор;
- копие от паспорта на работника.
Работодателят е длъжен да:
- осигури подходящо жилище 🏠
- поеме транспортните разходи
- покрие здравните осигуровки
- не приспада тези разходи от заплатата
⚠️ Счетоводна и трудовоправна особеност
Има съществени тънкости при уведомлението по чл. 62 от Кодекса на труда за сключен трудов договор.
Трудовият договор трябва да бъде изготвен така, че:
- да предвиди условието „влиза в сила след регистрация в АЗ и влизане в България“;
- да съответства на визовия режим;
- да не създаде риск от фиктивно започване на трудово правоотношение.
Екипът на нашата кантора познава тези нюанси в детайли, включително връзката между регистрацията в АЗ, уведомлението по чл. 62 КТ и реалния момент на започване на работа.
Може ли чужденецът да остане повече от 90 дни на работа?
Да. Това е новият режим по чл. 24л, ал. 3 ЗЧРБ (изм. 2024–2025 г.).
Законът предвижда:
Чужденецът може да продължи да работи при същия работодател или да го смени за срока на действие на новия трудов договор, но за не повече от 180 дни последователно в рамките на всеки 12 месеца от първоначалната регистрация, без да се налага да напуска територията на страната и без да притежава виза по чл. 15, ал. 1.
Това означава:
- не се изисква виза D;
- не се напуска България;
- подава се заявление в дирекция „Миграция“ 30 дни преди изтичане на законното пребиваване;
- процедурата трае максимум 30 дни;
- Агенцията по заетостта дава становище в 10 дни (5 дни при ускорена процедура);
- ДАНС дава становище в 14 дни;
- разрешението се издава в 3-дневен срок след становището.
При одобрение се издава карта с отбелязване „сезонен работник“.
Какво става ако изпусне срока да си продължи престоя?
Това е най-рисковият момент. ⛔
Ако заявлението не бъде подадено 30 дни преди изтичане на законния престой:
- чужденецът губи право да кандидатства по режима за удължаване;
- пребиваването става незаконно;
- може да бъде наложена принудителна административна мярка;
- може да бъде наложена забрана за влизане;
- работодателят подлежи на санкции.
Сроковете по чл. 24л са преклузивни – пропускането им води до автоматична загуба на права.
Допълнително, ако заявлението бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи обезщетение на чужденеца съгласно българското законодателство (чл. 24л, ал. 15 ЗЧРБ).
Практически извод
Сезонната заетост е подходяща за:
- бързо наемане;
- селско стопанство и туризъм;
- краткосрочни кампании.
Но тя изисква стриктно спазване на:
- визов режим (тип C, не D);
- регистрация в АЗ;
- уведомления към ИА ГИТ;
- преклузивни срокове за удължаване до 180 дни.
На практика процедурата изглежда проста, но при неправилно структуриране на трудовия договор, грешка в сроковете или неправилно подадено заявление в МВР рискът от загуба на право на пребиваване е реален.
Именно тук е критично документите да бъдат подготвени с оглед на целия цикъл – от регистрацията до евентуалното удължаване до 180 дни.
.svg)
.svg)
.svg)
